Всички сме били възпитани със Сценарии за срещи: това е

Всички сме били възпитани със " Сценарии за срещи ": това е набор от неуместни насоки, диктуващи по какъв начин би трябвало да се държим в една любовна връзка.
Сценариите са остарели и непълни, само че все пак се вкопчваме в тях като в избавителни въжета, тъй като те настояват, че някой ден животът ни ще разцъфне в разказ на Никълъс Спаркс, стига единствено да ги следваме. В неговите книги няма потребност от почтена връзка. Красивият мъж може изцяло да чете мислите ви и знае, че " Ъъъ, добре " в действителност значи " Моля те, заведи ме в къщата си край езерото, където да вършим обич, до момента в който не не помни за сериозните си финанси ".
За страдание (или за огромен шанс, според от това по какъв начин го гледате), животът не е разказ на Никълъс Спаркс. Той също по този начин не е сантиментална комедия, телевизионна драма или порно. Въпреки обезверените ни опити да пресъздадем нещата, които виждаме в Холивуд, в никакъв случай няма да бъдем в сполучлива връзка, в случай че продължаваме да чакаме сътрудниците ни просто да схващат всичко, което се случва в главите ни, без да се постанова да го споделяме. Ако желаеме да действа същинска връзка отвън екрана, ето няколко неща, които би трябвало да стартираме да си изясняваме.

1. Нашето определение за " романтика "
Знаем, че говоренето за романтика лишава част от заниманието. Предполага се, че е спонтанна, невиждана и от сърце, нали? Точно по този начин. Само че частта, в която се зацикляме, е дефинирането ѝ. Дали интимната вечеря вкъщи е въплъщение на романтиката или е по-скоро по-подходяща за вас вечер с публични облекла в града? Искате ли рози, с цел да отбележите половин годишнината си, или сте удовлетворени да оставите този ден да ви отмине? По-добре е да поговорите за това един път, в сравнение с да се сблъсквате с невиждано отчаяние всякога, когато мотивът се изплъзне без празненството, на което сте се надявали. За някои хора тихата вечер вкъщи е сантиментална. За други са нужни комплицирани жестове и непрестанни напомняния за любовта. Да знаете по какъв начин да давате обич по метода, по който някой желае да я получи, не е натурален инстинкт. Трябва в действителност да поддържаме връзка с това.

2. Значението зад нашите пасивно-агресивни мнения
Да, извънредно разочароващо е да бъдете неразбрани от колегата си до степен, в която противоположната логика на психиката наподобява като единствената алтернатива. Така се е родил езикът на пасивната настъпателност. Но колкото повече се храним с него, толкоз повече се дразним както един различен, по този начин и себе си. Обикновено към 5% от пасивно-агресивните мнения се пренебрегват, тъй като получателят не схваща, че „ всичко е наред “ в действителност значи нещо друго, а останалите 95% от мненията се пренебрегват, тъй като никой няма време да се занимава с тази мелодрама. Ако нещо не е наред, най-хубавият и най-директен отговор е „ Това не е наред и ето какъв е казусът “. Ако установите, че ви се постанова да употребявате тази фраза прекомерно постоянно, може би връзката ви, а не речникът ви, се нуждае от известно преправяне.

3. Нашите полови мечти
Съществува проблематична разлика сред количеството порнография, на което сме изложени, до момента в който растем, и количеството полово обучение, на което сме изложени. Порнографията ни е помогнала да предположим, че всички полови сътрудници имат същите култове като нас и няма потребност да приказваме за желания, единодушие или упования. Това не е правилно. Също по този начин не е правилно, че това, което е положително за жена, постоянно е положително и за мъжа (и обратното).
Ако единствено можехме да се научим да си желаеме неща, да обсъждаме телата си комфортно и да се вършим на възрастни, а не на младежи в порно филми, всички щяхме да сме малко по-добре. Само тъй като едната страна е удовлетворена, не значи, че другата се е забавлявала също толкоз. Сценариите за подправен оргазъм не са тези, които някой желае да рецитира по дифолт.

4. Как подхождаме към споровете
Естествена човешка податливост е да желаеме да оказваме помощ на другите с техните проблеми. Така че, когато се приберете след дълъг, стресиращ ден и просто желаете да излеете душата си, най-хубавият метод да започнете това е като кажете " Просто желая да излея душата си ". Това е просто и на пръв взор явно, само че може да обясни доста евентуални недоразумения по отношение на посоката на диалога.
Отвъд фокуса на ежедневните грижи, значимо е да си кажем по какъв начин обичаме да се отнасят с нас в изключително напрегнатите ни моменти. Когато казвате " Имам потребност от малко пространство ", това значи ли да се махнем от жилището ми или значи да ме прегърнем и да обещаем в никакъв случай да не си тръгваме? Това е значимо разграничаване. Да приказваме за нашите стилове на борба не е изключително прелестен диалог при започване на една връзка, само че ни икономисва целия свят пъкъл, когато възникне първият спор.

5. Какво желаеме от бъдещето
Да започнете сантиментални връзки, приемайки, че всички страни са на едно мнение, е извънредно рисковано съмнение. Така хората се озовават три години след началото на връзката, нервно очаквайки предложение от някой, който е твърдо срещу институцията на брака.