15 въпроса, на които енергийният доклад на БАН би трябвало да отговори
Всички чакат отчета на Българска академия на науките за енергетиката. Или за АЕЦ. Още не е доста ясно. Не е и ясно каква би могла да бъде компетентността на научноизследователски институт в развиването на национална енергийна тактика или даже за оценка на икономическата аргументираност на една атомна електроцентрала. Подобни отчети не се пишат от научни институти. И въпреки всичко да не съдим строго преди да сме видели защо става дума. Междувременно ето 15 въпроса, на които отчетът би трябвало да отговори. Има и още доста.
1. Ако след 20 години България реализира енергийната активност на Германия , какъв брой сила ще е нужна на страната? Днес Германия употребява на човек толкоз сила, колкото е консумирала през 1970 година, т.е. преди близо 50 години. От средата на 80-те години, след резултата на новите енергийни политики след петролното ембарго от 70-те, потреблението на сила в Германия съвсем непрекъснато спада, без значение, че стопанската система й решително пораства.
2. България през днешния ден употребява толкоз сила на човек от популацията, колкото и Италия (около 2,500 кг петролен еквивалент на човек). Брутният вътрешен продукт на италианеца обаче е 4 пъти по-голям от този на българина (и 2 пъти по-голям в покупателна способност). Ако България се развива релативно добре, тя може да си усили стопанската система 4 пъти без да усилва енергийното си ползване. И даже да го понижи. Как ще се отрази такава рационална прогноза на нуждата от нова нуклеарна централа?
3. Когато България отвори изцяло електроенергийния си пазар , нещо, което е на път да стане, българските електроенергийни производители ще се конкурират с производители във всички други страни в Европейски Съюз и в прилежащите на Европейски Съюз страни. През последните 5 години цената на електрическата енергия на немския пазар да вземем за пример е съвсем непроменяемо под €40МВч. Подобни са и цените на други европейски електроенергийни пазари. Очаква се отчетът на Българска академия на науките да каже, че цената на тока от Белене ще е €72-74/МВч. Това е извънредно оптимистична прогноза, и сигурно не включва цялостния цикъл до окончателното затваряне на централата. Как ще се конкурира този ток на свободния европейски пазар, където господства цена, на половина от тази на АЕЦ?
4. Когато пекне слънце и духне вятър , възобновимите източници ще създават електричество, което на свободния пазар може да стигне цена нула, че и по-малко. Какво ще прави АЕЦ тогава? Ще спре произвеждане? Ще продава на загуба?
5. Наскоро търг за 1ГВ вятърен парк в Турция стигна цена €29/Мвч . Ред други сходни търгове в района стартират да оферират ВЕИ електричество на сходни цени. Как ще се конкурира АЕЦ с тази цена? Пазарът ще е отворен и този ток ще има достъп до нас.
6. Как ще се отрази на районния пазар плануваният кабел Израел-Кипър-Гърция? Кабелът е с потенциал 2,000МВ, вероятността да бъде издигнат е по-висока от тази а АЕЦ и планът е подсилен от Европейската комисия.
7. Как ще се отрази на потреблението на сила стандартът за здания с съвсем нулево ползване на сила (nZEB), който влиза в действие след 2 години?
8. Ако България и Румъния се спогодят за градежа на хидроелектроцентрали на Дунав , по какъв начин те ще се отразят на пазара на електричество и по какъв начин АЕЦ ще се конкурира с тях? Наскоро румънският министър на енергетиката още веднъж повдигна въпроса за тяхното създаване.
9. Ако цената на газа остане ниска , каквато сега е прогнозата, по какъв начин ще успее да се конкурира АЕЦ с цената на електричество в района, създадено от газови електроцентрали? Регионът е прекомерно евентуално да бъде наводнен с газ от конкуриращи се източници.
10. Турция гради енергиен потенциал – въглищни централи, атомни централи, нови газови вносни потенциали и към този момент амбициозно развива доста евтини ВЕИ. Турските политици се надяват стопанската система и енергийното ползване на Турция буйно да порастват. Преди две години министър ръководителят на Турция твърдеше, че енергийното ползване на страната ще пораства с по 7% на година. Истината е по-различна. Икономисти и други наблюдаващи не споделят този оптимизъм. Какъв ще е резултатът върху българския пазар на едно вероятно енергийно свръхпредлагане в Турция, което е много евентуално?
11. През 2016 година междинната цена на електричеството на пазара за ден напред в Германия беше €26.84/МВч за слънчева и €25.03/МВч за вятърна електрическа енергия . Германия има доста по-оскъден слънчев запас от България и не по-добър вятърен. Как ще се конкурира АЕЦ с сходни цени, които са три пъти по-ниски от оптимистичните прогнози за АЕЦ.
12. Може ли АЕЦ да включва и изключва производството си бързо, елементарно и на ниска цена , с цел да балансира изменчивото произвеждане на слънцето и вятъра?
13. Хората все по-често си конфигурират слънчеви панели за лично прилагане . Цената на тока, която те могат да образуват от тези панели е по-ниска от тази, която заплащат за ток от мрежата. Трябва ли да се вкара специфична наказателна такса за непосредствено прилагане на слънчева електрическа енергия, с цел да може АЕЦ да има някакъв късмет? И какви други наказателни заплащания ще са нужни, с цел да може АЕЦ да е конкурентоспособна?
14. В близко време ще стартират всеобщо да се зараждат общностни мрежи (community grids). Това е наклонност, която може да откъсне цели села или квартали от централното ползване на електрическа енергия. Как общностните мрежи ще се отразят на потреблението на централизирано създаденото електричество?
15. В България, районът и цяла Европа скоро ще се развие пазар на еластичност на електропотреблението . Това ще рече, че отводът от консумация ще се трансформира в пазарен артикул. Появата на сходен пазар, доста ще понижи пиковото ползване на електрическа енергия и ще извади от приложимост генериращи мощности. Къде ще се помести АЕЦ в сходен свиващ се и доста по-гъвкав пазар на електричество?Тези въпроси не са свързани с проблемите на неравномерната генерация на част от ВЕИ. " Когато слънцето не грее " е друг проблем, който няма по какъв начин да бъде решен от атомна централа. Атомната сила има ред свои систематични проблеми, които са не по-малко комплицирани от тези на възобновимата сила.
1. Ако след 20 години България реализира енергийната активност на Германия , какъв брой сила ще е нужна на страната? Днес Германия употребява на човек толкоз сила, колкото е консумирала през 1970 година, т.е. преди близо 50 години. От средата на 80-те години, след резултата на новите енергийни политики след петролното ембарго от 70-те, потреблението на сила в Германия съвсем непрекъснато спада, без значение, че стопанската система й решително пораства.
2. България през днешния ден употребява толкоз сила на човек от популацията, колкото и Италия (около 2,500 кг петролен еквивалент на човек). Брутният вътрешен продукт на италианеца обаче е 4 пъти по-голям от този на българина (и 2 пъти по-голям в покупателна способност). Ако България се развива релативно добре, тя може да си усили стопанската система 4 пъти без да усилва енергийното си ползване. И даже да го понижи. Как ще се отрази такава рационална прогноза на нуждата от нова нуклеарна централа?
3. Когато България отвори изцяло електроенергийния си пазар , нещо, което е на път да стане, българските електроенергийни производители ще се конкурират с производители във всички други страни в Европейски Съюз и в прилежащите на Европейски Съюз страни. През последните 5 години цената на електрическата енергия на немския пазар да вземем за пример е съвсем непроменяемо под €40МВч. Подобни са и цените на други европейски електроенергийни пазари. Очаква се отчетът на Българска академия на науките да каже, че цената на тока от Белене ще е €72-74/МВч. Това е извънредно оптимистична прогноза, и сигурно не включва цялостния цикъл до окончателното затваряне на централата. Как ще се конкурира този ток на свободния европейски пазар, където господства цена, на половина от тази на АЕЦ?
4. Когато пекне слънце и духне вятър , възобновимите източници ще създават електричество, което на свободния пазар може да стигне цена нула, че и по-малко. Какво ще прави АЕЦ тогава? Ще спре произвеждане? Ще продава на загуба?
5. Наскоро търг за 1ГВ вятърен парк в Турция стигна цена €29/Мвч . Ред други сходни търгове в района стартират да оферират ВЕИ електричество на сходни цени. Как ще се конкурира АЕЦ с тази цена? Пазарът ще е отворен и този ток ще има достъп до нас.
6. Как ще се отрази на районния пазар плануваният кабел Израел-Кипър-Гърция? Кабелът е с потенциал 2,000МВ, вероятността да бъде издигнат е по-висока от тази а АЕЦ и планът е подсилен от Европейската комисия.
7. Как ще се отрази на потреблението на сила стандартът за здания с съвсем нулево ползване на сила (nZEB), който влиза в действие след 2 години?
8. Ако България и Румъния се спогодят за градежа на хидроелектроцентрали на Дунав , по какъв начин те ще се отразят на пазара на електричество и по какъв начин АЕЦ ще се конкурира с тях? Наскоро румънският министър на енергетиката още веднъж повдигна въпроса за тяхното създаване.
9. Ако цената на газа остане ниска , каквато сега е прогнозата, по какъв начин ще успее да се конкурира АЕЦ с цената на електричество в района, създадено от газови електроцентрали? Регионът е прекомерно евентуално да бъде наводнен с газ от конкуриращи се източници.
10. Турция гради енергиен потенциал – въглищни централи, атомни централи, нови газови вносни потенциали и към този момент амбициозно развива доста евтини ВЕИ. Турските политици се надяват стопанската система и енергийното ползване на Турция буйно да порастват. Преди две години министър ръководителят на Турция твърдеше, че енергийното ползване на страната ще пораства с по 7% на година. Истината е по-различна. Икономисти и други наблюдаващи не споделят този оптимизъм. Какъв ще е резултатът върху българския пазар на едно вероятно енергийно свръхпредлагане в Турция, което е много евентуално?
11. През 2016 година междинната цена на електричеството на пазара за ден напред в Германия беше €26.84/МВч за слънчева и €25.03/МВч за вятърна електрическа енергия . Германия има доста по-оскъден слънчев запас от България и не по-добър вятърен. Как ще се конкурира АЕЦ с сходни цени, които са три пъти по-ниски от оптимистичните прогнози за АЕЦ.
12. Може ли АЕЦ да включва и изключва производството си бързо, елементарно и на ниска цена , с цел да балансира изменчивото произвеждане на слънцето и вятъра?
13. Хората все по-често си конфигурират слънчеви панели за лично прилагане . Цената на тока, която те могат да образуват от тези панели е по-ниска от тази, която заплащат за ток от мрежата. Трябва ли да се вкара специфична наказателна такса за непосредствено прилагане на слънчева електрическа енергия, с цел да може АЕЦ да има някакъв късмет? И какви други наказателни заплащания ще са нужни, с цел да може АЕЦ да е конкурентоспособна?
14. В близко време ще стартират всеобщо да се зараждат общностни мрежи (community grids). Това е наклонност, която може да откъсне цели села или квартали от централното ползване на електрическа енергия. Как общностните мрежи ще се отразят на потреблението на централизирано създаденото електричество?
15. В България, районът и цяла Европа скоро ще се развие пазар на еластичност на електропотреблението . Това ще рече, че отводът от консумация ще се трансформира в пазарен артикул. Появата на сходен пазар, доста ще понижи пиковото ползване на електрическа енергия и ще извади от приложимост генериращи мощности. Къде ще се помести АЕЦ в сходен свиващ се и доста по-гъвкав пазар на електричество?Тези въпроси не са свързани с проблемите на неравномерната генерация на част от ВЕИ. " Когато слънцето не грее " е друг проблем, който няма по какъв начин да бъде решен от атомна централа. Атомната сила има ред свои систематични проблеми, които са не по-малко комплицирани от тези на възобновимата сила.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ