Всички я описват като една обикновена екскурзия до Истанбул… Именно

Всички я разказват като една елементарна екскурзия до Истанбул… Именно в тази екскурзия, чиято последна дестинация се оказа прекомерно непредвидена и съдбовна, се впуснаха доста младежи – фамилии с деца, фамилни двойки, даже някои били на сватбено странствуване. Целият личен състав в една гостилница в Скопие са били на тази екскурзия. Каква подигравка на съдбата…

Този случай е прегледен образец по какъв начин увеселителното влакче на живота се трансформира в колело на гибелта.

Днес чухме и изчетохме доста. Някои се пробваха да политизират случилото се. По малките екрани се появиха какви ли не специалисти, изрекоха се и на следващия ден ще се изказват… евентуално и вдругиден. После всички ще замлъкнат, а специалистите по пътна сигурност ще изчезнат. Защото „ всяко знамение за три дни “, гласи българската сентенция.

А по какъв начин хубаво е да притихнем

Аз тук няма да чепкам аргументите, те може да са доста. По-добре да притихнем. И освен на следващия ден, когато е разгласен формален Ден на печал.

Искам да се научим да бъдем съпричастни, освен на думи. Искам да се научим на почитание. Искам да се научим да притихваме, когато е нужно, даже малко по-често…

Защото няма значение какви са знамената ни, какви са имената ни, какъв е цветът на кожите ни или какъв брой са дръпнати очите ни… всички носим сърца и в никакъв случай не знаем за какъв билет ще ни стигнат парите.

Веселка Иванова