7 житейски урока, които научаваме по трудния начин
Всички сме губили значим човек.
Смъртта ни разделя вечно и в разгара на тъгата нормално се убеждаваме в три значими неща:
1.) Най-лошото може да се случва на най-хубавите хора без забележима причина. 2.) Повечето от хората към нас, даже тези, за които мислим че са студени и безразлични, са положителни и в действителност ги е грижа. 3.) Трудно е да забележим безусловно всички благоприятни условия, които животът ни дава, до момента в който не погледнем обратно. Невъзможно е изцяло да разберем избрани житейски обствоятелства до момента в който те не ни се случат действително и не отминат.
Имайки поради всичко това, може да се дефинират 7 значими урока, които всеки научава по сложния метод. Те са следните:
- Хората, които губим, вечно остават част от нас . Никога изцяло не стопира да ни липсва някой, с който гибелта ни е разделила. Налага се да се научим да живеем без него.
- Щастието се корени в намирането на смисъл . В откриването на метод да бъде значимо наличието ни за други хора. Освен това, да се борим за щастието не е равно на това да се чувстваме щастливи. Второто зависи от моментни обствоятелства.
- Търсенето на висока оценка от другите ни обезценява . Страхът, че ще бъдем отхвърлени от обществената среда ни възпира от напредъка може би повече от всичко. Този боязън може да се обезврежда единствено с вярната конфигурация на мислене.
- Съжалението, че сме или не сме сторили нещо, боли доста повече от страха . Най-силният от всички страхове би трябвало да бъде страхът от пропуснатия живот. Затова би трябвало да поемаме опасности. Ако в никакъв случай не сме си губили мозъка, не сме си следвали сърцето.
- Животът е прекомерно непредвидим, с цел да градим дълготрайни и безапелационни проекти. Накрая разбираме, че най-големите дарове са пристигнали в необикновена опаковка. Ще ни помогне, в случай че приемем, че не всичко е било писано да се случи. И че от време на време се вкопчваме в илюзията.
- Когато се опитаме да избягаме възможно най-надалеч, свършваме тичайки на едно място . Обикновено това се случва докато мисълта ни непрестанно се връща в предишното и в неговите мъчителни случки.
- Неочакваните компликации са неизбежни и потребни. Дори когато наподобява, че животът ни се разпада на части, в действителност той се пренарежда.
От блога MarcandAngel
Източник: Мениджър NEWS
