Всички правим грешки, проблемът идва от това, че много често

Всички вършим неточности, казусът идва от това, че доста постоянно ние не се поучаваме от тях. Понякога вършим едни и същи неточности още веднъж и още веднъж, не реализираме никакъв прогрес и се чудим какъв е казуса.

Както всички знаем, човек мъчно признава своите неточности, тъй като множеството от нас одобряват това за удар против нашето самочувствие и самокритика. Последни изследвания в тази тенденция обаче потвърждават нещо, което от дълго време е било ясно на здравомислещите хора – признаването и приемането на грешките е единственият метод да бъде избегнато тяхното повторение.

Изследователи от лабораторията по клинична психофизиология към Мичиганския държавен университет откриват, че хората могат да бъдат разграничени на две групи що се отнася до правенето на неточности – тези, които имат закрепен метод на мислене (Забрави, в никакъв случай няма да бъда добър в това…) и тези, които метод на мислене, фокусиран върху растежа (Това беше същински сигнал за пробуждане! Нека забележим къде сме сбъркали, с цел да избегнем повторението на този проблем).

„ Когато обръщаме нужното внимание на нашите неточности, ние влагаме повече време и старания, с цел да ги поправяме и да се уверим, че няма да ги повторим. “, споделя създателят на проучването Джесън Моузър.

Тези хора, които имат метод на мислене, фокусиран върху растежа, могат бързо се изправят на крака след всеки неуспех, тъй като те признават грешките си и ги употребяват като урок, който да ги направи по-добри. От друга страна, тези с закрепеният метод на мислене са обречени да повтарят едни и същи неточности, мислейки, че когато ги пренебрегват те просто ще се изпарят с времето.

Умните хора не са по никакъв метод ваксинирани против правенето на неточности – те просто разполагат с нужните принадлежности, с цел да се поучат от тях. С други думи, те бързо разплитат аргументите за своя крах и в никакъв случай не повтарят една и съща неточност два пъти. Ето и няколко неточности, които съвсем всички вършим, само че съумелите хора вършат единствено един път:

1. Вярват в някои или нещо е прекомерно хубаво, с цел да е истина

Някои хора са толкоз харизматични и уверени в себе си, че елементарно могат да ви убедят във всичко, което споделят. Те могат да приказват безкрай за това какъв брой сполучлив е бизнеса им, какъв брой са харесвани и уважавани от своите сътрудници и какъв брой доста благоприятни условия могат да открият пред вас. Макар че е изцяло допустимо да срещнете извънредно сполучливи хора, които в реалност желаят да ви оказват помощ, на умните хора им е задоволително да се опарят един път, преди да стартират да одобряват със песимизъм всяка оферта, която наподобява прекомерно добра, с цел да е истина.

2. Правят едно и също нещо още веднъж и още веднъж, очаквайки друг резултат

„ Лудост: да правиш едно и също нещо още веднъж и още веднъж, и да очакваш разнообразни резултати “, е споделил Алберт Айнщайн. Въпреки необятната известност на изявлението на великия мъдрец, продължава да има доста хора, които имат вяра, че две плюс две може да бъде равно на пет. Най-умните хора въпреки това се нуждаят от един единствен опит с сходна обстановка, с цел да схванат, че от време на време нещата просто не се получават по метода, по който желаеме. Иначе казано, в случай че подхождате към даден проблем по един и същи метод, постоянно ще получавате едни и същи резултати, независи от това какъв брой се надявате за противоположното. Умните хора знаят, че в случай че желаят да реализират друг резултат, те би трябвало да трансформират своя метод.

3. Изпускат от взор огромната картина

Лесно е човек да се концентрира дотам върху непосредствените задания, които би трябвало да извърши в границите на избран период, че да изгуби изцяло визия за по-голямата картина. Умните хора намират баланс сред двете като съпоставят ежедневните си цели с дълготрайните си цели. Това не значи, че те не влагат нужните усили, време и внимание за осъществяването на дилемите от тяхното всекидневие, а че имат нужната дисциплинираност, с цел да поправят курса на професионалното си развиване, когато е належащо.

4. Не си „ пишете домашното “

Всички понякога се възползваме от дребни хитрини и директни пътища в живота, нали? На кой не се е случвало най-малко един път да препише отговор от теста на собствен съученик? Умните хора обаче осъзнават, че даже от време на време да ни излиза шанса, в случай че човек разчита единствено на благосклонността на ориста, то той в никакъв случай няма да успее да разкрие пълния си капацитет. Те не поемат недомислени опасности и знаят, че нищо не може да размени положителната подготовка и упорития труд. Умните хора знаят, че в случай че не си напишат домашното, в никакъв случай няма да се научат да се оправят сами с проблемите си.

5. Правят се на такива, каквито не са

Много хора се вършат на такива, каквито не са, мислейки, че по този метод ще се харесат на повече хора, само че истината е, че никой не харесва маските и подправените функции и в последна сметка истината постоянно става ясно. Умните хора одобряват този факт още при първия случай, когато излязат от роля или някой ги упрекна, че се преструват. Другите хора обаче доста постоянно неосъзнават, когато някой ги разкрие. Те не могат, или не желаят, да разпознаят всички връзки, които са потърпевши от техните превземки и всички благоприятни условия, които са пропуснали, правейки се на такива, каквито не са. Умните хора въпреки това знаят, че постигането на същинско благополучие и триумф в живота изисква от всеки човек да бъде себе си.

6. Опитват да угодят на всички

В даден миг от нашия живот съвсем всички вършим тази неточност, само че умните хора бързо осъзнават, че е невероятно да се харесват на всички и че опитите за постигането на тази непостижима задача нормално приключват с това, че никой не ви харесва. Умните хора знаят, че с цел да бъдеш сполучлив би трябвало да се научиш да вземаш сложни решения и да правиш избори, които смяташ за верни, даже и това да не се харесва на другите.

7. Правят се на жертва

В последно време новинарските меисии и страниците на обществените мрежи са цялостни с истории за хора, които прогресират в живота, играейки ролята на жертва. Умните хора схващат, че това е вид манипулация и че всички изгоди, насъбрани посредством този способ, ще изчезнат на момента, когато маските паднат. Има обаче и един по-фин аспект на тази тактика, който единствено в действителност умните хора схващат - с цел да бъдеш жертва, би трябвало непринудено да се откажеш от всичката мощ и власт, която в фактически имаш, а това не е нещо, което те в миналото биха създали.

8. Опитват да трансформират хората към тях

 Единственият метод човек да се промени е в случай че самият той го желае. Въпреки това, доста хора се поддават на изкушението да опитат да трансформират своята половинка, непосредствен другар или родственик, с концепцията, че тяхното предпочитание и непримиримост ще бъдат задоволителни, с цел да ги убедят. Някои даже интензивно търсят хора с проблеми, мислейки, че могат да „ закърпят “ техния живот. Умните хора могат да създадат тази неточност един път, само че по-късно те в никакъв случай няма да я повторят, тъй като бързо ще осъзнаят, че могат да трансформират единствено себе си. Вместо това, те се стараят да се обкръжават с откровени и положителни хора и да заобикалят тези, които внасят единствено напрежение и паники в техния живот.

Травис Брадбъри, създател на бестселъра „ Emotional Intelligence 2.0 “ и съосновател на TalentSmart, за LinkedIn.com

Мениджър Нюз