Скритата цена на неефективните сгради: какво показва един енергиен одит на Дома на Европа в София?
Всички виждаме лъскавите и красиви здания, които изникват през последните години в София. И въпреки извън да наподобяват ужасно се оказва, че те имат забавни архитектурни и инженерни решения и за добра енергийна успеваемост. Но дали всичко в действителност е направено според европейските правила за здания, които са ефикасни, удобни и здравословно за хората вътре в тях, и в това време нямат големи сметки за отопление и изстудяване.
Екип от специалисти на „ ЕнЕфект “ съумя в последната година да направи проучване за енергийна успеваемост съгласно най-хубавите европейски практики точно на постройката Дом на Европа, която се намира в София. В нея се обитават представителството на Европейската комисия, Европейския парламент и се организират редица конференции и събития.
Енергийният одит на Дома на Европа в София демонстрира с изключителна изясненост за какво енергийната успеваемост към този момент не е просто механически въпрос, а управнически и стратегически проблем за всяка обществена и корпоративна постройка. Направеното проучване надалеч надвишава общоприетия „ списък “ на енергийните инспектори в България и съставлява изчерпателен инженерен разбор, който разкрива по какъв начин действително действа една съвременна административна постройка години след въвеждането ѝ в употреба.
От планова концепция към действително държание на постройката
Обследването е структурирано в три поредни етапи – разбор на настоящото положение, моделиране (статично и динамично) и създаване на сюжети за възобновяване – от бързи ограничения до реализиране на климатична индиферентност. Именно този метод разрешава да се направи разликата сред „ добре проектирана “ и „ добре работеща “ постройка. Ще проследим тези стадии в три поредни публикации.
Горещ покрив, само че не ламаринен
Първите заключения идват още на равнище сградна обвивка. Термографските измервания разкриват проблем, който се следи при доста здания в България – когато в плана липсва ясно дефинирана изолираност, на процедура такава постоянно въобще не се извършва. Резултатът е покрив с температури от 18–20°C при външни към 9°C – явен знак за съществени топлинни загуби. Тези загуби биха били още по-очевидни, в случай че обследването се прави в най-студените зимни дни. А сметката за ток я заплащат всички в една постройка и тя е най-болезнена за портфейла през зимните месеци.
Въздухоплътността – скритият фактор за разноски и комфорт
Един от най-ценните детайли на обследването са тестванията за въздухоплътност, извършени при летни условия. Те демонстрират изненадващо положителни резултати за окачената фасада – не изключително постоянно срещано събитие в българската процедура, само че за сметка на това, съществени недостатъци при плътните тухлени стени. Причината е градивна и типична за модерните здания – вътрешна обшивка с гипсокартон, върху неизмазани тухлени стени - без непрестанен въздухоплътен пласт. Така, макар съществуването на външна топлоизолация, може да се каже, че постройката мъчно може да резервира удобни температури вътре, без да изхарчи прекомерно доста сила. Или просто казано – топлината излетява през пролуките в стените.
За бизнеса това не е малък подробност: неприятната въздухоплътност води по едно и също време до по-високи енергийни разноски и до по-нисък вътрешен комфорт – композиция, която непосредствено въздейства върху продуктивността на чиновниците.
Сградните системи: когато техниката работи против притежателя
Анализът на отоплителните, охладителните и вентилационните системи демонстрира съществени дефекти в Дома на Европа, които са типични и за други административни здания. Най-фрапиращият образец е системата за битова гореща вода. В административна постройка, където потреблението по формулировка е ниска, се оказва, че 80–85% от силата за затопляне се губи по щрангове и в абонатната станция поради непрекъснато работеща рециркулационна помпа. Реално до потребителите доближава под 20% от вложената сила.
Това е типичен образец за „ незабележим разход “, който остава прикрит в общите сметки, само че в дълготраен проект генерира съществени финансови загуби. Решенията – интелигентно ръководство или прекъсване на помпата в неработно време – са относително елементарни, само че конфликтът с действителностите на централното топлоснабдяване ги прави надалеч не тривиални. Все отново абонатната станция е благосъстоятелност на Топлофикация София, която мъчно влага в нови технологии и мъчно дава достъп на ръководството в ръцете на клиентите си.
Вентилацията – сред свръхразхода и неприятния въздух
Вентилационните системи разкриват още един систематичен проблем: липса на схващане на цялостната логичност на действието им. Някои съоръжения подават големи количества свеж въздух в пространства с минимално натоварване, до момента в който други не обезпечават задоволителен въздухообмен за зали с висока претовареност. Част от системите са на практика необслужваеми, тъй като с цел да достигнеш до вентилационните системи, безусловно би трябвало да разбиеш окачените тавани. Имало е и случай, при който смукателният вентилатор въобще не работи, изясняват инженерите от ЕнЕфект.
Този безпорядък води до двоен отрицателен резултат – по едно и също време невисок комфорт за жителите и обилни топлинни загуби. От бизнес позиция това е образец по какъв начин неналичието на съгласуваност сред планиране, осъществяване и поддръжка води до систематична неефективност и по-скъпа поддръжка на постройките.
Урокът за бизнеса и обществения бранш
Основният извод от енергийното проучване на Дома на Европа би трябвало да е явен за всички ни: без термография, проби за въздухоплътност и подробен разбор на системите енергийният модел на една постройка се трансформира в генериране на инцидентни цифри, а поддържката и ръководството в работа „ на сляпо “, в стартиране и прекъсване на неефективни системи и решение на настоящи повреди без мисъл за цялостната работа на постройката. Сертификатите и плановите параметри не са гаранция за действителна успеваемост. Заради това е значимо да се види каква тъкмо е действителната обстановка със сградния фонд у нас, а освен на документи да демонстрираме прогрес с обновяването на постройките и или пък да си мечтаем за постигането на задачите на Европейски Съюз за нулевоемисионни здания след 2030 година.
За бизнес постройките и обществените институции това значи едно – вложенията в задълбочени енергийни обследвания не са разход, а инструмент за надзор на риска, оптимизация на оперативните разноски и възстановяване на работната среда. Истинската стойност идва не от това да знаеш какъв брой сила би трябвало да харчи постройката, а от това да схванеш за какво тя харчи толкоз – и какво можеш да се направи по въпроса.
