Защо се отнасяме зле с хората, които обичаме най-много
Всички сме правили грешката да изкараме гнева си върху околните ни хора. Понякога демонстрираме най-лошото си лице пред тях и ги вършим жертви на егоистично, невнимателно, грубо или импулсивно държание, което не заслужават. Въпреки това със съседи, познати и други по-малко близки хора сме склонни да бъдем другарски настроени и учтиви даже в неприятни моменти. Защо се отнасяме по-зле с тези, които обичаме най-вече?
Винаги са към нас
Понякога най-простият отговор е най-логичният. Отнасяме се най-зле с тези, които обичаме най-вече, защото те са тези, които са постоянно там, с които прекарваме повече време и споделяме повече моменти. Следователно те участват в щастието и триумфа, само че също и в моменти на отчаяние, тъга и незадоволеност.
В тези неприятни обстановки, в които отрицателните страсти ни превземат и не знаем по какъв начин да ги направляваме, хората към нас са тези, които понасят следствията. И доста постоянно това са наши родственици.
Те са и тези, които ни обичат най-вече
Има хора, които прекарват повече време с нас, само че всички сме способни да модулираме държанието си според от подтекста. Например, в случай че се усещаме смутени или разочаровани на работното място, множеството от нас са в положение да прикрият тези страсти, с цел да запазят хладнокръвие пред шефа си.
Въпреки това, когато се приберем вкъщи, трябва да освободим това насъбрано напрежение и го вършим, когато се усещаме в сигурност. Хората, които обичаме най-вече, са и тези, които ни обичат най-вече и по тази причина сме сигурни, че те изтърпят всичко без огромни последици.
Така освобождаваме страстите си без филтър, знаейки, че това няма да значи отменяне или занемаряване, както би могло да се случи с по-малко близки хора. Само с тях усещаме увереността да се покажем уязвими.
Тези взаимоотношения разсънват контузии
Друг значим миг е обвързван с това какво ни карат да усещаме тези хора. Тази непосредственост, която имаме, може да се трансформира в спусък за онези травми или прочувствени проблеми, върху които не сме работили и които към момента ни нараняват.
В детството доста хора претърпяват обстановки с родителите си, които предизвикват различни рани, като занемаряване, отменяне, изменничество или други. Те също по този начин може да са изпитали болежка в връзките с връстниците си поради рецензия или тормоз. Така в зряла възраст тази болежка може да бъде съживена посредством обстановки, които ни припомнят за първичната болка и които провокират реакции. Един даже малък и неосезаем коментар може да се трансформира в мотив за яд и спорове.
Чувстваме се несигурни и се страхуваме
И най-после, има любопитно обяснение на въпроса за какво се отнасяме по-зле с тези, които обичаме най-вече. И това е, че го вършим, тъй като не се усещаме сигурни във връзката и се опасяваме да не загубим половинката си. Това нормално се случва на хора със забележителна вътрешна неустановеност, които са склонни да се усещат недостойни за обич.
Парадоксално, само че макар че мечтаният резултат от време на време се реализира, в дълготраен проект това единствено отслабва връзката.
Винаги са към нас
Понякога най-простият отговор е най-логичният. Отнасяме се най-зле с тези, които обичаме най-вече, защото те са тези, които са постоянно там, с които прекарваме повече време и споделяме повече моменти. Следователно те участват в щастието и триумфа, само че също и в моменти на отчаяние, тъга и незадоволеност.
В тези неприятни обстановки, в които отрицателните страсти ни превземат и не знаем по какъв начин да ги направляваме, хората към нас са тези, които понасят следствията. И доста постоянно това са наши родственици.
Те са и тези, които ни обичат най-вече
Има хора, които прекарват повече време с нас, само че всички сме способни да модулираме държанието си според от подтекста. Например, в случай че се усещаме смутени или разочаровани на работното място, множеството от нас са в положение да прикрият тези страсти, с цел да запазят хладнокръвие пред шефа си.
Въпреки това, когато се приберем вкъщи, трябва да освободим това насъбрано напрежение и го вършим, когато се усещаме в сигурност. Хората, които обичаме най-вече, са и тези, които ни обичат най-вече и по тази причина сме сигурни, че те изтърпят всичко без огромни последици.
Така освобождаваме страстите си без филтър, знаейки, че това няма да значи отменяне или занемаряване, както би могло да се случи с по-малко близки хора. Само с тях усещаме увереността да се покажем уязвими.
Тези взаимоотношения разсънват контузии
Друг значим миг е обвързван с това какво ни карат да усещаме тези хора. Тази непосредственост, която имаме, може да се трансформира в спусък за онези травми или прочувствени проблеми, върху които не сме работили и които към момента ни нараняват.
В детството доста хора претърпяват обстановки с родителите си, които предизвикват различни рани, като занемаряване, отменяне, изменничество или други. Те също по този начин може да са изпитали болежка в връзките с връстниците си поради рецензия или тормоз. Така в зряла възраст тази болежка може да бъде съживена посредством обстановки, които ни припомнят за първичната болка и които провокират реакции. Един даже малък и неосезаем коментар може да се трансформира в мотив за яд и спорове.
Чувстваме се несигурни и се страхуваме
И най-после, има любопитно обяснение на въпроса за какво се отнасяме по-зле с тези, които обичаме най-вече. И това е, че го вършим, тъй като не се усещаме сигурни във връзката и се опасяваме да не загубим половинката си. Това нормално се случва на хора със забележителна вътрешна неустановеност, които са склонни да се усещат недостойни за обич.
Парадоксално, само че макар че мечтаният резултат от време на време се реализира, в дълготраен проект това единствено отслабва връзката.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ