Всички питат коя е тази жена, която стои неотлъчно до

Всички питат коя е тази жена, която стои неразделно до бащата на трагично починалата Сияна по време на митингите в Плевен.

Николай Попов самичък дава отговора с думи, изпълнени с дълбока признателност и религия:

„ Това е Пенка Кастрова – преподавател по български език и литература, от онази остаряла, почтена школа. Прекрасна българка с огромно сърце.

Всеки път е до мен на митингите за Сияна пред съда в Плевен. Въпреки че е болна, макар че мъчно се движи. Тя е там! В дъжд и горещина. Подпряна на бастунче, тиха, блага, умна.

Тя е образец за всички млади. Душата ѝ плаче за Сияна, очите ѝ плачат за Сияна.

Плаче за всички убити български деца, макар че не ги познава персонално.

Тя просто желае да промени нещо, дружно с нас. Тя желае смяна не за себе си, а за нас!

За да бъдеш преподавател, би трябвало да обичаш децата и специалността си. Това е същинско предопределение. Тя е преподавател. Истински преподавател и ние единствено може да учим от нея!

Поклон пред госпожа Кастрова!

Когато тя и вие сте до мен, няма по какъв начин да не успеем! “



В тези редове Николай Попов не просто показва своята благодарност. Той демонстрира по какъв начин една жена – Пенка Кастрова, с бастунче и болна, само че със мощен дух и сърце, въплъщава всичко това, което обществото постоянно не помни – човещина, съчувствие и борбеност.

Учителят не е единствено този, който преподава. Истинският преподавател е индивидът, който учи с образеца си. И госпожа Кастрова е точно подобен образец – за младите, за обществото, за всички, които желаят смяна и правдивост.

Истинските борби се водят освен в правосъдните зали, а и в сърцата на хората. И когато там има любов, храброст и честност – няма по какъв начин да не успеем.