Всички пазим най-милите си спомени от детството в паметта си,

Всички пазим най-милите си мемоари от детството в паметта си, а доста от тях са свързани с обичаните ни баба и дядо. С тези дълги, безгрижни лета на село, когато лятото като че ли е постоянно, дните са постоянно слънчеви, на масата постоянно има розов домат от градината или топла баница. Онези дни, в които с баба и дядо сте си най-близки и вечер ти описват истории от своята младост. Именно тези моменти са най-скъпото, което постоянно ще пазим като същинско богатство.

Затова през днешния ден споделяме с вас един роман на Елеонора Бойчева, който ще ви върне в детството и сигурно ще ви трогне и просълзи.

* * *

- Бабче, вярваш ли в Господ?

- Вервам.

- А в пъкъла и парадайса?

- Вервам.

- Ама, там на небето.

- Не. Тука на земята са. На Небето подялба нема.

- В душата вярваш ли, бабче?

- Вервам. И у леба - душа вервам.

- На какъв брой години си, бабче?

- 98.

- Какво е благополучие за теб, бабче?

- Здрави ръце, да копат и месат хлеб. Здрави крайници, да търчат по овците на поляната. Здрав ум, да помни по кое време се сее житото. Здрави деца, да има с кой да делиш залъка.

Istock

- Какво е ревнивост за теб, бабче?

- Немане на работа.

- Е по какъв начин? Не си ли ревнувала мъжо си?

- Па не съм имала време да го ревнувам. Он къде е одил, се дома е влачил и се дома е дождал.

- Обичала ли си го?

- Па може ли да си с човек, къде не обичаш?

- Ми доста са…

- Тия за мене децата си не обичат. Кога не обичаш другарчето си, децата най-патат.

- Дай ми некоя мъдрост, бабче.

- Мъдрост се не дава, сине. Мъдрост сал се зима. Що от акъла на индивида зависи. Иначе я съм ти казвала - с пийнал и вманиачен работа немаш. И коги у огин бъркаш, главата встрани от него.

- Я ми кажи обичан спомен от детството ти.

- Па, не знам баш да ти кажем. Ама доста обичааме коги мине една циганка из селото и прави смена – она дава обички, такива тенекиени, баба й дава зимнина. Те тогава баба ни зимаше на мене и сестрите ми обички. И веднъж у месеца запарка сандъка със захарни бучки. Те тагава да видиш наслада!

- Бедни ли сте били, бабче?

- Ма, небогати. Сичко сме си произвеждали. Щом сме били здрави, беднотия нема.

Istock

- Кой клас си приключила?

- Четвърто поделение. За по-нагоре немаше пари. А и ние учебници се немахме. Одех с една тетрадка. Пишем с молив у нея и триех с трохи леб. Ма се първа у уроците бех.

- Можеш ли да ми цитираш стихотворения?

- Можем, доста да ти кажем. И за Шипка, и за Лъвский, и за бяла спретната къщурка… Сички ги знам.

- Кога ти е било най-страшно у живота, бабче?

- Кога пристигна война, след това по кое време си изгуби другара, а към този момент и детето. И по кое време свлачище ни затри къщите, къде с голи ръце сме строили.
Запретнете ръкави, сезонът на Девата е тук: по какъв начин ще се отрази на всяка зодия На фокус
- Хубава мома ли беше?

- Па бех. Свет ергени ме искаа. Ма уно грозна мома нема. Само неприятни има. Лошотията грози дамата.

- Гримове употребила ли си?

- Не! Това вкъщи да не улаза. Това къде сапун, гребени бела дрешка може да опрай, грим му не требва.

- Когато ти е тежко и мъчително какво правиш?

- Поревем си, па отивам да копам. Това къде със сълзи не излаза, с мотика и пот се изкарва.

- Какви ястия обичаш най-вече?

- Постни. И на по сезона. Пролетоска – копривка, щавляк, ябълчица, ягоди. Летоска – чорбица, мамул, салатка, лубеничка. Некое пиленце да заколям. Есенеска – тиква, кьопалу, грозде, лютеничка. Зимъска – туршийка, кисело зеле, компот; че заколяме свинята, па че я нагодиме у буркани; тиквеник, баница. Секи сезон си носи и 'раната. Не мой летоска туршия да едеш. Па зимъска – лубеница. Не иде.

- Разбирате ли се с комшиите?

- Па може ли? Човек от комшиите си не мой да бега. Към тех требва да оди. Они за положително, они за неприятно.

- Кафенце обичаш ли?

- Обичам. С бисквити. Да си топим.

- Приятелки имаш ли?

- Това не можем да ти кажем. Я за другите не отговарам. Ама я съм приятел на доста ора.

- Кога си почиваш?

- От 2 до 4 с вестника или като изкарам кокошките да пасат пред къщата и седнем на пейката.

- Кое ти е най-любимото от селския живот?

- Сичко! Сичко обичам. Ама най-убаво ми стане по кое време ни се обягни овца или излюпят пиленца. Що живот посрещам. Мило ми е.

- От какво се страхуваш доста?

- От градушка да ми не изпозатрие градините и равнищата.

- Обичам те доста, бабче…

- Па къде, че одиш да ме не обичаш.

- Ще се забележим някой ден, бабче.

- Има време, доста време да изтече... Още доста леб да омесиш, к'во съм те учила, и да изедеш дотогава.

- Ще меся, бабче. И теб ще наричам……Прошепнах.

И прибрах черно-бялата бабина фотография в албума.

iStock