Честита Баба Марта! Митове, легенди и поверия за празника
Всички свързваме датата 1 март с накичването с мартеници. Правим го за здраве, шанс и благополучие, а до момента в който се подарява и кичи с мартеницата се споделя " Честита Баба Марта " и се пожелава предпочитание.
Празникът на Баба Марта в родните традиции е знак на пролетта и носи благопожелание за здраве и изобилие при започване на новия цикъл в природата. Легенда, зародила през 30-те години на XX век, свързва появяването на мартеницата с прабългарите.
Обичаят за връзване на мартеница е прочут в България, Румъния, Молдова, Албания, Гърция, Македония и Сърбия. В Румъния мартеници се връзват на ръцете единствено на дамите и на дребните деца, а мъжете могат да носят мартеница единствено на скришно място, да вземем за пример в обувката. В Гърция мартеници се връзват единствено на ръцете на децата. У нас няма сходно ограничаване, а мартеници могат да се кичат даже на млади животни и дървета.
Сред другите поверия в страната е, че най-възрастната жена би трябвало да почисти главно къщата преди изгрев слънце, да изнесе и простре на открито алена завивка, постеля, пояс или престилка. Смята се, че това ще зарадва Баба Марта и ще провокира благосклонността ѝ към къщата и жителите. Младите безусловно би трябвало да излязат на открито да ги види Баба Марта и да се зарадва, а старите дами не би трябвало да излизат на открито тъй като ще я разгневят.
Друго вярване споделя, че през март не би трябвало да се подстригват хората, с цел да не им се „ подстриже " мозъкът и да станат глупави.
Съществува и друго любопитно вярване - споделя се, че Баба Марта е своенравна бабичка с неочаквани промени в настроението - от време на време е ядосана, различен път - щастлива. Затова се споделя и че времето през март е непостоянно.
На 1-ви март можеш да си намислиш една дата от 2 до 22 и да проследиш какво ще е времето на определения ден. Ако е слънчево – годината ще е сполучлива и противоположното - в случай че вали и духа вятър те чакат проблеми.
