Фермер колекционира планински върхове
Всички обичат да колекционират красиви неща. Богатите натрупат скъпи лимузини и диаманти, сиромаси събират картички с места, на които в никакъв случай няма да бъдат. А българинът Ивалин Цеков колекционира планински върхове. Вече е изкачил всички наши скалисти първенци и в този момент катери балканските, европейските и международните колоси.
„ Изкачването на всеки връх е голямо премеждие, минутите горе измежду облаците са допир с вечността! ”, споделя планинарят. А когато се спусне от каменните великани на земята Ивалин се връща към грижите си на фермер, който всеки ден би трябвало да се бори за хляба. Планината с устремените й към небето върхове и загадъчни усои влезнала в живота на Ивалин още в детските му години, признава той. Къщите на родното му берковско село Костенци са посяти на два хълма в Предбалкана и от тях като на длан се виждат върховете Ком, Тодорини кукли, Копрен и Миджур. „ От дребен съм измежду горите – лете по поляните, цялостни с плодове и билки, а зимно време – със ски по височините ”, споделя 57 годишният през днешния ден мъж. Първият си връх – Ком, над Берковица той изкачил още в ученическите години, а през 1983 година като студент стъпил и на Мусала.
„ Върховете са нещо доста по-ценно и непреходно от всичко друго! ”, изяснява заниманието си планинарят. През последните десетилетия Ивалин Цеков се е качил и спуснал със ски от всичките осем планински първенци високи над 2000 метра у нас – Мусала, Вихрен, Ботев, Черни връх, Перелик, Руен, Радомир и Гоцев връх. „ Преживяването е ужасно, човек се усеща хем мощен и победител, хем оскъдна прашинка от природата ”, споделя той. След като завършил с българските върхове балканджията насочил взор към планините в прилежащите и далечни страни. За да пътува след фантазиите си обаче, планинарят месеци наред копае, сади и събира плодове във фермата си за ягоди в Костенци.
„ Учих за инженер, даже след университета работих в Научно-изследователския бранш на МЕИ, само че започнаха измененията и с научна работа човек нямаше по какъв начин да живее. Почнах търговия с ягоди от родния ми край, видях, че се печели и взех решение самичък да се заема с развъждане на плодове! ”, споделя фермерът. През пролетта и лятото работи крепко, а зимно време обикаля планините у нас и чужбина. „ Серията ми балкански първенци е съвсем към финала си! ”, гордее се Цеков. В сбирката на достиженията му към този момент са поставени фотосите му на Мусала (България), Митикас – Олимп (Гърция), Голем транспортен съд (Македония), Миджур (Сърбия), Боботов кук (Черна гора), Джеравица (Косово) и Триглав (Словения). Остава му да се качи на връх Динара (1810 м.) в Хърватска, Босански маглич (2386 м.) в Босна и Молдовяну (2544 м.) в Румъния.
Паралелно с експедициите си из Балканите стяга пътувания и за третата си планинска сбирка – на алпийските първенци. Досега е изкачил Цугшпице (2962 м.) в Германия и Гросглокнер (3798 м.) в Австрия. Смята още това лято да завърши серията като стигне и до Дьофур (4634 м.) на границата сред Швейцария и Италия и френско-италианския Монблан (4810 м.) – границата сред двете страни минава през най-високата му точка. „ Изкачването не е мъчно! Трябват физически благоприятни условия малко над междинните и тренинг, несъмнено! ”, споделя планинарят. От години той се занимава и със спорта ски рали и това му оказва помощ доста в пътешествията из планините. Най-важното обаче е човек да има търпимост към високото и упоритостта да върви напред и с малко въздух в гърдите. Горе, измежду облаците, крачките стават все по-трудни, а почивките са на всеки метър, споделя Ивалин. Сред бисерите в скалистите сбирки на българския инженер са и част от върховете в по този начин наречената „ Корона на света ” –седемте континентални първенци. Той към този момент е изкачил Аконкагуа (6962 м.) в Южна Америка и Елбрус (5642 м.) в Европа, а през февруари се върна от африканския исполин Килиманджаро. „ За пет дни преминахме през джунгла, тропически шубраци и планински сипеи и през три сезона – лято, пролет и зима. Стигнахме до най-високия връх Ухуру пийк – 5895 м. Връчиха ни златен документ! ”, споделя Цеков. На всеки изкачен връх фермерът от Берковско развява българското знаме и се снима за спомен. Това лято Ивалин възнамерява да стъпи и на връх Маккинли в Аляска.
Планинарството и земеделието имат доста общо – ставаш част от природата и постигаш триумфите си с доста труд ”, декларира фермерът от балканското село Костенци.
„ Изкачването на всеки връх е голямо премеждие, минутите горе измежду облаците са допир с вечността! ”, споделя планинарят. А когато се спусне от каменните великани на земята Ивалин се връща към грижите си на фермер, който всеки ден би трябвало да се бори за хляба. Планината с устремените й към небето върхове и загадъчни усои влезнала в живота на Ивалин още в детските му години, признава той. Къщите на родното му берковско село Костенци са посяти на два хълма в Предбалкана и от тях като на длан се виждат върховете Ком, Тодорини кукли, Копрен и Миджур. „ От дребен съм измежду горите – лете по поляните, цялостни с плодове и билки, а зимно време – със ски по височините ”, споделя 57 годишният през днешния ден мъж. Първият си връх – Ком, над Берковица той изкачил още в ученическите години, а през 1983 година като студент стъпил и на Мусала.
„ Върховете са нещо доста по-ценно и непреходно от всичко друго! ”, изяснява заниманието си планинарят. През последните десетилетия Ивалин Цеков се е качил и спуснал със ски от всичките осем планински първенци високи над 2000 метра у нас – Мусала, Вихрен, Ботев, Черни връх, Перелик, Руен, Радомир и Гоцев връх. „ Преживяването е ужасно, човек се усеща хем мощен и победител, хем оскъдна прашинка от природата ”, споделя той. След като завършил с българските върхове балканджията насочил взор към планините в прилежащите и далечни страни. За да пътува след фантазиите си обаче, планинарят месеци наред копае, сади и събира плодове във фермата си за ягоди в Костенци.
„ Учих за инженер, даже след университета работих в Научно-изследователския бранш на МЕИ, само че започнаха измененията и с научна работа човек нямаше по какъв начин да живее. Почнах търговия с ягоди от родния ми край, видях, че се печели и взех решение самичък да се заема с развъждане на плодове! ”, споделя фермерът. През пролетта и лятото работи крепко, а зимно време обикаля планините у нас и чужбина. „ Серията ми балкански първенци е съвсем към финала си! ”, гордее се Цеков. В сбирката на достиженията му към този момент са поставени фотосите му на Мусала (България), Митикас – Олимп (Гърция), Голем транспортен съд (Македония), Миджур (Сърбия), Боботов кук (Черна гора), Джеравица (Косово) и Триглав (Словения). Остава му да се качи на връх Динара (1810 м.) в Хърватска, Босански маглич (2386 м.) в Босна и Молдовяну (2544 м.) в Румъния.
Паралелно с експедициите си из Балканите стяга пътувания и за третата си планинска сбирка – на алпийските първенци. Досега е изкачил Цугшпице (2962 м.) в Германия и Гросглокнер (3798 м.) в Австрия. Смята още това лято да завърши серията като стигне и до Дьофур (4634 м.) на границата сред Швейцария и Италия и френско-италианския Монблан (4810 м.) – границата сред двете страни минава през най-високата му точка. „ Изкачването не е мъчно! Трябват физически благоприятни условия малко над междинните и тренинг, несъмнено! ”, споделя планинарят. От години той се занимава и със спорта ски рали и това му оказва помощ доста в пътешествията из планините. Най-важното обаче е човек да има търпимост към високото и упоритостта да върви напред и с малко въздух в гърдите. Горе, измежду облаците, крачките стават все по-трудни, а почивките са на всеки метър, споделя Ивалин. Сред бисерите в скалистите сбирки на българския инженер са и част от върховете в по този начин наречената „ Корона на света ” –седемте континентални първенци. Той към този момент е изкачил Аконкагуа (6962 м.) в Южна Америка и Елбрус (5642 м.) в Европа, а през февруари се върна от африканския исполин Килиманджаро. „ За пет дни преминахме през джунгла, тропически шубраци и планински сипеи и през три сезона – лято, пролет и зима. Стигнахме до най-високия връх Ухуру пийк – 5895 м. Връчиха ни златен документ! ”, споделя Цеков. На всеки изкачен връх фермерът от Берковско развява българското знаме и се снима за спомен. Това лято Ивалин възнамерява да стъпи и на връх Маккинли в Аляска.
Планинарството и земеделието имат доста общо – ставаш част от природата и постигаш триумфите си с доста труд ”, декларира фермерът от балканското село Костенци.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ