Румяна Ченалова: Борисов си отива!
Всички се раждаме свободни. После вършим избор. Днес вярата ни се е смалила до размерите на зрънце. Вярвахме в Съюз на демократичните сили, Национална движение „Симеон Втори", Българска социалистическа партия, ГЕРБ -двадесет и девет години… Вече знаем какво не желаеме и какво желаеме, само че не знаем по какъв начин. Вече не имаме вяра на никого.
Това написа във „ Facebook “ Румяна Ченалова.
Над два милиона напуснаха България в търсене на свободата във всичките и измерения. Ние останахме – да чакаме нещо и някого. Докато чакахме нечии сърца изтляха и се вкамениха в равнодушие. Други приветстваха корупцията, яхнали първокласни джипове, арогантни и недосегаеми. Увеличи се вноса на силикон, утвърдиха се нови стандарти за авторитет. Краденето се трансформира в мерило за обществен разцвет. Изреждаха се необразовани, лишени от политическа просвета и маниери ръководещи, които за тези 29 години покачиха единствено коефициента си на самочувствие и безочливост.
Днес още веднъж стягат редиците.
Борисов си отива и това е несъмнено. Те знаят, че към този момент е въпрос на оцеляване да завоюват идващите избори. И чертаят тактики, до момента в който ни подмятат тематики, с които да се заиграваме.
Днес е денят на Ботев. Ден на горест, в който би трябвало да молим за амнистия поради свободата, в която не имаме вяра, която прогонихме от душите си и я заменихме с примирие. Ден на позор пред шепата българи, които не чакаха някого и нещо, а потеглиха в името на България и свободата към гибелта си.
Чакат ни тежки дни, дни на земетресения, които като земетръс ще разлюлеят днешното мъртво неспокойствие. Време за избор… може би последният вероятен, предопределен и
еднообразно важен за всички ни.
Време е и ние да стегнем редиците. Срещу страха им да надигнем колкото е останала онази религия, че можем да бъдем свободни. Има я в очите на Ботев. Понякога е задоволително единствено да я потърсим.
Простете ми за многословието. Денят е подобен. Ден в който мислиш за смисъла, за живота,за вярата и за свободата. Денят на Ботев.
Това написа във „ Facebook “ Румяна Ченалова.
Над два милиона напуснаха България в търсене на свободата във всичките и измерения. Ние останахме – да чакаме нещо и някого. Докато чакахме нечии сърца изтляха и се вкамениха в равнодушие. Други приветстваха корупцията, яхнали първокласни джипове, арогантни и недосегаеми. Увеличи се вноса на силикон, утвърдиха се нови стандарти за авторитет. Краденето се трансформира в мерило за обществен разцвет. Изреждаха се необразовани, лишени от политическа просвета и маниери ръководещи, които за тези 29 години покачиха единствено коефициента си на самочувствие и безочливост.
Днес още веднъж стягат редиците.
Борисов си отива и това е несъмнено. Те знаят, че към този момент е въпрос на оцеляване да завоюват идващите избори. И чертаят тактики, до момента в който ни подмятат тематики, с които да се заиграваме.
Днес е денят на Ботев. Ден на горест, в който би трябвало да молим за амнистия поради свободата, в която не имаме вяра, която прогонихме от душите си и я заменихме с примирие. Ден на позор пред шепата българи, които не чакаха някого и нещо, а потеглиха в името на България и свободата към гибелта си.
Чакат ни тежки дни, дни на земетресения, които като земетръс ще разлюлеят днешното мъртво неспокойствие. Време за избор… може би последният вероятен, предопределен и
еднообразно важен за всички ни.
Време е и ние да стегнем редиците. Срещу страха им да надигнем колкото е останала онази религия, че можем да бъдем свободни. Има я в очите на Ботев. Понякога е задоволително единствено да я потърсим.
Простете ми за многословието. Денят е подобен. Ден в който мислиш за смисъла, за живота,за вярата и за свободата. Денят на Ботев.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ