Плащаме санирането чрез сметките за ток
Всички здания, които са благосъстоятелност на страната и общините, ще имат право да заплащат бъдещите си разноски за саниране и повишение на енергийната успеваемост разсрочено през сметките за ток и газ. Това планува нова разпоредба, която енергийното министерство пусна за публично разискване. Тъй като издаването й е незабавно и е обвързвано с осъществяването на националния проект за възобновяване и резистентност, срокът за разискването е редуциран до 14 дни вместо да е 1 месец.
Според наредбата притежателите на такива здания, да вземем за пример държавни ведомства или общини, имат право да подписват тристранни контракти с обезпечен резултат. Те се подписват сред притежателя на постройката, енергийното дружество, която доставя тока или газа, и компанията, която реализира санирането. Парите за него може да се обезпечават от банка, с финансов инструмент, по европейски план или смесено. Фирмата прави топлоизолирането, а притежателят заплаща своя дял от разноските разсрочено на енергийното дружество.
На процедура той продължава да заплаща досегашните си сметки за ток или газ за избран интервал от време, а енергото прибира разликата сред старите сметки и новите, които са по-ниски, до момента в който притежателят на постройката не изплати изцяло своя дял от разноските. ЕСКО компании - тези, които правят санирането, би трябвало обаче да имат регистрация като такива. След влизане в действие на тази разпоредба ще бъде издадена аналогична и за жилищните здания, което значи, че и ние ще можем да плащаме санирането посредством сметките за ток.
Според разнообразни разбори, поръчани от районното министерство, над 700 хиляди населявани жилищни здания у нас би трябвало да бъдат санирани през идващите неизвестно какъв брой години. Общият брой на населяваните жилищни здания е 1 365 898, като 25% от тях са изцяло амортизирани и сходни ограничения не са целесъобразни. Нужда от саниране имат 645 756 еднофамилни къщи, 54 533 блока, 3200 здания от фамилен вид и 500 общежития. Общата разгърната повърхност е 184 290 428 кв. м.
Основният минус на досегашната стратегия за възобновяване на жилищния фонд бе пределно явен още на старта - няма пари за всички. Изхарчените досега 2 милиарда лева, които всички данъкоплатци ще би трябвало да платят в идващите години, стигнаха за жилищата на 340 705 души (общо 2020 сгради), което обгръща към 5% от популацията на България и 4% от жилищата. Сега по Плана за възобновяване и резистентност се чака да бъдат отпуснати още 1,4 млрд.лв., само че към този момент притежателите на жилища също ще би трябвало да имат финансово присъединяване в санирането. Променен бе и законът за етажната благосъстоятелност за общите събрания на етажната благосъстоятелност да вземат по-лесно решения.
Според наредбата притежателите на такива здания, да вземем за пример държавни ведомства или общини, имат право да подписват тристранни контракти с обезпечен резултат. Те се подписват сред притежателя на постройката, енергийното дружество, която доставя тока или газа, и компанията, която реализира санирането. Парите за него може да се обезпечават от банка, с финансов инструмент, по европейски план или смесено. Фирмата прави топлоизолирането, а притежателят заплаща своя дял от разноските разсрочено на енергийното дружество.
На процедура той продължава да заплаща досегашните си сметки за ток или газ за избран интервал от време, а енергото прибира разликата сред старите сметки и новите, които са по-ниски, до момента в който притежателят на постройката не изплати изцяло своя дял от разноските. ЕСКО компании - тези, които правят санирането, би трябвало обаче да имат регистрация като такива. След влизане в действие на тази разпоредба ще бъде издадена аналогична и за жилищните здания, което значи, че и ние ще можем да плащаме санирането посредством сметките за ток.
Според разнообразни разбори, поръчани от районното министерство, над 700 хиляди населявани жилищни здания у нас би трябвало да бъдат санирани през идващите неизвестно какъв брой години. Общият брой на населяваните жилищни здания е 1 365 898, като 25% от тях са изцяло амортизирани и сходни ограничения не са целесъобразни. Нужда от саниране имат 645 756 еднофамилни къщи, 54 533 блока, 3200 здания от фамилен вид и 500 общежития. Общата разгърната повърхност е 184 290 428 кв. м.
Основният минус на досегашната стратегия за възобновяване на жилищния фонд бе пределно явен още на старта - няма пари за всички. Изхарчените досега 2 милиарда лева, които всички данъкоплатци ще би трябвало да платят в идващите години, стигнаха за жилищата на 340 705 души (общо 2020 сгради), което обгръща към 5% от популацията на България и 4% от жилищата. Сега по Плана за възобновяване и резистентност се чака да бъдат отпуснати още 1,4 млрд.лв., само че към този момент притежателите на жилища също ще би трябвало да имат финансово присъединяване в санирането. Променен бе и законът за етажната благосъстоятелност за общите събрания на етажната благосъстоятелност да вземат по-лесно решения.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ