Всички родители на малки деца тайничко си мечтаят те да

Всички родители на дребни деца тайничко си мечтаят те да пораснат.
Но с идването на тийнейджърската възраст и родители и деца се изправят пред нови провокации, а може би най-голямото измежду тях е връзката. Как да накарате младежа да споделя повече?

Слушайте и наблюдавайте
Слушайте деликатно какво споделя вашият младеж. Тийнейджърите постоянно поддържат връзка и споделят доста повече от това, което наподобява, че споделят на пръв взор. Четете сред редовете и обръщайте внимание на тона и езика на тялото.

Създайте си дребни ритуали за свързване
Може би постоянно ходите с вашето дете на пица дружно в неделя вечер. Или пък си вършиме маникюра дружно с щерка си. Ако нямате подобен „ бит “, пробвайте се да намерите неща, които ви харесва да вършиме дружно и се опитвайте да ги практикувате постоянно. Вашият младеж ще чака и ще разчита на тези моменти на връзка.

Бъдете положителни слушатели
Ако сте добър слушател, вашият младеж ще показа проблемите си. Вероятно той не желае да се намесвате и да решавате проблеми – това може да го накара да се усеща незапознат и подвластен, тъй че евентуално ще ви отблъсне. Това, което вашето дете желае, е да го изслушате и да зададете няколко (не прекомерно много) въпроса, с цел да може да разбере по какъв начин се усеща то. Това ще му помогне да намерения за най-хубавите решения. Това ще помогне на вашето дете да завърши този диалог, чувствайки се по-близо до вас.

Съчувствайте му за домашните
Повярвайте, за вашето дете ще бъде малко по-лесно, в случай че някой оцени, че то е „ работило “ през целия ден в учебно заведение, а в този момент би трябвало да „ работи “ цяла вечер върху домашните. Ето за какво предложете помощ за редактиране на есето на вашия младеж или прегледайте домашното му по математика. А донасянето на чай или лека закуска ще разтопи сърцето му.

Спрете да възхвалявате детството
Популярният индийски гуру Садгуру споделя: „ Децата ви порастват и стават младежи – това би трябвало да е радостно събитие. Но евентуално вие сте прекомерно обезпокоени от тяхното израстване. За страдание, ние неведнъж възхваляваме ранната детска възраст и детството, които са „ безпомощни “ стадии от живота.
Когато децата са дребни, те са безпомощни и ви търсят за всичко. Ако възхвалявате детството, тази „ безпомощна “ фаза от живота, в която без поддръжката на някой различен не можем да съществуваме, вие ще останете безпомощни вечно. Тъй като родителите привикват децата им да са безпомощни същества, когато доближат по този начин наречената „ тийнейджърска “ възраст и стартират да се изправят на краката си, те не знаят по какъв начин да реагират. “ Ето за какво, подходете умно, растете паралелно с вашето дете и го уверете, че всичко е наред и най-хубавият интервал от живота му занапред следва.

Направете нещо за себе си
Садгуру споделя, че в случай че в действителност желаеме да възпитаме добре децата си, първо би трябвало да забележим дали можем да създадем нещо със себе си. Всеки, който желае да бъде родител, би трябвало да направи един елементарен опит. Седнете и вижте какво не е наред с живота ви и какво би било добре за живота ви – не за външния свят, тъй като това изисква съдействие от другите, а за вас самите. Вижте дали можете да измененията това през идващите три месеца – вашето лично държание, тирада, способи на деяние и привички – в случай че можете да измененията това за три месеца, тогава ще се справите с вашия наследник или щерка също с мъдрост.
В противоположен случай ще потърсите консултация от някой различен. Няма консултация. Необходимо е наблюдаване на съответно дете за това какво би трябвало да се прави и какво не би трябвало да се прави с този съответен субект. Не можете да вършиме едни и същи неща с всяко дете, тъй като всяко е неповторимо събитие.