Какво се случва в мозъка ни, докато поемаме последния си дъх
Всички сме на пътешествието, което назоваваме живот и с всеки ден сме все по-близо момента, в който ще си тръгнем от този свят, а какво има в края още никой не може да каже. Въпреки това, през последните няколко години, откривателите са стигнали до някои завладяващи прозрения за това, какво се случва в мозъка ни, до момента в който поемаме последния си мирис, предоставяйки ни да надзърнем към прекарването на гибелта.
What do near-death experiences reveal about the brain? A close brush can leave a lasting mental legacy—and may tell us about how the mind functions under extreme conditions
— Scientific American (@sciam)
Например през февруари 2022 година учени инцидентно записали мозъчната интензивност на 87-годишен мъж, който умрял след сърдечен удар. Преди този съдбовен миг пациентът бил екипиран с устройство, което непрестанно следило мозъчните му талази като част от лекуването на епилепсията му, само че електроенцефалографските (ЕЕГ) записи от момента на гибелта му разрешили на откривателите да стигнат до някои непредвидени прозрения за това, което се случва когато прекрачим прага на гибелта.
Учудващо, ЕЕГ посочили, че моделите на мозъчна интензивност, свързани със сънуването и спомнянето се задействали тъкмо когато сърцето спряло да бие, продължавайки известно време по-късно. Въпреки че е невероятно да се създадат безапелационни изводи от тази информация, мозъчната интензивност, обвързвана с възобновяване на паметта, може да демонстрира, че в действителност виждаме живота си да минава пред очите ни, когато умрем.
Това разсъждение/заключение е в допълнение подсилено от резултатите от следващо изследване, включващо четирима пациенти с инфаркт, умряли в невроинтензивното поделение (NICU) в Мичиганската медицина, Мичиганския университет. Наблюдавайки невронните вибрации на пациентите, до момента в който умирали, откривателите забелязали детонация на интензивност в по този начин наречената „ гореща зона “ на мозъка, която се намира в пресечната точка на темпоралния, теменния и тилния дял и е обвързвана както със сънуването, по този начин и със съзнателните мисли.
Въпреки това, с цел да схванат по какъв начин тези модели на мозъчна интензивност се трансформират в фактически прекарване, откривателите трябвало да приказват с хора, които са умряли, само че по-късно са се върнали към живота. Като част от настоящ план, разглеждащ прекарванията на пациенти, които са умряли и по-късно реанимирани, учените неотдавна разгласиха прозрения, до които стигнали след поредност изявленията, извършени в доста лечебни заведения в Съединени американски щати и Обединеното кралство.
This is what happens when you die, according to people who died: ‘I saw my own unconscious body’
— Dawn Gombos (@DawnGombos1)
Публикувайки част от данните си през 2019 година, създателите разкрили, че 86 % от участниците в изследването съобщили, че са видели ярка светлина, до момента в който 54 % претърпели още веднъж главните събития от живота си, потвърждавайки две от най-често срещаните клишета, свързани с умирането. Като цяло прекарването на гибелта е разказано като прелестно и ободряващо - 95 % от респондентите настояват, че са изпитали възприятие на наслада и мир, до момента в който напускали телата си и същият % споделят, че събитието ги е трансформирало по позитивен метод.
Представяйки по-подробни резултати по-рано тази година, откривателите разкриват, че доста пациенти били наясно с медицинските процедури, които им се правили, до момента в който били подложени на CPR, макар че били в кома. Освен това повече от една пета претърпели „ трансцендентно припомнено прекарване на гибелта “, което значи, че тяхното тръгване и завръщане им разрешило да преоценят и преформулират историята на живота си, идентичността и задачите си.
Въпреки тези прозрения гибелта си остава смътна и далечна тематика, която ловко заобикаля всевъзможни научни пояснения. Например, не е ясно по какъв начин или за какво мозъкът реагира на личното си заличаване, като генерира такива неизразими прекарвания.
Една доктрина - въпреки и значително спекулативна и недоказана - е, че мозъкът освобождава мощното психеделично съединяване ДМТ, до момента в който умираме, в опит да поддържа невроните живи при липса на О2. Ако е правилно, това може да изясни някои от духовните прозрения, получавани сега на гибелта, макар че са нужни повече проучвания, преди сходни изказвания да бъдат оправдани.
Засега не можем да кажем сигурно какво се случва, когато умрем. Не се тормозете обаче, рано или късно всички ще разберем.
По темата
What do near-death experiences reveal about the brain? A close brush can leave a lasting mental legacy—and may tell us about how the mind functions under extreme conditions
— Scientific American (@sciam)
Например през февруари 2022 година учени инцидентно записали мозъчната интензивност на 87-годишен мъж, който умрял след сърдечен удар. Преди този съдбовен миг пациентът бил екипиран с устройство, което непрестанно следило мозъчните му талази като част от лекуването на епилепсията му, само че електроенцефалографските (ЕЕГ) записи от момента на гибелта му разрешили на откривателите да стигнат до някои непредвидени прозрения за това, което се случва когато прекрачим прага на гибелта.
Учудващо, ЕЕГ посочили, че моделите на мозъчна интензивност, свързани със сънуването и спомнянето се задействали тъкмо когато сърцето спряло да бие, продължавайки известно време по-късно. Въпреки че е невероятно да се създадат безапелационни изводи от тази информация, мозъчната интензивност, обвързвана с възобновяване на паметта, може да демонстрира, че в действителност виждаме живота си да минава пред очите ни, когато умрем.
Това разсъждение/заключение е в допълнение подсилено от резултатите от следващо изследване, включващо четирима пациенти с инфаркт, умряли в невроинтензивното поделение (NICU) в Мичиганската медицина, Мичиганския университет. Наблюдавайки невронните вибрации на пациентите, до момента в който умирали, откривателите забелязали детонация на интензивност в по този начин наречената „ гореща зона “ на мозъка, която се намира в пресечната точка на темпоралния, теменния и тилния дял и е обвързвана както със сънуването, по този начин и със съзнателните мисли.
Въпреки това, с цел да схванат по какъв начин тези модели на мозъчна интензивност се трансформират в фактически прекарване, откривателите трябвало да приказват с хора, които са умряли, само че по-късно са се върнали към живота. Като част от настоящ план, разглеждащ прекарванията на пациенти, които са умряли и по-късно реанимирани, учените неотдавна разгласиха прозрения, до които стигнали след поредност изявленията, извършени в доста лечебни заведения в Съединени американски щати и Обединеното кралство.
This is what happens when you die, according to people who died: ‘I saw my own unconscious body’
— Dawn Gombos (@DawnGombos1)
Публикувайки част от данните си през 2019 година, създателите разкрили, че 86 % от участниците в изследването съобщили, че са видели ярка светлина, до момента в който 54 % претърпели още веднъж главните събития от живота си, потвърждавайки две от най-често срещаните клишета, свързани с умирането. Като цяло прекарването на гибелта е разказано като прелестно и ободряващо - 95 % от респондентите настояват, че са изпитали възприятие на наслада и мир, до момента в който напускали телата си и същият % споделят, че събитието ги е трансформирало по позитивен метод.
Представяйки по-подробни резултати по-рано тази година, откривателите разкриват, че доста пациенти били наясно с медицинските процедури, които им се правили, до момента в който били подложени на CPR, макар че били в кома. Освен това повече от една пета претърпели „ трансцендентно припомнено прекарване на гибелта “, което значи, че тяхното тръгване и завръщане им разрешило да преоценят и преформулират историята на живота си, идентичността и задачите си.
Въпреки тези прозрения гибелта си остава смътна и далечна тематика, която ловко заобикаля всевъзможни научни пояснения. Например, не е ясно по какъв начин или за какво мозъкът реагира на личното си заличаване, като генерира такива неизразими прекарвания.
Една доктрина - въпреки и значително спекулативна и недоказана - е, че мозъкът освобождава мощното психеделично съединяване ДМТ, до момента в който умираме, в опит да поддържа невроните живи при липса на О2. Ако е правилно, това може да изясни някои от духовните прозрения, получавани сега на гибелта, макар че са нужни повече проучвания, преди сходни изказвания да бъдат оправдани.
Засега не можем да кажем сигурно какво се случва, когато умрем. Не се тормозете обаче, рано или късно всички ще разберем.
По темата
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ