Как тази война прилича на всяка друга
Всички войни си наподобяват, всяка война е друга. Парадоксът е правилен съгласно журналиста Тим Джуда. Той е боен сътрудник с опит в някогашна Югославия, Ирак, Афганистан. През 2014 е в Украйна, когато войната е още далечно ехтене, там е и на 24 февруари 2022, когато в Киев падат първите бомби.
Тоталното, заслепяващо отричане - това е едно от нещата, които най-ярко са се запечатали в съзнанието му. Когато през февруари 2022 година идва в Украйна, съвсем никой не има вяра, че следва война. В продължение на три седмици преди онази телевизионна тирада, в която съветският президент Владимир Путин разгласи начало на „ военната интервенция “, той обикаля Лвов, Одеса, Харков, Киев. Задава доста въпроси, беседва с всевъзможни хора.
„ Голямото болшинство от украинците се намираха в положение на тотално отричане, че нещо следва да се случи “, споделя журналистът Тим Джуда. Някои даже са ядосани, когато ги пита дали се тормозят от нахлуване.
„ Една жена [в Харков] в действителност се ядоса и стартира да ми крещи: „ Ти имаш ли брат? “ Казах да. „ Брат ти би ли те нападнал? “, проехтява гневният ѝ въпрос.
Според Тим Джуда това безусловно отричане не е нетипично, срещал го е и другаде. Войните имат това качество – да идват изненадващо за тези, които по-късно страдат най-вече. Просто тъй като никой не желае да повярва, че му следва да преживее нещо извънредно.
Джуда е виждал доста военни спорове – той е английски публицист с повече от 30 години опит, oтразявал е войните в някогашна Югославия, Афганистан, Ирак, Дарфур, Уганда. Между някои от тези спорове и нахлуването на Русия в Украйна има прилики, само че има и една основна разлика, споделя Джуда.
Преди седмица той посети София, където взе участие в интернационалното събитие. Потърсихме го, с цел да опише повече за усещанията си като публицист на терен, прогнозите си за края на войната и какви са очакванията на самите украинци.
Паралелите с Босна
Кариерата на Тим Джуда стартира в Би Би Си, по-късно е сътрудник на The Economist и The New York Review. През 90-те предава от Югославия и войната там бележи професионалния му път. Има три книги, отдадени на Сърбия и Косово.
Последната му книга обаче е за Украйна. През 2014 и 2015 година Джуда е в страната, където, по личните му, с Майдана и свалянето на проруския президент Виктор Янукович стартира „ борбата за душата на Украйна “. Още тогава, по време на пътуванията си в Източна Украйна, той се сблъсква за първи път с отхвърли на доста украинци да повярват в приближаващата война. И още тогава настроенията там му припомнят на тези в една друга страна, която отхвърля да повярва, че ѝ следва война.
Украйна не е като тази Югославия, макар че атмосферата на Изток е една извънредно сходна композиция от възмущение и обезверение.
„ Докато мъже в очукани коли фучат по селски пътища около високи зърнени силози, до момента в който групи се събират, с цел да желаят референдуми, до момента в който хората ми споделят, че не имат вяра, че войната идва и че руснаците и украинците са братя, си припомням същите смели приказки, същата еуфория и същите заблуди, преди югославяните да тикнат страната си към злополука през 90-те. Украйна не е като тази Югославия, макар че атмосферата на Изток е извънредно сходна композиция от възмущение и обезверение “, Джуда през април 2014 година
Спомените съответно за босненци, които отхвърлят да повярват, че са изправени пред война, го връхлитат още веднъж и през февруари предходната година.
„ Помня последните седмици или месец-два преди началото на войната в Босна “, споделя Джуда в изявление за Свободна Европа.
„ Не забравяйте, че тогава към този момент беше имало война в Словения. Вече имаше война в Хърватия, а в Босна към този момент се въоръжаваха. Но там също хората смятаха, че няма да има война. Казваха: „ Защо да има война? Това би било неуместно, тъй като хиляди хора ще бъдат убити и по-късно отново ще си останем със същите проблеми “. Но въпреки всичко войната се случи “, прибавя журналистът.
Променената Украйна
Въпреки че при започване на 2022 украинците все по този начин не имат вяра, че войната е пред прага им, както и през 2014 година, доста други неща са радикално изменени. Джуда заварва една друга Украйна, както във боен, по този начин и в публичен проект. Осемте години на бойни дейности в Донбас са създали украинската войска доста по-подготвена и тренирана.
„ Не си бяха губили времето, нищо че хората не мислеха, че се задава война “, споделя Джуда.
Освен това по думите му през 2014 година в Украйна царува безпорядък, а общество е извънредно разграничено. Осем години по-късно това не е по този начин. Хората, които още гледат позитивно на Путин и Русия, са доста по-малко. Израснало е ново младо потомство, което не възприема Москва като център на своята еднаквост, а гледа на запад – ненапълно и с помощта на отпадането на визите за Европейския съюз за украинци през 2017 година, счита Джуда.
„ Загубихме страха си “
Но и от 24 февруари предходната година до момента измененията в страната не са спирали. Джуда прекарва огромна част от тези последни 12 месеца в Украйна – първите дни на ракетни удари е в Киев, през март става очевидец на бягащите хора в Ирпин, които още веднъж му припомнят за Босна, през есента е в освободения Херсон, през януари 2023 година приказва с бойци до самата линия на фронта.
Най-голямата разлика, която вижда, е, че дванадесет месеца по-късно към този момент го няма страхът. Военните, с които приказва, в това число няколко доста високопоставени командири, не са обезпокоени от информацията за допустима съветска атака напролет. Приемат, че могат да изгубят още територии, някой град, само че не и че съветската войска е способна на същински пробив.
Украинците не считат, че и самите те все още могат да създадат огромна контраатака и да изтласкат съветските сили, тъй като още нямат нужните нови оръжия и техника. Но са уверени, че след време ще могат, когато тя пристигна.
„ Миналия януари си мислеха: „ пред нас е втората най-силна войска в света “. А през днешния ден споделят: „ изгубихме страха си от тях “, разяснява Джуда.
„ Това е една психическа смяна “, добaвя той. „ Огромна смяна е “.
Как войната промени Европа
Джуда обаче следи промени и в самата Европа. По думите му след края на Студената война, след нападeнието на Русия над Грузия през 2008, след анексирането на Крим, Западът всякога заблудено си е казвал: „ добре, това беше, в този момент към този момент можем да сме спокойни “. Сега това не е по този начин.
„ Мисля, че [войната] най-сетне ни разсъни за обстоятелството, че съществува действителна опасност “, споделя Джуда.
По думите му това е видно от дейностите на европейските водачи. Един съответен образец са Западните Балкани, които журналистът следи от близко. Там съгласно него се следи невиждана активизация както на Европейския съюз, по този начин и на Съединени американски щати. В резултат на войната в Украйна те осезаемо са нараснали натиска си върху Сърбия и Косово за реализиране на някакво съглашение, обезпокоени от опцията за съветска интервенция и съветско въздействие.
Миналата седмица висшият външнополитически представител на Европейски Съюз Жозеп Борел провежда среща с президента на Сърбия Александър Вучич и премиера на Косово Албин Курти . По думите на Борел на нея двамата са се съгласили със наличието на европейското предложение, което допуска състояние, доста близо до взаимно признание.
„ Не съм наложително оптимистично надъхан, само че би трябвало да кажа, че шансът в този момент да се реализира някакво съглашение е доста по-голям, в сравнение с през последните няколко години “, споделя Джуда.
С какво тази война е друга
Колкото до бъдещето на войната в Украйна, Джуда не желае да се обвързва с прогнози. Причината е, че просто няма същински взор върху протичащото се от другата страна на фронта, измежду съветските сили.
В тази война ние не можем да отразяваме другата страна.
„ Това е най-важната разлика сред тази война и всички останали спорове, които съм отразявал “, показва той.
„ В тази война ние не можем да отразяваме другата страна. “
Джуда дава образец с войната в Босна, където даже по време на обсадата на Сараево в един и същи ден е можел да беседва както с хората, отбраняващи града, по този начин и със сръбските бойци, обсаждащи го.
„ Като публицист ти в действителност би трябвало да отидеш на място. Може единствено да се заблуждаваш, че в случай че си седиш в Лондон или в София, или даже в Киев, ще имаш действителна визия [за протичащото се]. А ние като западни публицисти не можем да вървим там, физически е невероятно “, отбелязва той.
По думите на Джуда през 2014-2015 задгранични публицисти към момента са можели да посещават съветската страна на фронта в Донбас. Откакто Русия стартира нашествието си в Украйна, всички огромни задгранични медии бяха принудени да затворят редакциите си на територията на Русия, а самостоятелни публицисти нямат никакъв достъп до фронта от съветската страна.
Какъв завършек на войната чакат украинците
През последните седмици Джуда е разговарял с десетки хора в Украйна и може да каже какъв завършек на войната чакат те самите. По думите му огромна част от тях са оптимисти и имат вяра в цялостната военна победа на страната им - връщане на всички завзети територии, в това число Крим.
Но има и други, които не са съгласни. Те считат, че окончателният излаз на войната няма да се реши на бойното поле и ще е отвън контрола на самите украинци.
Обясняват упованията си с историческия опит на Украйна и дават за образец Първата международна война, опустошила огромна част от страната, само че в последна сметка решена от Октомврийската гражданска война - събитие, случило се на съветска територия. Дават за образец и независимостта на Украйна, пристигнала с разпадането на Съветския съюз – още веднъж събитие, което въпреки и повлияно от повредата в украинската атомна централа Чернобил, „ в последна сметка се случва в Русия “.
„ [Затова и] мислят, че войната няма да завърши на бойното поле в Украйна “, споделя Джуда. „ Ще завърши с нещо, което ще се случи в Москва “.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Тоталното, заслепяващо отричане - това е едно от нещата, които най-ярко са се запечатали в съзнанието му. Когато през февруари 2022 година идва в Украйна, съвсем никой не има вяра, че следва война. В продължение на три седмици преди онази телевизионна тирада, в която съветският президент Владимир Путин разгласи начало на „ военната интервенция “, той обикаля Лвов, Одеса, Харков, Киев. Задава доста въпроси, беседва с всевъзможни хора.
„ Голямото болшинство от украинците се намираха в положение на тотално отричане, че нещо следва да се случи “, споделя журналистът Тим Джуда. Някои даже са ядосани, когато ги пита дали се тормозят от нахлуване.
„ Една жена [в Харков] в действителност се ядоса и стартира да ми крещи: „ Ти имаш ли брат? “ Казах да. „ Брат ти би ли те нападнал? “, проехтява гневният ѝ въпрос.
Според Тим Джуда това безусловно отричане не е нетипично, срещал го е и другаде. Войните имат това качество – да идват изненадващо за тези, които по-късно страдат най-вече. Просто тъй като никой не желае да повярва, че му следва да преживее нещо извънредно.
Джуда е виждал доста военни спорове – той е английски публицист с повече от 30 години опит, oтразявал е войните в някогашна Югославия, Афганистан, Ирак, Дарфур, Уганда. Между някои от тези спорове и нахлуването на Русия в Украйна има прилики, само че има и една основна разлика, споделя Джуда.
Преди седмица той посети София, където взе участие в интернационалното събитие. Потърсихме го, с цел да опише повече за усещанията си като публицист на терен, прогнозите си за края на войната и какви са очакванията на самите украинци.
Паралелите с Босна
Кариерата на Тим Джуда стартира в Би Би Си, по-късно е сътрудник на The Economist и The New York Review. През 90-те предава от Югославия и войната там бележи професионалния му път. Има три книги, отдадени на Сърбия и Косово.
Последната му книга обаче е за Украйна. През 2014 и 2015 година Джуда е в страната, където, по личните му, с Майдана и свалянето на проруския президент Виктор Янукович стартира „ борбата за душата на Украйна “. Още тогава, по време на пътуванията си в Източна Украйна, той се сблъсква за първи път с отхвърли на доста украинци да повярват в приближаващата война. И още тогава настроенията там му припомнят на тези в една друга страна, която отхвърля да повярва, че ѝ следва война.
Украйна не е като тази Югославия, макар че атмосферата на Изток е една извънредно сходна композиция от възмущение и обезверение.
„ Докато мъже в очукани коли фучат по селски пътища около високи зърнени силози, до момента в който групи се събират, с цел да желаят референдуми, до момента в който хората ми споделят, че не имат вяра, че войната идва и че руснаците и украинците са братя, си припомням същите смели приказки, същата еуфория и същите заблуди, преди югославяните да тикнат страната си към злополука през 90-те. Украйна не е като тази Югославия, макар че атмосферата на Изток е извънредно сходна композиция от възмущение и обезверение “, Джуда през април 2014 година
Спомените съответно за босненци, които отхвърлят да повярват, че са изправени пред война, го връхлитат още веднъж и през февруари предходната година.
„ Помня последните седмици или месец-два преди началото на войната в Босна “, споделя Джуда в изявление за Свободна Европа.
„ Не забравяйте, че тогава към този момент беше имало война в Словения. Вече имаше война в Хърватия, а в Босна към този момент се въоръжаваха. Но там също хората смятаха, че няма да има война. Казваха: „ Защо да има война? Това би било неуместно, тъй като хиляди хора ще бъдат убити и по-късно отново ще си останем със същите проблеми “. Но въпреки всичко войната се случи “, прибавя журналистът.
Променената Украйна
Въпреки че при започване на 2022 украинците все по този начин не имат вяра, че войната е пред прага им, както и през 2014 година, доста други неща са радикално изменени. Джуда заварва една друга Украйна, както във боен, по този начин и в публичен проект. Осемте години на бойни дейности в Донбас са създали украинската войска доста по-подготвена и тренирана.
„ Не си бяха губили времето, нищо че хората не мислеха, че се задава война “, споделя Джуда.
Освен това по думите му през 2014 година в Украйна царува безпорядък, а общество е извънредно разграничено. Осем години по-късно това не е по този начин. Хората, които още гледат позитивно на Путин и Русия, са доста по-малко. Израснало е ново младо потомство, което не възприема Москва като център на своята еднаквост, а гледа на запад – ненапълно и с помощта на отпадането на визите за Европейския съюз за украинци през 2017 година, счита Джуда.
„ Загубихме страха си “
Но и от 24 февруари предходната година до момента измененията в страната не са спирали. Джуда прекарва огромна част от тези последни 12 месеца в Украйна – първите дни на ракетни удари е в Киев, през март става очевидец на бягащите хора в Ирпин, които още веднъж му припомнят за Босна, през есента е в освободения Херсон, през януари 2023 година приказва с бойци до самата линия на фронта.
Най-голямата разлика, която вижда, е, че дванадесет месеца по-късно към този момент го няма страхът. Военните, с които приказва, в това число няколко доста високопоставени командири, не са обезпокоени от информацията за допустима съветска атака напролет. Приемат, че могат да изгубят още територии, някой град, само че не и че съветската войска е способна на същински пробив.
Украинците не считат, че и самите те все още могат да създадат огромна контраатака и да изтласкат съветските сили, тъй като още нямат нужните нови оръжия и техника. Но са уверени, че след време ще могат, когато тя пристигна.
„ Миналия януари си мислеха: „ пред нас е втората най-силна войска в света “. А през днешния ден споделят: „ изгубихме страха си от тях “, разяснява Джуда.
„ Това е една психическа смяна “, добaвя той. „ Огромна смяна е “.
Как войната промени Европа
Джуда обаче следи промени и в самата Европа. По думите му след края на Студената война, след нападeнието на Русия над Грузия през 2008, след анексирането на Крим, Западът всякога заблудено си е казвал: „ добре, това беше, в този момент към този момент можем да сме спокойни “. Сега това не е по този начин.
„ Мисля, че [войната] най-сетне ни разсъни за обстоятелството, че съществува действителна опасност “, споделя Джуда.
По думите му това е видно от дейностите на европейските водачи. Един съответен образец са Западните Балкани, които журналистът следи от близко. Там съгласно него се следи невиждана активизация както на Европейския съюз, по този начин и на Съединени американски щати. В резултат на войната в Украйна те осезаемо са нараснали натиска си върху Сърбия и Косово за реализиране на някакво съглашение, обезпокоени от опцията за съветска интервенция и съветско въздействие.
Миналата седмица висшият външнополитически представител на Европейски Съюз Жозеп Борел провежда среща с президента на Сърбия Александър Вучич и премиера на Косово Албин Курти . По думите на Борел на нея двамата са се съгласили със наличието на европейското предложение, което допуска състояние, доста близо до взаимно признание.
„ Не съм наложително оптимистично надъхан, само че би трябвало да кажа, че шансът в този момент да се реализира някакво съглашение е доста по-голям, в сравнение с през последните няколко години “, споделя Джуда.
С какво тази война е друга
Колкото до бъдещето на войната в Украйна, Джуда не желае да се обвързва с прогнози. Причината е, че просто няма същински взор върху протичащото се от другата страна на фронта, измежду съветските сили.
В тази война ние не можем да отразяваме другата страна.
„ Това е най-важната разлика сред тази война и всички останали спорове, които съм отразявал “, показва той.
„ В тази война ние не можем да отразяваме другата страна. “
Джуда дава образец с войната в Босна, където даже по време на обсадата на Сараево в един и същи ден е можел да беседва както с хората, отбраняващи града, по този начин и със сръбските бойци, обсаждащи го.
„ Като публицист ти в действителност би трябвало да отидеш на място. Може единствено да се заблуждаваш, че в случай че си седиш в Лондон или в София, или даже в Киев, ще имаш действителна визия [за протичащото се]. А ние като западни публицисти не можем да вървим там, физически е невероятно “, отбелязва той.
По думите на Джуда през 2014-2015 задгранични публицисти към момента са можели да посещават съветската страна на фронта в Донбас. Откакто Русия стартира нашествието си в Украйна, всички огромни задгранични медии бяха принудени да затворят редакциите си на територията на Русия, а самостоятелни публицисти нямат никакъв достъп до фронта от съветската страна.
Какъв завършек на войната чакат украинците
През последните седмици Джуда е разговарял с десетки хора в Украйна и може да каже какъв завършек на войната чакат те самите. По думите му огромна част от тях са оптимисти и имат вяра в цялостната военна победа на страната им - връщане на всички завзети територии, в това число Крим.
Но има и други, които не са съгласни. Те считат, че окончателният излаз на войната няма да се реши на бойното поле и ще е отвън контрола на самите украинци.
Обясняват упованията си с историческия опит на Украйна и дават за образец Първата международна война, опустошила огромна част от страната, само че в последна сметка решена от Октомврийската гражданска война - събитие, случило се на съветска територия. Дават за образец и независимостта на Украйна, пристигнала с разпадането на Съветския съюз – още веднъж събитие, което въпреки и повлияно от повредата в украинската атомна централа Чернобил, „ в последна сметка се случва в Русия “.
„ [Затова и] мислят, че войната няма да завърши на бойното поле в Украйна “, споделя Джуда. „ Ще завърши с нещо, което ще се случи в Москва “.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ