Какъв хранителен режим е най-добър за подрастващите? Д-р Тихомира Георева със съвети към родителите
Всички сме чували от нашите баби и майки заканата „ Няма да станеш от стола, до момента в който не си изядеш всичко! “ или фразите „ какъв брой хубаво дете с пухкави бузи и коремче “, или,,Яж, с цел да пораснеш! “
Прочетете още
Дали в действителност ние вършим,,услуга ” на децата си, или ги подтикваме към преяждане и мъчно намаляване в тийнейджърска възраст с мъчителни диети, водещи до „ йо-йо “ резултат по-късно?
Д-р Тихомира Георева, гастроентеролог и диетолог, изяснява нездравословните привички на децата, които от време на време идват от самите родители.
Ето и препоръките й по какъв начин децата да ядат здравословно и грешките, които позволяват родителите:
Когато караме децата да дояждат храната в чинията си без да са гладни, когато сме ги възнаграждавали и успокоявали с храна, всичко това построява негативни модели на хранене.
Те стартират да свързват храната с нещо, което носи разтуха и ги кара да се усещат добре, като свързват недоизядената храна в чинията с възприятието за виновност.
Когато непрестанно „ възнаграждаваме “ децата си със сладкиши, ние им внушаваме заблудата, че храната оправя нещата и е лек за всичко и те свързват тези храни с това да се усещат добре. И това се запаметява в мозъка им.
Децата, които ядат зърнена закуска с високо наличие на въглехидрати, огладняват още веднъж преди обяд и желаят да ядат нездравословни храни. Те употребяват повече калории като цяло, спрямо децата, които имат протеинова закуска. Последните се хранят доста по-умерено през целия ден и имат доста по-високи равнища на централизация и внимание.
Защо нездравословните хранителни привички в ранна детска възраст са рискови след това?
Както мускулите имат памет, по този начин и напълняването в детската възраст води до увеличение броя на мастните кафези.
Това изяснява задържането в килограмите и краткотрайния триумф при другите хранителни режими, а също и другите хранителни разстройства водещи до булимия и анорексия.
Фактори за това са още генетичната предразположеност, както и методът на живот на родителите, понижената физическа интензивност, ендокринни нарушавания, продължителното време пред компютъра, телефона и тв приемника с чипс, пуканки, вафли, кола и други.
Посягането много постоянно към банички и хамбургери в междучасието измежду учениците, също води до създаване на нездравословни привички.
Затлъстяването е обвързвано с доста опасности за здравето и то освен от естетическа позиция.
Рисковете за здравето при юношите са диабет в детска възраст, хипертония и сърдечносъдови болести. Ето за какво вярното хранене още в най-ранна детска възраст и контролът на тежестта имат съществена роля за превъзмогването им.
Поради обстоятелството, че затлъстяването е хронична болест с пандемично разпространяване, актуалният метод би трябвало да е насочен към превъзмогване на затрудненията.
Особено значимо е децата да се подтикват да спортуват.
Храненето би трябвало да е разнообразно, да включва 1-3 порции плодове, 5 порции зеленчуци, пълноценни белтъци и сложни въглехидрати, които можем да открием в пълнозърнестите храни като бобовите растения, храни с високо наличие на фибри и тези с невисок гликемичен показател.
Съотношението на въглехидратите би трябвало да бъде 55%,15% протеини и 30% потребни мазнини.
Що се отнася до каузи на въглехидратите, простите въглехидрати трябва да обезпечават по-малко от 10% от общите калории. Останалото (50% от общите калории) би трябвало да са комплицирани въглехидрати. Те участват в зеленчуците, зърнените култури и псевдозърнените култури като киноа и елда, вместо рафинираните въглехидрати, които водят до внезапно повишаване на кръвната захар и обезпечават така наречените „ празни калории “ като белия самун, пържените картофи, тестените храни и други.
Трябва да се обърне внимание на потребните мазнини в ядките, семената, мазната риба, авокадото, маслините.
Задължителна утринна закуска и отбягване на нощните хранения и дребните провинения сред храненията и главно пред тв приемника като чипс и сходни, небогати на фибри, само че богати на трансмазнини.
Хранителният режим, дружно с физическата интензивност, са двата съществени съставния елемент от цялостната тактика за редукция на тежестта.
Повишаването на мускулната маса и мускулното редуциране е един от естествените способи за справяне с инсулиновата устойчивост.
Въпреки че питателните разстройства нямат една единствена причина, основен рисков фактор е диетата.
Възникналите след това булимия и анорексия също имат и своя психически миг още от най-ранна детска възраст. За това способства и обществената среда и постоянно срещаните насмешки от връстници.
Ограничаването на храненето до „ дребен прозорец “, може да се преглежда като рисково обезщетително държание, което може да провокира нарушени държания или мисловни модели, като незадоволеност на тялото, приемане на спомагателни правила за хранене и ниско самочувствие.
Неблагоприятните резултати от него може да има доста негативни физически и душевен последствия.Те могат да варират от възприятие на мощен апетит до главоболие, замаяност, храносмилателни проблеми, промени в настроението, отмалялост, ниска сила и нарушавания в съня.
Периодичното недояждане е ограничаващо държание и предизвика хранителни разстройства като анорексия, булимия, преяждане. Когато гладуваме, връзката с глада и сигналите за задоволеност на тялото се прекъсва. Освен, че се свързва с появяването на хранителни разстройства, се предизвиква нездравословната връзка с храната и размера на тялото и подтиква възприятието на позор.
Проучванията са открили, че хората, които гладуват постоянно повече от 16 или 18 часа дневно имат по-висок риск от камъни в жлъчката, хранително разстройство като форма на нарушено храносмилане. Това се дължи на игнорирането на сигналите за апетит и елементарно може да се трансформира в хлъзгав надолнище към нарушена връзка с храната или хранително разстройство. От своя страна то може да докара и до храносмилателни проблеми като запек, отичане на корема, главоболие, разстройства в репродуктивното здраве, дефицит на хранителни субстанции, отмалялост и ниска сила.
Прочетете още
Дали в действителност ние вършим,,услуга ” на децата си, или ги подтикваме към преяждане и мъчно намаляване в тийнейджърска възраст с мъчителни диети, водещи до „ йо-йо “ резултат по-късно?
Д-р Тихомира Георева, гастроентеролог и диетолог, изяснява нездравословните привички на децата, които от време на време идват от самите родители.
Ето и препоръките й по какъв начин децата да ядат здравословно и грешките, които позволяват родителите:
Когато караме децата да дояждат храната в чинията си без да са гладни, когато сме ги възнаграждавали и успокоявали с храна, всичко това построява негативни модели на хранене.
Те стартират да свързват храната с нещо, което носи разтуха и ги кара да се усещат добре, като свързват недоизядената храна в чинията с възприятието за виновност.
Когато непрестанно „ възнаграждаваме “ децата си със сладкиши, ние им внушаваме заблудата, че храната оправя нещата и е лек за всичко и те свързват тези храни с това да се усещат добре. И това се запаметява в мозъка им.
Децата, които ядат зърнена закуска с високо наличие на въглехидрати, огладняват още веднъж преди обяд и желаят да ядат нездравословни храни. Те употребяват повече калории като цяло, спрямо децата, които имат протеинова закуска. Последните се хранят доста по-умерено през целия ден и имат доста по-високи равнища на централизация и внимание.
Защо нездравословните хранителни привички в ранна детска възраст са рискови след това?
Както мускулите имат памет, по този начин и напълняването в детската възраст води до увеличение броя на мастните кафези.
Това изяснява задържането в килограмите и краткотрайния триумф при другите хранителни режими, а също и другите хранителни разстройства водещи до булимия и анорексия.
Фактори за това са още генетичната предразположеност, както и методът на живот на родителите, понижената физическа интензивност, ендокринни нарушавания, продължителното време пред компютъра, телефона и тв приемника с чипс, пуканки, вафли, кола и други.
Посягането много постоянно към банички и хамбургери в междучасието измежду учениците, също води до създаване на нездравословни привички.
Затлъстяването е обвързвано с доста опасности за здравето и то освен от естетическа позиция.
Рисковете за здравето при юношите са диабет в детска възраст, хипертония и сърдечносъдови болести. Ето за какво вярното хранене още в най-ранна детска възраст и контролът на тежестта имат съществена роля за превъзмогването им.
Поради обстоятелството, че затлъстяването е хронична болест с пандемично разпространяване, актуалният метод би трябвало да е насочен към превъзмогване на затрудненията.
Особено значимо е децата да се подтикват да спортуват.
Храненето би трябвало да е разнообразно, да включва 1-3 порции плодове, 5 порции зеленчуци, пълноценни белтъци и сложни въглехидрати, които можем да открием в пълнозърнестите храни като бобовите растения, храни с високо наличие на фибри и тези с невисок гликемичен показател.
Съотношението на въглехидратите би трябвало да бъде 55%,15% протеини и 30% потребни мазнини.
Що се отнася до каузи на въглехидратите, простите въглехидрати трябва да обезпечават по-малко от 10% от общите калории. Останалото (50% от общите калории) би трябвало да са комплицирани въглехидрати. Те участват в зеленчуците, зърнените култури и псевдозърнените култури като киноа и елда, вместо рафинираните въглехидрати, които водят до внезапно повишаване на кръвната захар и обезпечават така наречените „ празни калории “ като белия самун, пържените картофи, тестените храни и други.
Трябва да се обърне внимание на потребните мазнини в ядките, семената, мазната риба, авокадото, маслините.
Задължителна утринна закуска и отбягване на нощните хранения и дребните провинения сред храненията и главно пред тв приемника като чипс и сходни, небогати на фибри, само че богати на трансмазнини.
Хранителният режим, дружно с физическата интензивност, са двата съществени съставния елемент от цялостната тактика за редукция на тежестта.
Повишаването на мускулната маса и мускулното редуциране е един от естествените способи за справяне с инсулиновата устойчивост.
Въпреки че питателните разстройства нямат една единствена причина, основен рисков фактор е диетата.
Възникналите след това булимия и анорексия също имат и своя психически миг още от най-ранна детска възраст. За това способства и обществената среда и постоянно срещаните насмешки от връстници.
Ограничаването на храненето до „ дребен прозорец “, може да се преглежда като рисково обезщетително държание, което може да провокира нарушени държания или мисловни модели, като незадоволеност на тялото, приемане на спомагателни правила за хранене и ниско самочувствие.
Неблагоприятните резултати от него може да има доста негативни физически и душевен последствия.Те могат да варират от възприятие на мощен апетит до главоболие, замаяност, храносмилателни проблеми, промени в настроението, отмалялост, ниска сила и нарушавания в съня.
Периодичното недояждане е ограничаващо държание и предизвика хранителни разстройства като анорексия, булимия, преяждане. Когато гладуваме, връзката с глада и сигналите за задоволеност на тялото се прекъсва. Освен, че се свързва с появяването на хранителни разстройства, се предизвиква нездравословната връзка с храната и размера на тялото и подтиква възприятието на позор.
Проучванията са открили, че хората, които гладуват постоянно повече от 16 или 18 часа дневно имат по-висок риск от камъни в жлъчката, хранително разстройство като форма на нарушено храносмилане. Това се дължи на игнорирането на сигналите за апетит и елементарно може да се трансформира в хлъзгав надолнище към нарушена връзка с храната или хранително разстройство. От своя страна то може да докара и до храносмилателни проблеми като запек, отичане на корема, главоболие, разстройства в репродуктивното здраве, дефицит на хранителни субстанции, отмалялост и ниска сила.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ