Всички знаем, че яденето късно вечер не е най-добрият приятел

Всички знаем, че яденето късно вечер не е най-хубавият другар на манекенските ограничения, само че за какво? Ново изследване се пробва да отговори на този въпрос, като съпоставя резултатите сред хора, които ядат едни и същи храни, само че в друг час от деня.

„ Дали времето, в което се храним, може да е някакъв фактор, в случай че всички останали условия са непроменени? “, това е въпросът, с който стартира изследването, водено от Нина Вуйович – откривател към болница в Бостън.

Отговорът се оказва „ да “. Храненето в по-късен час от деня удвоява опцията да чувствате повече апетит. Това се споделя в резултатите от изследването, оповестени в

„ Открихме, че храненето четири часа по-късно от елементарното води до забележителна разлика в равнищата на глада, в метода, по който тялото ни изгаря калориите след ястие и в метода, по който складираме мазнини “, споделя Вуйович.

„ Заедно тези промени могат да обяснят за какво късното хранене се асоциира с нараснал риск от затлъсняване “, прибавя тя.

Проучването дава доказателства в интерес на концепцията, че циркадният темп, който въздейства върху физиологични функционалности като телесната температура и пулса, има роля и в метода, по който телата ни всмукват „ горивото “, което им даваме.

Проведеното проучване демонстрира, че храненето в по-късни часове води до „ нараснало чувство за апетит, въздейства на хормоните и трансформира държанието на гените, изключително във връзка с метаболизма на мазнините с наклонност за намалено разграждане на мастните кафези и нараснало депозиране на такива “, споделя доктор Бхану Пракаш Кола – професор по психиатрия и логика на психиката в Медицинския лицей „ Майо Клиник “.

Това изследване не изследва връзката сред късното хранене и варирането в тежестта, само че демонстрира, че пропускането на закуската може да се свърже с нараснал риск от затлъстяване.

Проучването е малко, включва 16 души с наднормено тегло, а контролът върху храненето им по време на самото изследване е бил доста непоколебим.

Резултатите демонстрират, че гладът е двоен при тези, които са били подложени на „ нощен режим “ на хранене. Същата тази група рапортува, че е имала нараснало предпочитание за солени храни, месо и в по-малка степен млечни артикули и зеленчуци.

Изследователите си дават отговор на този феномен с разбор на кръвните резултати на хората, взели присъединяване в изследването. При тези с нощния режим на хранене равнищата на лептин (хормон, който дава отговор за чувството за ситост) е бил намален спрямо тези, които се хранели по-рано. Обратното се следило при хормона грелин, който дава отговор за чувството за апетит.

Изследването демонстрира повишение на равнищата на грелин при хората с нощен режим на хранене през целия 24-часов цикъл на денонощието приблизително с 34%.

Участниците, които били подложени на по-късно хранене, също горяли по-бавно калории спрямо тези, които се хранели в по-ранни часове.