Всички в България лесно говорят за промяна, но им е

Всички в България елементарно приказват за смяна, само че им е мъчно да кажат в какво, отвън кадровите рокади, ще се състои тя - и кой, отвън издигането на лозунги, е в положение да я извърши. Отговорът на тези въпроси в последно време стартира да се обяснява - смяната ще се състои в завършек на лидерската политика. И няма потребност някой особено да я прави - ще се случи от единствено себе си.

В България тихомълком се случва смяна
България: пет аргументи за какво не могат да излъчат държавно управление
Ситуацията от последната година по един печален метод припомня на тази от последните трийсет. След рухването на комунизма изглеждаше, че дв...

През десетилетията на прехода в България - от Луканов та до Борисов, политиката ни се свеждаше до лъчение на водач, който зад институционалния фон на републиката да поеме цялата власт, като нормално я упражнява от „ Дондуков “ 1. Заради лична бездейност или съдружни несъгласия имаше известни антракти в по този начин наложилия се управленчески модел, само че точно антракти, а не други възможности.

Потребността от водач се подхранваше от устойчивото чувство на нацията, че е политически и геополитически нещастна и би трябвало да се откри някой, който да я избави. Очакването за сходна свръхсила, съсредоточена в един човек, попада в разнообразни митологични архетипи, само че културно непосредствен като че ли е южнославянският на юначеството. Като присъщото за политическия левент е, че силата му се отъждествява с властта му и по тази причина никой с нищо не трябва да я лимитира. Поне първоначално. Накрая върху него неизбежно се стоварва националното отчаяние, най-малкото тъй като мястото на юнаците не е в политиката, а в митологията.

Митологичните упования на народа се показваха посредством прост политически избор - водачът на партията, спечелила най-вече гласове, получаваше „ мандат “ за водач на нацията и трябваше незабавно да се заеме със спасяването ѝ. Като на първо време, несъмнено, трябваше да я избави от предходния национален фаворит. По тази логичност, а и откакто си бе построил образцова „ юначеска " биография на герой за национални правдини, Слави Трифонов изглеждаше уверен, че е пристигнал неговият ред. Без съмнения съобщи претенциите си за цялата власт, като предполагаше, че, както до момента, никой с нищо няма да му пречи. Но знаем, че не стана по този начин. Не единствено кабинетът му не беше подсилен, само че и Има Такъв Народ от политическо знамение се трансформира в политическо неразбирателство. Във втория парламентарен мандат на партията си Слави Трифонов съумя да провокира националното отчаяние още преди да е получил властта - и то не тъй като се е явил различен претендент за избавител на нацията, който да го измести. Нещо се е случило: механизмът на лидерската политика е престанал да работи. Твърде евентуално е идващите избори да се окажат онази повратна точка, в която нацията ще си даде сметка, че не ѝ би трябвало нов избавител, а нова политика.

Много са преимуществата от това ориста на нацията да не се залага на една-единствена карта и да не зависи от една-единствена лична воля. Публичните връзки по-трудно ще деградират до частни, защото няма да е задоволително да се схванеш с водача „ по човешки “. Нивото на корупцията ще спадне, тъй като тя се крепи точно върху подмяната на обществените връзки с частни, а отсам ще отслабне и въздействието на „ дълбоката “ върху обществената страна. Така ще се раздра омагьосаният кръг, в който властта разпределя порциите, а тези, които са ги получили, разпределят властта. Това внезапно ще увеличи демократичното ѝ качество, защото ще се трансформира от власт на персоните във власт на процедурите. Републиката ще престане да бъде премиерска и ще си върне конституционния модел на парламентарна република. И по този начин нататък.

Националните водачи са за музея  
Георги Лозанов: Първо би трябвало да пристигна смяната, по-късно възмездието
" Имаше твърдо обединяване за свалянето на ГЕРБ, само че такова обединяване няма за смяната, която идва след свалянето на ГЕРБ. За това какво...

Разпадналата се лидерска политика ще бъде заместена от политици-експерти, които екипно се допълват в рамките на обособените партии. Това изобщо не значи, че на мястото на политиците ще дойдат специалисти, а че политиците ще имат експертни познания, които ще употребяват в публичен интерес. И селекцията им ще върви не по линията " харесва ми - не ми харесва ", а по линията " знае - не знае ". Ситуацията трансформира в емблема на този нов типаж Кирил Петков, който даже с иронично лепнатия му прякор Киро-Харварда основава усещането, че внася международна просвета в локалната политика. В посоката на обрисуваната смяна би трябвало да се приема и предлагането (повече алегорично, в сравнение с осъществимо) Ива Митева да стане министър-председател. Със своята експертна дистанцираност и женска притеснителност тя е тъкмо противоположното на лидерския облик, наложил се през прехода - мъж (за предпочитане мачист), егоцентрик, мощна ръка, сръчен състезател, партиен родолюбец.

Впрочем, не става дума единствено за изгряващи звезди. Христо Иванов от дълго време стартира политически хрумвания и подхваща дейности за реализацията им в зоната на своята юридическа подготвеност без демонстрации на лидерско его. Николай Младенов също е образец за интелектуален метод в правенето на политика - за жалост не на нашата, а на интернационална сцена. И други политици-експерти като тях са на ред, а не следващият народен водач, този път слязъл от екрана.

Разбира се, давам си сметка, че описаната смяна може и да е просто политически мираж - разследване на умората от един непрекъснато възпроизвеждащ се муден и тираничен модел на ръководство, който ни държи на опашката на Европейски Съюз.

 

Автор: Георги Лозанов,

Още от ГЛЕДНА ТОЧКА: