Важно: Родители, невинаги знаете какво е най-добро за децата ви
Всички родители се стремят да сигурят всичко на децата си. Понякога обаче самите ние не осъзнаваме, че това, което считаме, може и да не е уместно за децата ни, а в противен случай. Затова и през днешния ден ви преставяме едно мнение, което може да ви хвърли в размисъл, че може би не всеки път знаете какво е най-хубаво за децата ви.
Всички родители имат визия за своите деца, даже да не я споделят гласно, пишат от iwoman.bg. В последна сметка, те са ни отгледали с концепцията да реализираме нещо доста или най-малко освен това от това, което те са постигнали. Разбира се, че желаят най-хубавото за нас, само че от време на време това, което те считат за най-хубаво, не води към нашето благополучие. Може би ще би трябвало да се отклоним от пътя, който е бил предначертан, а може и да се наложи да поемем в изцяло противоположна посока.
Не ме разбирайте неправилно, всеки човек обича родителите си, аз също. Тяхната упорита работа, любовта и възпитанието, с което са ме отгледали, ме карат да се усещам същинска късметлийка! Искам да са щастливи. Искам да се гордеят с мен. Знам, че си ме показват като доктор, юрист или инженер, тъй като считат, че това е най-хубавото за мен. Визията, която родителите имат за нас, може да не е по никакъв начин неприятна, само че от време на време просто не дава отговор на действителността.
Макар да звучи доста хубаво да стана доктор, да се омъжа за студентската си обич и да имам две деца, вероятността това се случи е толкоз огромна, колкото и да срещна еднорог. Имам своите слаби страни. Имам татуировки. Напивала съм се, правила съм секс за една нощ и други неточности, с които не се гордея. Има цяла страна от мен, за която родителите ми не подозират, само че това не е форма на някакъв протест, а просто метод да открия себе си, без да ги отчайвам. Искам да бъда себе си без да лишавам от щастието им.
Сигурна съм, че има доста други хора в 20-те си години, които се усещат по този метод. Затова желая да кажа на всички родители: Не постоянно знаете какво е най-хубаво за децата ви, не се налагайте.
А вие, към този момент пораснали деца, простете им. Те също са били младежи и младежи. Правили са нелепости, за които едва ли ще съберат храброст да ви опишат. Дори и в този момент вършат неточности, тъй като са хора. Прошката е недооценено умеене, което ще задвижи живота ви напред. Пуснете упованията на родителите си, абстрахирайте се от тях. Помислете за себе си и направете най-хубавото, на което сте способни, с цел да намерите щастието. А те ще намерят своето, оглеждайки се във вас.
