Колко време ѝ остава на Земята?
В сички организми са построени от живи кафези. Макар че е мъчно да се дефинира тъкмо по кое време са се появили първите кафези, геолозите допускат, че това е станало преди най-малко 3,8 милиарда години. Но какъв брой живот е населявал тази планета след появяването на първата клетка на Земята? И какъв брой живот ще съществува в миналото на Земята?
В ново проучване, оповестено в Current Biology, Питър Крокфорд и неговите сътрудници от Научния институт Weizmann и Smith College са проучили тези въпроси.
Въглерод на Земята
Всяка година към 200 милиарда тона въглерод се гълтам посредством така наречен първично произвеждане. По време на първичното произвеждане неорганичният въглерод - като въглероден диоксид в атмосферата и бикарбонат в океана - се употребява за сила и за създаване на органичните молекули, от които се нуждае животът.
Днес най-значимият принос към това изпитание фотосинтезата, при която слънчевата светлина и водата са основни съставки. Разшифроването на темповете на първично произвеждане в предишното обаче е сложна задача. Вместо на машина на времето, учени като Крокфорд разчитат на улики, оставени в антични седиментни скали, с цел да разгадаят историята на планетата.
В случая с първичното произвеждане изотопният състав на кислорода под формата на сулфат в античните солни отлагания разрешава да се създадат такива оценки.
В проучването учените са събрали всички предходни оценки на античното първично произвеждане.
Резултатът от това броене на продуктивността е, че учените са съумели да оценят, че 100 квинтилиона (или 100 милиарда) тона въглерод са минали през първичното произвеждане от възникването на живота.
100 квинтилиона тона въглерод са към 100 пъти повече от количеството въглерод, съдържащо се в Земята, което е много впечатляващо достижение за първичните производители на Земята.
How Much Life Has Ever Existed On Earth?
— Mgzcom QC (@MgzcomQ)
Първично производство
Днес първичното произвеждане се реализира основно от растения на сушата и морски микроорганизми като водорасли и цианобактерии. В предишното съотношението на тези съществени участници е било доста друго. В случая с най-ранната история на Земята първичното произвеждане се е осъществявало основно от напълно друга група организми, които не разчитат на кислородната фотосинтеза, с цел да останат живи.
Комбинацията от разнообразни техники е в положение да даде визия за това по кое време другите първоначални производители са били най-активни в предишното на Земята. Примери за такива техники са идентифицирането на най-старите гори или потреблението на молекулярни вкаменелости, наречени биомаркери.
В проучването учените са употребявали тази информация, с цел да проучат кои организми са съдействали най-вече за историческото първично произвеждане на Земята. Експертите са открили, че макар късното си появяване на сцената сухоземните растения евентуално са съдействали най-вече. Въпреки това е доста евентуално цианобактериите също да са съдействали доста.
Общ живот
Когато учените са определили, какъв брой първично произвеждане е имало в миналото и кои организми са били виновни за него, те са съумели да преценяват, какви организми са живеели на Земята.
Днес може да се направи приблизителна оценка на броя на съществуващите хора въз основа на количеството употребявана храна. По сходен метод специалистите са калибрирали съотношението на първичното произвеждане към това, какъв брой кафези съществуват в актуалната среда.
Въпреки огромната колебливост в броя на клетките в един организъм и размерите на другите кафези, сходни затруднения стават второстепенни, защото едноклетъчните микроби преобладават в световните клетъчни популации. В последна сметка учените са пресметнали, че през днешния ден съществуват към 1030 (десет нонилиона) кафези.
Колко време ѝ остава на Земята?
С изключение на опцията за пренасяне на Земята в орбитата на по-млада звезда, животът на земната биосфера е стеснен. Този мъчителен факт е разследване от виталния цикъл на нашите звезди. От раждането си Слънцето постепенно става все по-ярко през последните четири и половина милиарда години, защото в ядрото му водородът се трансформира в хелий.
В далечното бъдеще, след към два милиарда години, всички биогеохимични защитни механизми, които поддържат Земята обитаема, ще бъдат изчерпани. Първо ще измрат сухоземните растения, а по-късно вероятно океаните ще “кипнат ” и Земята ще се върне към една значително безжизнена скалиста планета, каквато е била в своето начало.
Но до тогава, какъв брой време ѝ остава на Земята?
Прогнозирайки актуалните равнища на първична работливост за бъдещето, учените са пресметнали, че към 1040 кафези ще населяват Земята.
Земята като екзопланета
Само допреди няколко десетилетия екзопланетите (планети, които обикалят към други звезди) бяха единствено догадка. Сега сме в положение освен да ги открием, само че и да опишем доста аспекти на хиляди далечни светове към далечни звезди, споделя Питър Крокфорд.
Но по какъв начин Земята може да се съпоставя с тези тела?
В новото проучване учените са разгледали живота на Земята от птичи взор и са показали Земята като пример за съпоставяне с други планети.
Това, което те намират за в действителност забавно, обаче, е какво би могло да се случи в предишното на Земята, с цел да се получи радикално друга траектория и затова радикално друго количество живот, което е било в положение да назова Земята собствен дом. Например, какво би станало, в случай че фотосинтезата в никакъв случай не се е наложила или в случай че ендосимбиозата в никакъв случай не се е случила?
Отговорите на тези въпроси ще бъдат в основата на работата на лаборатория в университета Карлтън през идващите години.
В ново проучване, оповестено в Current Biology, Питър Крокфорд и неговите сътрудници от Научния институт Weizmann и Smith College са проучили тези въпроси.
Въглерод на Земята
Всяка година към 200 милиарда тона въглерод се гълтам посредством така наречен първично произвеждане. По време на първичното произвеждане неорганичният въглерод - като въглероден диоксид в атмосферата и бикарбонат в океана - се употребява за сила и за създаване на органичните молекули, от които се нуждае животът.
Днес най-значимият принос към това изпитание фотосинтезата, при която слънчевата светлина и водата са основни съставки. Разшифроването на темповете на първично произвеждане в предишното обаче е сложна задача. Вместо на машина на времето, учени като Крокфорд разчитат на улики, оставени в антични седиментни скали, с цел да разгадаят историята на планетата.
В случая с първичното произвеждане изотопният състав на кислорода под формата на сулфат в античните солни отлагания разрешава да се създадат такива оценки.
В проучването учените са събрали всички предходни оценки на античното първично произвеждане.
Резултатът от това броене на продуктивността е, че учените са съумели да оценят, че 100 квинтилиона (или 100 милиарда) тона въглерод са минали през първичното произвеждане от възникването на живота.
100 квинтилиона тона въглерод са към 100 пъти повече от количеството въглерод, съдържащо се в Земята, което е много впечатляващо достижение за първичните производители на Земята.
How Much Life Has Ever Existed On Earth?
— Mgzcom QC (@MgzcomQ)
Първично производство
Днес първичното произвеждане се реализира основно от растения на сушата и морски микроорганизми като водорасли и цианобактерии. В предишното съотношението на тези съществени участници е било доста друго. В случая с най-ранната история на Земята първичното произвеждане се е осъществявало основно от напълно друга група организми, които не разчитат на кислородната фотосинтеза, с цел да останат живи.
Комбинацията от разнообразни техники е в положение да даде визия за това по кое време другите първоначални производители са били най-активни в предишното на Земята. Примери за такива техники са идентифицирането на най-старите гори или потреблението на молекулярни вкаменелости, наречени биомаркери.
В проучването учените са употребявали тази информация, с цел да проучат кои организми са съдействали най-вече за историческото първично произвеждане на Земята. Експертите са открили, че макар късното си появяване на сцената сухоземните растения евентуално са съдействали най-вече. Въпреки това е доста евентуално цианобактериите също да са съдействали доста.
Общ живот
Когато учените са определили, какъв брой първично произвеждане е имало в миналото и кои организми са били виновни за него, те са съумели да преценяват, какви организми са живеели на Земята.
Днес може да се направи приблизителна оценка на броя на съществуващите хора въз основа на количеството употребявана храна. По сходен метод специалистите са калибрирали съотношението на първичното произвеждане към това, какъв брой кафези съществуват в актуалната среда.
Въпреки огромната колебливост в броя на клетките в един организъм и размерите на другите кафези, сходни затруднения стават второстепенни, защото едноклетъчните микроби преобладават в световните клетъчни популации. В последна сметка учените са пресметнали, че през днешния ден съществуват към 1030 (десет нонилиона) кафези.
Колко време ѝ остава на Земята?
С изключение на опцията за пренасяне на Земята в орбитата на по-млада звезда, животът на земната биосфера е стеснен. Този мъчителен факт е разследване от виталния цикъл на нашите звезди. От раждането си Слънцето постепенно става все по-ярко през последните четири и половина милиарда години, защото в ядрото му водородът се трансформира в хелий.
В далечното бъдеще, след към два милиарда години, всички биогеохимични защитни механизми, които поддържат Земята обитаема, ще бъдат изчерпани. Първо ще измрат сухоземните растения, а по-късно вероятно океаните ще “кипнат ” и Земята ще се върне към една значително безжизнена скалиста планета, каквато е била в своето начало.
Но до тогава, какъв брой време ѝ остава на Земята?
Прогнозирайки актуалните равнища на първична работливост за бъдещето, учените са пресметнали, че към 1040 кафези ще населяват Земята.
Земята като екзопланета
Само допреди няколко десетилетия екзопланетите (планети, които обикалят към други звезди) бяха единствено догадка. Сега сме в положение освен да ги открием, само че и да опишем доста аспекти на хиляди далечни светове към далечни звезди, споделя Питър Крокфорд.
Но по какъв начин Земята може да се съпоставя с тези тела?
В новото проучване учените са разгледали живота на Земята от птичи взор и са показали Земята като пример за съпоставяне с други планети.
Това, което те намират за в действителност забавно, обаче, е какво би могло да се случи в предишното на Земята, с цел да се получи радикално друга траектория и затова радикално друго количество живот, което е било в положение да назова Земята собствен дом. Например, какво би станало, в случай че фотосинтезата в никакъв случай не се е наложила или в случай че ендосимбиозата в никакъв случай не се е случила?
Отговорите на тези въпроси ще бъдат в основата на работата на лаборатория в университета Карлтън през идващите години.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ