Какво значи да се учим от грешките си
Всички вършим неточности. И в случай че в света има нещо, което сплотява всички хора, то това са техните неточности. По един или различен метод, те не могат да бъдат избегнати. И в случай че сте създали някои неточности в този живот, знайте, че не сте сами. Всички бъркаме. Как да се учим от грешките си?
Ако живеехме в свят на хора, които не се тормозят от грешките, които са създали, признават ги и намерено приказват за тях на всички места, от напълно млада възраст, тогава евентуално нашето отношение към грешките би било доста по-просто.
Може би ще ни е по-удобно да приемем своята човешка природа и по-лесно да се свържем с тези към нас. Може би даже бихме си дали повече поддръжка.
Това обаче постоянно не е по този начин. Човек се опасява да не постъпи неверно и не осъзнава, че това е нещо обикновено. Той си мисли, че ще бъде осъден за постъпката си, колкото и несъзнателна да е тя.
В допълнение, негативното отношение към грешките е вградено в нашите гени. Не може да не се спомене и фактът, че в доста обществени структури, религии и култури човешките неточности са осъждани от обществото от епохи.
Проучванията демонстрират, че в случай че стартираме да нарушаваме общоприетите обществени правила, мозъкът ни неотложно реагира на това, като изпраща известие за неточност.
За нас е неприятно да гледаме на неналичието на лична праведност, на нашите провали, на несъответствието с общоприетите стандарти и на неналичието на самопризнание от страна на хората, от които желаеме да получим похвали. Колкото по-голяма е нашата неточност, толкоз по-зле се усещаме.
Но истината е, че грешките вършат живота ни същински. Те ни учат да сме хора. Чрез грешките научаваме нови неща, развиваме и откриваме същинската си същина, разбираме какво е значимо за нас и какви са нашите полезности. Ето няколко елементарни съвета по какъв начин да се учим от грешките си:
- Достойно опрощение - с грешките постоянно нараняваме някого и това изисква почтено опрощение. Доброто опрощение може да помогне на сбъркалия доста, когато се пробва да си върне доверието на някой.
- Перфекционизмът не е необходим - няма нищо неприятно в това да се вършат неточности, те са естествена част от израстването.
- Няма потребност от оправдаване за грешките - това е естествена реакция за опазване на егото, а те грешките са добър преподавател, в случай че се разсъждава умерено върху тях
- Трябва да се заобикаля повторението на едни и същи неточности - това изисква деликатно обсъждане и непрекъснато изпитание, с цел да се промени метода на мислене.
- Грешките за опция научаване на нещо ново - те са доста значима част по пътя към триумфа. Важното е да се гледа на грешките, като стъпки към един по-добър живот.
Грешките вършат живота същински, естествен. Те оказват помощ да се разбере смисълът на битието и всичко, което се вмества в понятието човещина. Те учат на мислене, на държание, насочват към мощните и слабите страни, към най-дълбоките и същински ползи и въжделения, както и към полезностите и моралните правила. Учат всеки да се придържа към личните си граници и да почита границите на другите. В това се състои изкуството да се учим от грешките си.
Вижте също:
- Как да си извиним грешките;
- Кои неточности да не повтаряме;
- Притча за грешките;
