Всички твърдят, че е вредно партийните субсидии да бъдат заменени

Всички настояват, че е нездравословно партийните дотации да бъдат сменени с финансиране от бизнеса. Защо тогава го вършат? Изказани бяха голям брой версии. Но същинският отговор се крие по-дълбоко. Да надникнем под повърхността:

Коментар от Ясен Бояджиев:

Всички съществени участници в политическия развой настояват, че практическото очистване на бюджетните дотации като способ за финансиране на партиите (каквото съставлява намаляването им от 11 на 1 лев за подаден глас) и замяната им с опцията за безлимитно финансиране от бизнеса е безразсъдно и нездравословно. Защо тогава го вършат? По този въпрос бяха изказани доста и най-различни версии, като някои от тях са свързани с тактически сметки към идните избори. Истинският отговор обаче се крие по-дълбоко. До него можем да се приближим, в случай че на първо време си отговорим на различен въпрос: какви ще са последствията от това решение.

Партиите ще са подвластни от бизнеса?

Тук най-често повтаряната версия е една: с цел да се устоят, партиите ще би трябвало да вършат услуги и да извършват поръчки на своите донори, което ще ги направи подвластни от бизнеса. Така политиката към този момент нямало да служи на обществото, а на корпоративни и лобистки ползи. Сякаш не го прави и до момента. В най-изчистена форма тази версия бе дефинирана от премиера: „ Ще стане най-после като в доста страни - милиардерите и олигарсите да са и министър председатели. Няма да мине доста време и партиите ще станат благосъстоятелност на предприемачите ".

Да, като получаваш пари от някого, би трябвало да си плащаш. Да, премиери-милиардери има, в това число в Европейски Съюз. Отдавна има и псевдополитически формирания, правещи се на партии, които са благосъстоятелност на предприемачи - в това число в България, в това число измежду гласувалите за унищожаване на партийните дотации. То обаче нямаше да е допустимо без гласовете на най-голямата партия. Какво тогава - да не би нейният водач и министър председател да желае един ден и тя да стане благосъстоятелност на някой предприемач? Не, по-скоро ни праща за „ зелен хайвер “.

Или бизнесът ще е подвластен от партиите?

Всъщност, първата последица от премахването на дотациите ще е в тъкмо противоположната посока: не политиката ще изпадне според от бизнеса, а той ще стане още по-зависим от нея. Все едно дали е огромен или дребен, народен или локален. Предпоставка за това са няколко особености на българската политическа, икономическа и институционална среда.

Първо, в България самата политика е превърната в бизнес и в доста случаи не партиите са благосъстоятелност на бизнеса, а противоположното. По своя произход част от него е непосредствено обвързвана с партиите - пъпната му шнур не е прекратена. Най-напред бяха назначените милионери от началото на прехода, някои от които се трансфораха в милиардери и олигарси. После партиите си отгледаха свои „ обръчи от компании “ и олигарси от ново потомство. В последно време даже маскировъчната скица с подставените лица бе зарязана и внезапно някои политици се оказаха крупни предприемачи.

Второ, релативно огромен дял от българската стопанска система е обвързван с усвояването на обществени средства и, естествено, доста български бизнесмени са се насочили към него. Бизнесът през страната наподобява най-лесен и нискорисков. Но върви дружно с някои неудобства и присъщи разноски - като зависимостта от политиката да вземем за пример, която също си има цена.

Разбира се, друга, голяма част от българския бизнес не желае да има нищо общо с страната, не се натиска за публични поръчки, гледа много-много да не се набива на очи и не се интересува от политика. Политиката обаче се интересува от него. И колкото по-успешен е един бизнес, толкоз по-голям е този интерес. Неговото облекчаване пък не е никакъв проблем при днешното положение на българските институции (от правосъдна система до всевъзможни организации, комисии, регулатори и прочие органи, които позволяват, лицензират, утвърждават, избират, управляват, проверяват, санкционират). Овладяни от частни политико-икономически ползи, те с лекост могат да дадат подтик на всеки бизнес, само че могат и да го съсипят.

Какво е новото?

Някои ще кажат, че щом нещата по този начин и по този начин стоят по този метод, отпадането на партийните дотации няма да промени нищо и по тази причина е без значение. Но няма да са прави.

След като връзката сред политиката и бизнеса бъде узаконена и официализирана, към този момент няма да има потребност да се крие. Което ще я улесни и укрепи. Това, дружно с нуждата да се компенсира неналичието на дотации от бюджета, ще ускори и ожесточи апетита на политиците, в следствие от което кръгът на рекетираните и изнудваните бизнеси ще се разшири неимоверно. А всеки, който откаже, ще бъде заплашен от репресии.

Да не приказваме за тези, които биха си разрешили да финансират нещо друго от партиите на откритото статукво. Днес дотациите от бюджета дават глътка въздух за дребните и опозиционните партии. Оставени без тях, те са обречени да си останат постоянно дребни и опозиционни, тъй като надали някой би се осмелил да ги поддържа - пред вероятността да бъде спукан от инспекции и най-после унищожен. Така появяването на каквато и да било жизнеспособна и застрашаваща статуквото политическа опция става на процедура невъзможна.

Като прибавим и възходящия надзор върху медиите (медийният бизнес бе една от първите жертви на описаната тук схема), крайният резултат, който се обрисува, е бетониране на властта при възходящи приходи и минимална конкуренция. Такава е и задачата на занятието с партийните дотации.