Всички в Европа - или поне хората, които все още

...
Всички в Европа - или поне хората, които все още
Коментари Харесай

Защо идеите на Макрон пряко засягат България

Всички в Европа - или най-малко хората, които към момента четат същински вестници - приказват тези дни за концепциите на Макрон за надълбоко обновяване на Европа. Нека и ние поговорим за тях. Още повече, че директно засягат България, написа Петър Чолаков за " Дойче веле ":

Планът за европейско възобновление, препоръчан от френския президент Макрон в навечерието на европейските избори, има както ценностен, по този начин и програмен темперамент. Макрон не просто показва темелите на Европейски Съюз, само че и набелязва стъпки за тяхната отбрана и за реформирането на европейския план. Предложенията му са закономерна стъпка по пътя, обрисуван от неговата тирада в Сорбоната. И имат директно отношение и към България.

Точка по точка

На първо място, господин Макрон осъжда дейностите на безотговорните политици, които провокираха референдума за Брекзит. Отрича самоизолирането, проповядвана от националистите, като я опълчва на основите на европейския план: мир, благополучие, независимост. По думите на Макрон, Брекзит е знак на рецесията в Европейски Съюз, знак на клопката, заложена от радикалните популисти.

България, една от най-проевропейските страни, на пръв взор наподобява надалеч от този капан. Но в обществото се надигат властнически настройки, усилват се обществените дистанции сред българите и другите огромни етнически групи - ромите и турците. Изследване на Университета в Невада, извършено в 100 страни, сподели, че българите са измежду най-нетолерантните европейци. По-зле в класацията се показват единствено Литва, Естония, Румъния и Чехия. Подобна атмосфера е доста удобна за всевъзможни лъжепатриоти, етнически бизнесмени и прочие, които съзнателно разпалват крайни настройки, с цел да употребяват подемната им мощ към властта. Макар множеството да не приканват към овакантяване на Европейски Съюз, те слагат под подозрение европейския план. И нерядко го вършат в полза на непознати сили.

По-притеснителното е, че „ мейнстрийм ” партии като ГЕРБ и изключително Българска социалистическа партия се въодушевяват от реториката на политици като Орбан. И това на фона на обстоятелството, че 12 партии-членки на ЕНП желаеха изключването на Орбановата партия Фидес поради антибрюкселската акция на унгарското държавно управление. Каква ли ще бъде реакцията на българските му другари, в случай че Орбан в действителност бъде „ отстранен ”?

Намеквайки за провокациите пред европейската сигурност, свързани с Русия, за ръкавицата, хвърлена от американския президент Тръмп към Европа, за паниките, подбудени от могъщата китайска стопанска система, господин Макрон обрисува и друга клопка. Това е клопката на статуквото, на паяжините от предишното, които популистите трансформират в светиня. Алтернативата, препоръчана от френския президент, е надълбоко европейско обновяване, ръководено от три цели: независимост, отбрана и прогрес.

В тази връзка се предлага образуването на Европейска организация за протекция на демокрацията, която да пази изборите в Европейски Съюз от хакерски атаки и операции. Ясно е, че тази самодейност има директно отношение и към опасенията от съветска интервенция в идните избори в България.

Още по-важно е, че господин Макрон желае да се забрани финансирането на европейски партии от „ непознати сили ”. Настоява също по този начин за прочистването на интернет от езика на омразата. И в случай че аудиторията на френския президент в Западна Европа елементарно ще разпознае тук абсурда с съветските пари за партията на Льо Пен, дали българските жители ще доживеят да научат резултатите от следствия, документиращи „ дотациите ” за локалните проксита на Кремъл?

И още една визия на френския президент: Макрон, несъмнено, не поддържа ксенофобската нервност, само че реалистично показва нуждата от сигурни граници. Тази тематика също е основна за България. Не единствено тъй като сме външна граница на Европейски Съюз, а и поради устрема ни към Шенгенското пространство, за което Макрон желае „ да бъде преосмислено напълно ”. От една страна участието в него ще бъде обвързано с „ единна европейска политика за даване или отвод на леговище ”. А от друга - въпреки официално да извършва условията за участие, България си остава с най-високи размери на корупцията в обществения бранш. Има даже белези на „ завземане на страната ”. Доклад на Европейска комисия твърди да вземем за пример, че службите в страната прикриват схеми за пране на пари - две трети от сигналите на банките до ДАНС за съмнителни преводи се отнасят до локални политици, само че по този начин и не се стига до правосъдие. А това несъмнено може да се окаже препъни-камък пред упоритостите ни за по-дълбока интеграция в Европейски Съюз.

И това предложение на Макрон визира България: концепцията за европейски финансов щит (тоест, да се „ подсигурява едно и също възнаграждение за една и съща свършена работа, както и минимална европейска заплата, подобаваща за всяка страна и обсъждана групово всяка година ”) звучи изключително примамливо за най-бедната страна в Европейски Съюз. В последна сметка обаче тук бизнесът ще има последната дума. Поради което това обръщение не наподобява изключително реалистично.

Повратно време

Хаосът на име „ Брекзит ” охлади поривите на крайния евроскептицизъм. Въпреки това се чака най-малко една трета от местата в новия Европейски парламент да бъдат заети от популисти, оспорващи стожерите на европейския план. Много е допустимо създалата се заплетена настройка от противоречащи си ползи да докара до институционален блокаж, изключително в подтекста на щекотливи въпроси като общия бюджет и избирането на нова Европейска комисия.

И да, свръхфедералистките хрумвания на Макрон няма да се понравят на мнозина. Някои към този момент го упрекват в популизъм. В този смисъл е добре, че френският президент очерта както явен времеви небосвод, по този начин и конгрес, на който да бъдат разисквани поставените от него тематики - така наречен Конференция за Европа, която би трябвало да се организира до края на тази година. На нея няма да има тематики табу, даже в случай че би трябвало да бъде разисквана проверка на европейските контракти. Можем единствено да се надяваме, че решенията, които ще бъдат взети на този конгрес, няма да циментират статута на България като нежелана външна страна на Европейски Съюз.
Източник: offnews.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР