Най-великите мореплаватели в историята: Христофор Колумб и Фернандо Магелан
Всички сме чували за „ Великите географски открития “ – откриването на Америка, на Индия, околосветски пътешествия, прокарването на нови водни направления и други. Какъв ли щеше да бъде светът ни, в случай че ги нямаше, или по-точно, в случай че бяха открити да вземем за пример с век или два по-късно? Великите географски открития вечно трансформират освен картата на света, само че и културите на народите, които обитават планетата.
Великите откриватели са занасяли по нещо от тяхната просвета и са взимали по нещо от непознатата. По този метод доста неща са почнали да се популяризират и да стават всеобщи за света – кафе, чай, подправки, обичаи, традиции и доста други.
Кои са най-великите откриватели и по какъв начин техните открития и дейности са повлияли на света, разберете от идващите редове.
Фернандо Магелан
Фернандо Магелан е мореплавател от испанско-португалски генезис, който направил първото околосветско странствуване. Той е първият мореплавател в историята, който доближава от Европа до Азия в западна посока. Освен това Магелан е и първият европеец, който е плавал в Тихия океан.
Магелан умира преди завръщането си в Европа, само че въпреки всичко част от екипажа, управителен от Хуан Себастиан де Елкано, се завръща в Испания през 1522 година, като по този метод приключват първото в историята околосветско странствуване, с което дефинитивно и трайно се потвърждава, че Земята не е плоска, а има кълбовидна форма.
Кой обаче е Магелан?
Фернандо де Магаланес, по-известен като Фердинанд Магелан на британски или Фернандо Магелан, е както към този момент загатнах испано-португалски откривател, който е най-известен с това, че води първото околосветско странствуване.
Магелан е роден в Саброса, Португалия през 1480 година и откакто служи в португалския флот няколко години, той убеждава испанския крал да финансира пътешестване до Източна Индия, като отплава на запад, надявайки се да откри нов търговски път до Островите на подправките.
През 1519 година Магелан отплава с флот от пет кораба и 270 души. Той и неговият екипаж плават през Атлантическия океан, към южния завършек на Южна Америка (който носи неговото име - „ Магеланов пролив “), през Тихия океан и най-после до Филипините. По пътя Магелан и неговият екипаж са изправени пред голям брой провокации, в това число протести, заболявания и враждебни срещи с локалните нации.
Въпреки че самият Магелан не е приключил околосветското корабоплаване (той е погубен в борба с локални филипинци през 1521 г.), един от неговите кораби, Виктория, се завръща в Испания през 1522 година, завършвайки първото известно околосветско странствуване. Експедицията на Магелан била доста значим крайъгълен камък в историята на корабоплаването, проправяйки пътя за бъдещи пътешествия и разширявайки знанията на европейците за света.
Околосветското странствуване
Това историческо събитие стартира на 10 август 1519 година, когато флотилията от пет кораба под командването на Магелан напуща Севиля и отплава на юг по река Гуадалкивир до Санлукар де Барамеда в устието ѝ, където остава малко повече от пет седмици.
Магелан минава Атлантическия океан и открива Патагония. За малко дебаркира на бразилски бярг, като по това време Бразилия е била колония на Португалия. На 2 февруари 1520 година флотилията подвига платна и продължава на юг, като денем праволинейно следва извивките на брега. Именно по този начин е открита бреговата линия на Патагония, както и голям брой заливи.
Макар, че не постоянно е спазвал авансово заложения маршрут и кралските заповеди, и е претърпял протест измежду своите, Магелан съумява да овладее всяка обстановка, да остане спокоен и да продължи започнатото.
Магелан е желал да откри път около Южна Америка и в доста краен случай е щял да тръгне към нос Добра Надежда и Африка, от където да стигне до Азия. Той желал обаче да направи немислимото и да премине тъкмо сред Южна Америка и Антарктида, тъй като е считал, че там има пролив, който възнамерявал да открие. Така Магелан открива бурният и рисков пролив, който през днешния ден носи неговото име.
Дълги години той остава единственият капитан, минал през пролива без да изгуби нито един транспортен съд. Магелан в началото е наричал този рисков пролив „ Протокът на Вси Светии “, тъй като е навлязъл в него на 1 ноември. По-късно той е преименуван на „ Магеланов пролив “. Благодарение на неговия нюх и жадност за разкриване на нови пътища и земи пътешествието се оказало сполучливо и останало вечно в нашата история.
Краят на един популярен мореплавател
Магелан е първият европеец плавал през Тихия океан. Плаване, което било изпълнено с доста инциденти и след откриването на Филипините, великият мореплавател намерил гибелта си в един локален протест.
Въпреки това, част от екипажа на транспортен съд „ Виктория “ се завръща и по този метод поставя завършек на околосветското странствуване, което е било с позитивен темперамент за света и новите морски пътища, само че за жалост носи и трагичната гибел на един от най-великите мореплаватели, които историята познава.
Христофор Колумб
Христофор Колумб е италиански откривател и мореплавател, на който се приписва откриването на Новия свят, по-специално Америка, през 1492 година
Колумб е роден в Генуа, Италия през 1451 година и се интересува от проучване от ранна възраст.
През 1492 година Колумб отплава с три кораба, Нина, Пинта и Санта Мария, за да откри нов път към Азия, като плава на запад през Атлантическия океан. След дълго и мъчно пътешестване той се озовава на остров в Карибите, който кръщава Сан Салвадор, за който в наши дни се счита, че принадлежи на Бахамските острови.
Колумб прави още няколко пътувания до Америка и изследва разнообразни острови в Карибите и елементи от Централна и Южна Америка. Неговите пътувания имат доста въздействие върху историята на света, защото те отварят търговията и връзката сред източното и западното полукълбо и довеждат до колонизацията на Америка от европейците. Обаче отношението на Колумб към локалните нации, с които се е сблъскал, е мощно подложено на критика и наследството му е тематика на много нескончаем спор.
Експедициите до Америка
В интервала 1492 – 1504 година, Христофор Колумб подхваща четири експедиции. Всичко, което се случва по време на тези проучвателен пътувания, той разказва в така наречен бордови дневници.
По време на първата си експедиция, Колумб минава Атлантика и открива Бахамите, Куба и Хаити. През втората открива Малките Антили, Пуерто Рико, Ямайка и Южна Куба. През третата си експедиция, той открива Тринидад и Южна Америка, а през четвъртата открива Карибите и Централна Америка.
Последни години
След завръщането си в Испания, Колумб е много болен. През месец май 1505 година, счита, че се е оправил малко от заболяването, и за това потегля към Сеговия, където тогава се намира кралският двор, само че кралят не почита неговите претенции и протака решението си. На 19 май 1506 година във Валядолид, Колумб написва и заверява пред нотариус своето наследство, а на идващия ден умира.
Наследство
След неговата кончина, фамилията завежда правосъдно дело против короната, което се е проточило съвсем 20 години. От това дело наследниците му се сдобили със обилни благосъстояния и имущество.
На името на Христофор Колумб са наименувани не дребен брой географски обекти по всички краища на света. Неговото име носят цели 14 града и плато в Съединени американски щати, планина, провинция, езеро и нос в Канада, хладилник в Аляска, подводна котловина в Карибско море, страна в Южна Америка и река в Северна Америка.
Дали Колумб е разкрил Америка или викингите доста преди него към момента е предмет на голям брой разногласия и полемики. Едно е несъмнено обаче – експедициите на Колумб до „ Новия свят “ и неговите открития трансформират вечно картата на света.
Великите откриватели са занасяли по нещо от тяхната просвета и са взимали по нещо от непознатата. По този метод доста неща са почнали да се популяризират и да стават всеобщи за света – кафе, чай, подправки, обичаи, традиции и доста други.
Кои са най-великите откриватели и по какъв начин техните открития и дейности са повлияли на света, разберете от идващите редове.
Фернандо Магелан
Фернандо Магелан е мореплавател от испанско-португалски генезис, който направил първото околосветско странствуване. Той е първият мореплавател в историята, който доближава от Европа до Азия в западна посока. Освен това Магелан е и първият европеец, който е плавал в Тихия океан.
Магелан умира преди завръщането си в Европа, само че въпреки всичко част от екипажа, управителен от Хуан Себастиан де Елкано, се завръща в Испания през 1522 година, като по този метод приключват първото в историята околосветско странствуване, с което дефинитивно и трайно се потвърждава, че Земята не е плоска, а има кълбовидна форма.
Кой обаче е Магелан?
Фернандо де Магаланес, по-известен като Фердинанд Магелан на британски или Фернандо Магелан, е както към този момент загатнах испано-португалски откривател, който е най-известен с това, че води първото околосветско странствуване.
Магелан е роден в Саброса, Португалия през 1480 година и откакто служи в португалския флот няколко години, той убеждава испанския крал да финансира пътешестване до Източна Индия, като отплава на запад, надявайки се да откри нов търговски път до Островите на подправките.
През 1519 година Магелан отплава с флот от пет кораба и 270 души. Той и неговият екипаж плават през Атлантическия океан, към южния завършек на Южна Америка (който носи неговото име - „ Магеланов пролив “), през Тихия океан и най-после до Филипините. По пътя Магелан и неговият екипаж са изправени пред голям брой провокации, в това число протести, заболявания и враждебни срещи с локалните нации.
Въпреки че самият Магелан не е приключил околосветското корабоплаване (той е погубен в борба с локални филипинци през 1521 г.), един от неговите кораби, Виктория, се завръща в Испания през 1522 година, завършвайки първото известно околосветско странствуване. Експедицията на Магелан била доста значим крайъгълен камък в историята на корабоплаването, проправяйки пътя за бъдещи пътешествия и разширявайки знанията на европейците за света.
Околосветското странствуване
Това историческо събитие стартира на 10 август 1519 година, когато флотилията от пет кораба под командването на Магелан напуща Севиля и отплава на юг по река Гуадалкивир до Санлукар де Барамеда в устието ѝ, където остава малко повече от пет седмици.
Магелан минава Атлантическия океан и открива Патагония. За малко дебаркира на бразилски бярг, като по това време Бразилия е била колония на Португалия. На 2 февруари 1520 година флотилията подвига платна и продължава на юг, като денем праволинейно следва извивките на брега. Именно по този начин е открита бреговата линия на Патагония, както и голям брой заливи.
Макар, че не постоянно е спазвал авансово заложения маршрут и кралските заповеди, и е претърпял протест измежду своите, Магелан съумява да овладее всяка обстановка, да остане спокоен и да продължи започнатото.
Магелан е желал да откри път около Южна Америка и в доста краен случай е щял да тръгне към нос Добра Надежда и Африка, от където да стигне до Азия. Той желал обаче да направи немислимото и да премине тъкмо сред Южна Америка и Антарктида, тъй като е считал, че там има пролив, който възнамерявал да открие. Така Магелан открива бурният и рисков пролив, който през днешния ден носи неговото име.
Дълги години той остава единственият капитан, минал през пролива без да изгуби нито един транспортен съд. Магелан в началото е наричал този рисков пролив „ Протокът на Вси Светии “, тъй като е навлязъл в него на 1 ноември. По-късно той е преименуван на „ Магеланов пролив “. Благодарение на неговия нюх и жадност за разкриване на нови пътища и земи пътешествието се оказало сполучливо и останало вечно в нашата история.
Краят на един популярен мореплавател Магелан е първият европеец плавал през Тихия океан. Плаване, което било изпълнено с доста инциденти и след откриването на Филипините, великият мореплавател намерил гибелта си в един локален протест.
Въпреки това, част от екипажа на транспортен съд „ Виктория “ се завръща и по този метод поставя завършек на околосветското странствуване, което е било с позитивен темперамент за света и новите морски пътища, само че за жалост носи и трагичната гибел на един от най-великите мореплаватели, които историята познава.
Христофор Колумб
Христофор Колумб е италиански откривател и мореплавател, на който се приписва откриването на Новия свят, по-специално Америка, през 1492 година
Колумб е роден в Генуа, Италия през 1451 година и се интересува от проучване от ранна възраст.
През 1492 година Колумб отплава с три кораба, Нина, Пинта и Санта Мария, за да откри нов път към Азия, като плава на запад през Атлантическия океан. След дълго и мъчно пътешестване той се озовава на остров в Карибите, който кръщава Сан Салвадор, за който в наши дни се счита, че принадлежи на Бахамските острови.
Колумб прави още няколко пътувания до Америка и изследва разнообразни острови в Карибите и елементи от Централна и Южна Америка. Неговите пътувания имат доста въздействие върху историята на света, защото те отварят търговията и връзката сред източното и западното полукълбо и довеждат до колонизацията на Америка от европейците. Обаче отношението на Колумб към локалните нации, с които се е сблъскал, е мощно подложено на критика и наследството му е тематика на много нескончаем спор.
Експедициите до Америка
В интервала 1492 – 1504 година, Христофор Колумб подхваща четири експедиции. Всичко, което се случва по време на тези проучвателен пътувания, той разказва в така наречен бордови дневници.
По време на първата си експедиция, Колумб минава Атлантика и открива Бахамите, Куба и Хаити. През втората открива Малките Антили, Пуерто Рико, Ямайка и Южна Куба. През третата си експедиция, той открива Тринидад и Южна Америка, а през четвъртата открива Карибите и Централна Америка.
Последни години
След завръщането си в Испания, Колумб е много болен. През месец май 1505 година, счита, че се е оправил малко от заболяването, и за това потегля към Сеговия, където тогава се намира кралският двор, само че кралят не почита неговите претенции и протака решението си. На 19 май 1506 година във Валядолид, Колумб написва и заверява пред нотариус своето наследство, а на идващия ден умира.
Наследство
След неговата кончина, фамилията завежда правосъдно дело против короната, което се е проточило съвсем 20 години. От това дело наследниците му се сдобили със обилни благосъстояния и имущество.
На името на Христофор Колумб са наименувани не дребен брой географски обекти по всички краища на света. Неговото име носят цели 14 града и плато в Съединени американски щати, планина, провинция, езеро и нос в Канада, хладилник в Аляска, подводна котловина в Карибско море, страна в Южна Америка и река в Северна Америка.
Дали Колумб е разкрил Америка или викингите доста преди него към момента е предмет на голям брой разногласия и полемики. Едно е несъмнено обаче – експедициите на Колумб до „ Новия свят “ и неговите открития трансформират вечно картата на света.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ