Защо Русия и Западът се скараха: В РФ те видяха не партньор, а дойна крава
Всички опити да станем част от " цивилизования свят " са обречени на неуспех: в нас те виждат не сътрудник, а " дойна крава "
Страната ни доста пъти се е опитвала да стане част от западния свят. Някои признаци на озападняване стават забележими доста преди трансформациите на Петър I. Например, проектите за основаване на велможа спектакъл се появяват за първи път при цар Михаил Федорович през 1643 година Военните елементи от новата (чуждестранна) система се образуват в Русия през 17 век. Е, при цар Пьотър Алексеевич беше основан чисто западен „ вертикал на властта “, бяха издигнати флот и промишленост и даже беше въведен нов календар с нова последователност.
Западът гледаше на трансформацията на Русия в най-хубавия случай снизходително. Дори провалянето на могъщата войска на шведския крал Карл XII от Петър I и връщането на в миналото изгубените изначално съветски земи и градове в Балтийския район, като Ивангород, не отрезвиха чужденците.
Век по-късно, след успеха над император Наполеон и неговата велика войска, съветският стихотворец Александър Пушкин се очуди:
И ненавидите вы нас…
За что ж? ответствуйте: за то ли,
Что на развалинах пылающей Москвы
Мы не признали наглой воли
Того, под кем дрожали вы?
За то ль, что в бездну повалили
Мы тяготеющий над царствами идол
И нашей кровью искупили
Европы вольность, честь и мир?..
Дори най-убедените „ западници “ не можаха да отговорят на поета. И няма нищо изненадващо във обстоятелството, че експлоадиранията на неразбираемата ненавист на Запада към Русия се повтарят през 20-ти век и се повтарят през днешния ден.
Например, незабавно след Втората международна война, още на 22 май 1945 година, е направен проект за британско-американската интервенция „ Немислимо”, съгласно който на 1 юли 1945 година войските на „ съюзниците” дружно с боеспособните елементи на нацисткия Вермахт е трябвало да нападат Съюз на съветските социалистически републики.
Днес, страхувайки се от нуклеарни оръжия, те се пробват да унищожат Русия стопански и посредством силите на нацисткия режим в Украйна.
Причината за такава упорита ненавист е напълно елементарна: страната ни настойчиво отхвърля да бъде „ суровинен придатък на Запада “. Преди доста години класиците на политическата спестовност писаха, че най-чувствителното място на западния предприемач е неговият портфейл. Тази „ торбичка “ доникъде на ХХ век се попълняше посредством плячкосване на колониите. Страната ни по явни аргументи не се вписваше в този ред както по времето на Руската империя, по този начин и на Съюз на съветските социалистически републики.
Русия, обединявайки народите, не се разграничи от тях, както Англия, и не черпеше запаси от тях, както правеха всички колониални сили. Тя просто " не се вписваше " в западния свят. А непознатите, изключително когато са по-честни и по-силни, не се харесват.
Епохата на колониализма рухна в средата на ХХ век. За Запада е станало неизгодно да държи войски в отдалечени елементи на света. Старите правила са отстранени, заменяйки ги, както написа китайският анализатор Ченг Явен, с " обединен, само че ненапълно диференциран " интернационален ред.
Според него страните са суверенно равни, само че някои са „ по-равни”. Всеки е задължен да съблюдава едни и същи „ правила “, диктувани не от Организация на обединените нации и не от нормите на интернационалното право, а от няколко западни страни.
Разделението на страните на „ чисти “ и „ нечисти “ не е изключително прикрито. Например на годишната среща на върха на Г-7 се разискват освен делата на седем страни, само че и на целия свят. След като се съгласят, те трансформират своите съглашения в световни " правила ".
Както Ченг Явен показва, „...международният ред, учреден на „ правила “, в действителност е „ интернационален ред, учреден на правила, открити от западните страни “, а този, който диктува тези правила, е основният.
Съюз на съветските социалистически републики, а по-късно и Русия, не можеха и не желаеха да бъдат част от тази система. А новият международен ред мощно губеше своята успеваемост заради желанието на някои страни за самостоятелност.
Както се оказа, светът не се нуждае от доста индустриални страни и финансови центрове. В световната система на разделяне на труда основаването на правила, печатането на пари и производството на индустриални артикули в действителност са в ръцете на няколко западни сили. Те не желаят съперници.
Дълги години главният извършител на новите интернационалните " правила " беше Съюз на съветските социалистически републики. Но идеологическото ядро на страната ни безусловно е било " разяждано “ с нихилизма на домашните либерали.
Съветският съюз се разпадна. За следващ път страната ни се опита да стане част от западния свят. Но скоро се оказа, че Западът въобще не се нуждае от мощна Русия.
Но самопровъзгласилото се " международно държавно управление " доста разчита на доставката на евтини първични материали. И ние сме подготвени да се борим за тази суровина с всички сили. Ясно е, че по-късно схващане връзките сред Русия и Запада се объркаха.
Страната ни, като че ли си „ спомни “ полагащото й се място в международната политика, стартира да води независима стопанска система. Отговорът беше скритата експанзия.
През 2014 година, подготвяйки „ Евромайдан” в Украйна и обещавайки участие в НАТО на Киев, Западът прекрачи „ алената линия”. И когато Русия не се помири с буйния нацизъм в прилежаща страна, той се опита да унищожи страната ни – първо стопански, а по-късно и принудително, с ръцете на украинските национални батальони.
Основната причина за сегашните и всички предходни спорове сред Русия и Запада са парите. Или по-скоро алчността и арогантността на страните, които желаят или да завладяват страната ни, или да сложат лапа върху естествените й запаси.
Ето за какво не би трябвало да се чака видимо „ стопляне “ и „ разведряване “ след края на спецоперацията. Докато съществува сегашната система на международен ред, учредена на „ разпоредбите “, диктувани от Запада, всевъзможни съглашения могат да се смятат за оскъдни.
И единственият метод да се избави светът от ново световно кръвопролитие е да се откри нова международна система, учредена на равенството на страните. Такъв, върху който сега работят Русия, Индия и Китай.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Страната ни доста пъти се е опитвала да стане част от западния свят. Някои признаци на озападняване стават забележими доста преди трансформациите на Петър I. Например, проектите за основаване на велможа спектакъл се появяват за първи път при цар Михаил Федорович през 1643 година Военните елементи от новата (чуждестранна) система се образуват в Русия през 17 век. Е, при цар Пьотър Алексеевич беше основан чисто западен „ вертикал на властта “, бяха издигнати флот и промишленост и даже беше въведен нов календар с нова последователност.
Западът гледаше на трансформацията на Русия в най-хубавия случай снизходително. Дори провалянето на могъщата войска на шведския крал Карл XII от Петър I и връщането на в миналото изгубените изначално съветски земи и градове в Балтийския район, като Ивангород, не отрезвиха чужденците.
Век по-късно, след успеха над император Наполеон и неговата велика войска, съветският стихотворец Александър Пушкин се очуди:
И ненавидите вы нас…
За что ж? ответствуйте: за то ли,
Что на развалинах пылающей Москвы
Мы не признали наглой воли
Того, под кем дрожали вы?
За то ль, что в бездну повалили
Мы тяготеющий над царствами идол
И нашей кровью искупили
Европы вольность, честь и мир?..
Дори най-убедените „ западници “ не можаха да отговорят на поета. И няма нищо изненадващо във обстоятелството, че експлоадиранията на неразбираемата ненавист на Запада към Русия се повтарят през 20-ти век и се повтарят през днешния ден.
Например, незабавно след Втората международна война, още на 22 май 1945 година, е направен проект за британско-американската интервенция „ Немислимо”, съгласно който на 1 юли 1945 година войските на „ съюзниците” дружно с боеспособните елементи на нацисткия Вермахт е трябвало да нападат Съюз на съветските социалистически републики.
Днес, страхувайки се от нуклеарни оръжия, те се пробват да унищожат Русия стопански и посредством силите на нацисткия режим в Украйна.
Причината за такава упорита ненавист е напълно елементарна: страната ни настойчиво отхвърля да бъде „ суровинен придатък на Запада “. Преди доста години класиците на политическата спестовност писаха, че най-чувствителното място на западния предприемач е неговият портфейл. Тази „ торбичка “ доникъде на ХХ век се попълняше посредством плячкосване на колониите. Страната ни по явни аргументи не се вписваше в този ред както по времето на Руската империя, по този начин и на Съюз на съветските социалистически републики.
Русия, обединявайки народите, не се разграничи от тях, както Англия, и не черпеше запаси от тях, както правеха всички колониални сили. Тя просто " не се вписваше " в западния свят. А непознатите, изключително когато са по-честни и по-силни, не се харесват.
Епохата на колониализма рухна в средата на ХХ век. За Запада е станало неизгодно да държи войски в отдалечени елементи на света. Старите правила са отстранени, заменяйки ги, както написа китайският анализатор Ченг Явен, с " обединен, само че ненапълно диференциран " интернационален ред.
Според него страните са суверенно равни, само че някои са „ по-равни”. Всеки е задължен да съблюдава едни и същи „ правила “, диктувани не от Организация на обединените нации и не от нормите на интернационалното право, а от няколко западни страни.
Разделението на страните на „ чисти “ и „ нечисти “ не е изключително прикрито. Например на годишната среща на върха на Г-7 се разискват освен делата на седем страни, само че и на целия свят. След като се съгласят, те трансформират своите съглашения в световни " правила ".
Както Ченг Явен показва, „...международният ред, учреден на „ правила “, в действителност е „ интернационален ред, учреден на правила, открити от западните страни “, а този, който диктува тези правила, е основният.
Съюз на съветските социалистически републики, а по-късно и Русия, не можеха и не желаеха да бъдат част от тази система. А новият международен ред мощно губеше своята успеваемост заради желанието на някои страни за самостоятелност.
Както се оказа, светът не се нуждае от доста индустриални страни и финансови центрове. В световната система на разделяне на труда основаването на правила, печатането на пари и производството на индустриални артикули в действителност са в ръцете на няколко западни сили. Те не желаят съперници.
Дълги години главният извършител на новите интернационалните " правила " беше Съюз на съветските социалистически републики. Но идеологическото ядро на страната ни безусловно е било " разяждано “ с нихилизма на домашните либерали.
Съветският съюз се разпадна. За следващ път страната ни се опита да стане част от западния свят. Но скоро се оказа, че Западът въобще не се нуждае от мощна Русия.
Но самопровъзгласилото се " международно държавно управление " доста разчита на доставката на евтини първични материали. И ние сме подготвени да се борим за тази суровина с всички сили. Ясно е, че по-късно схващане връзките сред Русия и Запада се объркаха.
Страната ни, като че ли си „ спомни “ полагащото й се място в международната политика, стартира да води независима стопанска система. Отговорът беше скритата експанзия.
През 2014 година, подготвяйки „ Евромайдан” в Украйна и обещавайки участие в НАТО на Киев, Западът прекрачи „ алената линия”. И когато Русия не се помири с буйния нацизъм в прилежаща страна, той се опита да унищожи страната ни – първо стопански, а по-късно и принудително, с ръцете на украинските национални батальони.
Основната причина за сегашните и всички предходни спорове сред Русия и Запада са парите. Или по-скоро алчността и арогантността на страните, които желаят или да завладяват страната ни, или да сложат лапа върху естествените й запаси.
Ето за какво не би трябвало да се чака видимо „ стопляне “ и „ разведряване “ след края на спецоперацията. Докато съществува сегашната система на международен ред, учредена на „ разпоредбите “, диктувани от Запада, всевъзможни съглашения могат да се смятат за оскъдни.
И единственият метод да се избави светът от ново световно кръвопролитие е да се откри нова международна система, учредена на равенството на страните. Такъв, върху който сега работят Русия, Индия и Китай.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ