Triangle of Sadness: Всички са равни, някои обаче повече
“Всички сме равни ” споделя надпис на led стена по време на фешън шоу. На напред във времето красива госпожица дефилира, а публиката извърта глава в нейното движение. Само няколко минути по-рано уредниците на шоуто са вдигнали целия първи ред, с цел да настанят на него други хора. Очевидно не толкоз равни с останалите.
Момичето на подиума е Яя (Чарлби Дийн), а в публиката е нейният другар Карл (Харис Дикинсън) - също манекен, който един от тези, които би трябвало да станат от мястото си, с цел да се реалокират по-назад.
Парчето “Thank you ” на Asle се сменя незабелязано със сватбена музика - менует на Луиджи Бокерини.
Че не всички са толкоз равни сме разбрали и от първата сцена, когато група манекени, измежду които е и Карл - дават изявление пред камера, голи до кръста, до момента в който чакат за кастинг.
Интервюиращият ги предизвика като ги моли да покажат подобаващи изрази за „ усмихнати марки “ като H&M и за „ кисели марки “ като Balenciaga. “Усмихнатите марки са от евтините, колкото по-скъпа става марката, толкоз по-отвисоко стартира да гледа на клиента ”, споделя младият мъж, който приказва с момчета.
Пак тогава разбираме, че мъжете модели взимат една трета от приходите на дамите.
“Triangle of Sadness ”, преведен у нас като " Идиотският триъгълник ", е филм, който знаете, че е прекрасен, без безусловно да ви е харесал.
Още първоначално разбирате какъв е този триъгълник на тъгата - кастинг журито кара Карл да отпусне пространството сред веждите си, където се натрупа напрежение. Със същия триумф можеше да каже и да “отвори третото око ”.
Triangle of Sadness е добра притча за окото на провидението. Композиция, която съставлява око навътре в триъгълник, от който излизат лъчи. Едно от най-известните модерни приложения е на американската банкнота от един $.
Американската символика съпътства целия кастинг на момчетата - от Бостънския териер, който се шляе напразно, през т-шърта на едната от кастинг дамите, до идната сцена, в която към този момент селектираните младежи са обути в гащета с американското знаме и са обстрелвани с бяла, синя и алена багра на фона на парчето на M.I.A. Born free, в което се пее: I don`t wanna talk about money `cause I got it.
Още идващият скандал сред Карл и Яя е за това кой да заплати сметката в първокласен ресторант. Да не разберете неверно - никой не желае да я заплати. “Скандалът не е за парите, желая да сме равни, Яя ”, споделя Карл, продължавайки да спори за парите.
Всички са равни, само че парите вършат някои по-равни е част от сюжета на двучасовия епос на Рубен Йостлунд, в който ще забележим по какъв начин богатите се осират (буквално), а бедните са подготвени да извършват всички стремежи за
“Money, money, money, money! ”.
Накрая ориста по този начин завърта нещата, че чистачката на тоалетни Абигейл (Доли де Леон) е единственият човек, който може да обезпечи храна на ненаселен остров, откакто яхтата на богатите е била нападната от пирати. Тук аз съм капитан, споделя тя, надалеч от концепцията, че “всички са равни ” и подготвена на всякаква цена да си вземе полагащото ѝ се в нейните очи.
“Triangle of Sadness ” припомня на “Паразит ” и на “Белият лотус ”, несъмнено и на други филми и сериали, които осмиват и богатите, и бедните.
Това са награждавани продукции. Творбата на Йостлунд завоюва " Златна палма ", най-високата премия, на тазгодишния кино фестивал в Кан. Втора премия за него след " Квадратът " през 2016 година
Сюжетът работи като употребява най-големите клишета на нашето време: манекенки, инфлуенсъри, богат руснак капиталист с жена и държанка, хрисими пенсионери, които се оказват производители на гранати и противопехотни мини (за да умрат най-после от граната “от техните ”), капитан - алкохолик и болшевик (Уди Харелсън), раболепен личен състав от бели девойки и момчета и азиатци и афроамериканци оттатък очите на гостите, безглутенова назадничавост, уединен милионер от тех бизнеса.
Пародията е на всяка крачка: като да вземем за пример в облика на богатата германка в инвалидна количка, която е получила удар, вследствие на който е изгубила способността си да приказва … като се изключи една-единствена имитация “In den Wolken ” ( “В облаците ”). Намекът е явен - парите освен, че не те вършат еднакъв с масите, само че и те изстрелват в облаците, губиш връзка с действителността.
“Всички сме равни ”, упорства обаче дамата на богатия руснак, до момента в който отпива шампанско в джакузито и подрежда на личния състав “да се наслаждения ” на момента - като изостави работата си и си вземе 30-минутна отмора за плуване.
И по този начин стартират проблемите.
Ако си мислите, че имате толерантност към крайни физиологични положения, провокирани от негоден окотопод, стриди и морско неспокойствие, Йостлунд ви е подготвил изненада. Това не е сцена за хора, които хрупат пуканки в киното.
Музиката още веднъж е право в задачата - чист пънк с New Noise на Refused.
When the day is over, the doors are locked on us
`Cause money buys the access, and we can`t pay the cost
Следва доста комичен и дълъг диалог сред капитана болшевик и руснака - капиталист (Златко Бурич), който апропо при започване на кино лентата самичък се назова Краля на лайната, тъй като е станал богат от животинска тор.
“Знаете ли кой е болшевик? Този който чете Маркс и Ленин. А знаете ли кой е антикомунист? Този, който схваща Маркс и Ленин ”, цитира Роналд Рейгън руснакът.
“Растежът поради самия напредък е идеология на раковата клетка ”, дава отговор капитанът.
Потопен в брътвежа на мислите си за международния ред, удавени в солидно количество алкохол и Ноам Чомски, той даже не схваща ориста на пасажерите, който се търкалят по пода на кораба.
В последна сметка пъстрата група крушира на необитаем остров, където парите са в предишното и вероятно в бъдещето, а властовите връзки са фрапантни изменени.
Финалът може да се назова отворен, макар че животът го затвори по доста недодялан метод със гибелта на Чарлби Дийн (Яя), която умря през август м.г. от белодробна зараза на трийсет и две години.
За общество като българското, възпитавано години наред в класова ненавист и андрешковщина, в концепцията на " Идиотският триъгълник " няма нищо провокативно. Нашите милионерите не разделят яхти с непознати. Ние знаем, че манекенките не вървят с манекени и че вероятността богат руснак да цитира Рейгън е колкото слънцето да изгрее от Запад.
Това, което е забавно във кино лентата, не е толкоз сюжетът, колкото хиперболата - до каква степен режисьорът ще опъне тетивата на обществената ирония. Вместо да уцелва със стрела, той удря с чук.
Момичето на подиума е Яя (Чарлби Дийн), а в публиката е нейният другар Карл (Харис Дикинсън) - също манекен, който един от тези, които би трябвало да станат от мястото си, с цел да се реалокират по-назад.
Парчето “Thank you ” на Asle се сменя незабелязано със сватбена музика - менует на Луиджи Бокерини.
Че не всички са толкоз равни сме разбрали и от първата сцена, когато група манекени, измежду които е и Карл - дават изявление пред камера, голи до кръста, до момента в който чакат за кастинг.
Интервюиращият ги предизвика като ги моли да покажат подобаващи изрази за „ усмихнати марки “ като H&M и за „ кисели марки “ като Balenciaga. “Усмихнатите марки са от евтините, колкото по-скъпа става марката, толкоз по-отвисоко стартира да гледа на клиента ”, споделя младият мъж, който приказва с момчета.
Пак тогава разбираме, че мъжете модели взимат една трета от приходите на дамите.
“Triangle of Sadness ”, преведен у нас като " Идиотският триъгълник ", е филм, който знаете, че е прекрасен, без безусловно да ви е харесал.
Още първоначално разбирате какъв е този триъгълник на тъгата - кастинг журито кара Карл да отпусне пространството сред веждите си, където се натрупа напрежение. Със същия триумф можеше да каже и да “отвори третото око ”.
Triangle of Sadness е добра притча за окото на провидението. Композиция, която съставлява око навътре в триъгълник, от който излизат лъчи. Едно от най-известните модерни приложения е на американската банкнота от един $.
Американската символика съпътства целия кастинг на момчетата - от Бостънския териер, който се шляе напразно, през т-шърта на едната от кастинг дамите, до идната сцена, в която към този момент селектираните младежи са обути в гащета с американското знаме и са обстрелвани с бяла, синя и алена багра на фона на парчето на M.I.A. Born free, в което се пее: I don`t wanna talk about money `cause I got it.
Още идващият скандал сред Карл и Яя е за това кой да заплати сметката в първокласен ресторант. Да не разберете неверно - никой не желае да я заплати. “Скандалът не е за парите, желая да сме равни, Яя ”, споделя Карл, продължавайки да спори за парите.
Всички са равни, само че парите вършат някои по-равни е част от сюжета на двучасовия епос на Рубен Йостлунд, в който ще забележим по какъв начин богатите се осират (буквално), а бедните са подготвени да извършват всички стремежи за
“Money, money, money, money! ”.
Накрая ориста по този начин завърта нещата, че чистачката на тоалетни Абигейл (Доли де Леон) е единственият човек, който може да обезпечи храна на ненаселен остров, откакто яхтата на богатите е била нападната от пирати. Тук аз съм капитан, споделя тя, надалеч от концепцията, че “всички са равни ” и подготвена на всякаква цена да си вземе полагащото ѝ се в нейните очи. “Triangle of Sadness ” припомня на “Паразит ” и на “Белият лотус ”, несъмнено и на други филми и сериали, които осмиват и богатите, и бедните.
Това са награждавани продукции. Творбата на Йостлунд завоюва " Златна палма ", най-високата премия, на тазгодишния кино фестивал в Кан. Втора премия за него след " Квадратът " през 2016 година
Сюжетът работи като употребява най-големите клишета на нашето време: манекенки, инфлуенсъри, богат руснак капиталист с жена и държанка, хрисими пенсионери, които се оказват производители на гранати и противопехотни мини (за да умрат най-после от граната “от техните ”), капитан - алкохолик и болшевик (Уди Харелсън), раболепен личен състав от бели девойки и момчета и азиатци и афроамериканци оттатък очите на гостите, безглутенова назадничавост, уединен милионер от тех бизнеса. Пародията е на всяка крачка: като да вземем за пример в облика на богатата германка в инвалидна количка, която е получила удар, вследствие на който е изгубила способността си да приказва … като се изключи една-единствена имитация “In den Wolken ” ( “В облаците ”). Намекът е явен - парите освен, че не те вършат еднакъв с масите, само че и те изстрелват в облаците, губиш връзка с действителността.
“Всички сме равни ”, упорства обаче дамата на богатия руснак, до момента в който отпива шампанско в джакузито и подрежда на личния състав “да се наслаждения ” на момента - като изостави работата си и си вземе 30-минутна отмора за плуване.
И по този начин стартират проблемите.
Ако си мислите, че имате толерантност към крайни физиологични положения, провокирани от негоден окотопод, стриди и морско неспокойствие, Йостлунд ви е подготвил изненада. Това не е сцена за хора, които хрупат пуканки в киното.
Музиката още веднъж е право в задачата - чист пънк с New Noise на Refused.
When the day is over, the doors are locked on us
`Cause money buys the access, and we can`t pay the cost
Следва доста комичен и дълъг диалог сред капитана болшевик и руснака - капиталист (Златко Бурич), който апропо при започване на кино лентата самичък се назова Краля на лайната, тъй като е станал богат от животинска тор.
“Знаете ли кой е болшевик? Този който чете Маркс и Ленин. А знаете ли кой е антикомунист? Този, който схваща Маркс и Ленин ”, цитира Роналд Рейгън руснакът.
“Растежът поради самия напредък е идеология на раковата клетка ”, дава отговор капитанът.
Потопен в брътвежа на мислите си за международния ред, удавени в солидно количество алкохол и Ноам Чомски, той даже не схваща ориста на пасажерите, който се търкалят по пода на кораба.
В последна сметка пъстрата група крушира на необитаем остров, където парите са в предишното и вероятно в бъдещето, а властовите връзки са фрапантни изменени.
Финалът може да се назова отворен, макар че животът го затвори по доста недодялан метод със гибелта на Чарлби Дийн (Яя), която умря през август м.г. от белодробна зараза на трийсет и две години.
За общество като българското, възпитавано години наред в класова ненавист и андрешковщина, в концепцията на " Идиотският триъгълник " няма нищо провокативно. Нашите милионерите не разделят яхти с непознати. Ние знаем, че манекенките не вървят с манекени и че вероятността богат руснак да цитира Рейгън е колкото слънцето да изгрее от Запад.
Това, което е забавно във кино лентата, не е толкоз сюжетът, колкото хиперболата - до каква степен режисьорът ще опъне тетивата на обществената ирония. Вместо да уцелва със стрела, той удря с чук.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ