Омекотителите: Вредни ли са и с какво да се заменят
Всички обичаме прането ни да мирише свежо и прелестно, само че не всеки път омекотителят е най-хубавият вид да реализираме този резултат. Оказва се, че колкото и добре да ароматизира облеклата, той може да има редица негативи за нашето здраве. И това ни кара да се замислим за негови по-безвредни други възможности.
Първо е значимо да поясним какво тъкмо прави омекотителят. Неговата формула съдържа мастни киселини, които са позитивно заредени и са естествено привлечени от негативно заредените облекла при въртенето в пералнята. Така те безусловно ги вършат по-меки, неутрализирайки статичното електричество.
Резултатът е и по-малко гънки по тъканите, които ухаят в действителност прелестно. Но при постоянна приложимост може да се получи и противоположният резултат върху облеклата, тъй като се получава наслагване на продукта по тях. А това може да докара и до различен нежелателен резултат - раздразнения по кожата, изяснява Real Simple.
Източник: iStock
Сигурно най-малко един път ни се е случвало да облечем някоя дреха, която ухае мощно на омекотител, и да усетим сърбеж. Това най-вероятно е провокирано от продукта по тъканта, който въздейства отрицателно на кожната преграда, изключително в случай че сме по-чувствително към подобни външни фактори.
Ако пък имаме алергия към някоя съставна част или мирис в съдържанието на омекотителя, щета от него може да е още по-голяма. Същото важи и в случай че сме предразположени към атопичен дерматит - остро положение, което се отключва от разнообразни дразнители като химикалите в перилните продукти.
Оказва се обаче, че негативите от този на пръв взор безопасен артикул за прането надалеч не се изчерпват до най-големия орган в тялото ни - кожата. По-голямата част от омекотителите, които се оферират на пазара, съдържат субстанции, класифицирани като токсични или канцерогенни. Те са рискови както за личното здраве, по този начин и за околната среда.
Източник: iStock
Сред тях са бензилацетат, етанол, лимонов, хлороформ. Те могат да доведат до смушения на горните дихателни пътища, ендокринната и централната нервна система. От Akerman Cancer Center допълват, че в омекотителя постоянно се съдържат и кватернерни амониеви съединения, които науката дефинира като извършител на астма.
Парите на бензинацетаът пък са мощно канцерогени и с изключение на рак на панкреаса, могат да провокират раздразнение на очите и дихателните пътища. А най-лесният метод за усвояването им от организма е точно през кожата. Веществото A-терпинеол също има потвърдена връзка с функционалността на централната нервна система и може да бъде извършител на респираторни нарушавания.
Всичко това несъмнено звучи притеснително и би ни предиздвикало да преосмислим използването на омекотител, изключително в случай че е постоянна. За благополучие, има други, по-безвредни други възможности, с които да постигнем същия резултат като от продукта.
Източник: iStock
От центъра за проучване на раковите болести разясняват, че с положителния, остарял и безвреден ябълков оцет облеклата ни могат да станат също толкоз меки, колкото и с омекотител, само че като заобикаляме цялата нездравословна химия.
Ако облекла, които са изпрани с прахуляк и прибавен оцет, се оставят да изсъхнат навън, то те ще бъдат много по-малко намачкани. Може да прибавим малко оцет и в сушилнята за унищожаване на статичното електрическо като на края на цикъла няма да има остатъчна миризма по облеклата.
В обществените мрежи попаднахме и на един друг съвет с какво да сменяем очевидно вредният за здравето ни омекотител. Става дума за примес от вода, ябълков оцет и сода бикарбонат. Ако желаеме и прелестен мирис, прибавяме няколко капки етерично масло. Така получената течност се прибавя в отделението на пералнята, където по принцип сипваме омекотителя.
Източник: iStock
Ако използваме сушилня, то има още една натурална опция за меки и прелестно ухаещи облекла. Нуждаем се единствено от топки от естествена вълна и обичаното етерично масло. Слагаме на всяка от тях по няколко капки и пускаме на нормалната стратегия за сушене.
Това е разновидността, който избираме пред листчетата за сушилня, които при нагряване на високата температура също отделят нездравословни химикали, които вдишваме, докато уредът работи.
Първо е значимо да поясним какво тъкмо прави омекотителят. Неговата формула съдържа мастни киселини, които са позитивно заредени и са естествено привлечени от негативно заредените облекла при въртенето в пералнята. Така те безусловно ги вършат по-меки, неутрализирайки статичното електричество.
Резултатът е и по-малко гънки по тъканите, които ухаят в действителност прелестно. Но при постоянна приложимост може да се получи и противоположният резултат върху облеклата, тъй като се получава наслагване на продукта по тях. А това може да докара и до различен нежелателен резултат - раздразнения по кожата, изяснява Real Simple.
Източник: iStock
Сигурно най-малко един път ни се е случвало да облечем някоя дреха, която ухае мощно на омекотител, и да усетим сърбеж. Това най-вероятно е провокирано от продукта по тъканта, който въздейства отрицателно на кожната преграда, изключително в случай че сме по-чувствително към подобни външни фактори.
Ако пък имаме алергия към някоя съставна част или мирис в съдържанието на омекотителя, щета от него може да е още по-голяма. Същото важи и в случай че сме предразположени към атопичен дерматит - остро положение, което се отключва от разнообразни дразнители като химикалите в перилните продукти.
Оказва се обаче, че негативите от този на пръв взор безопасен артикул за прането надалеч не се изчерпват до най-големия орган в тялото ни - кожата. По-голямата част от омекотителите, които се оферират на пазара, съдържат субстанции, класифицирани като токсични или канцерогенни. Те са рискови както за личното здраве, по този начин и за околната среда.
Източник: iStock
Сред тях са бензилацетат, етанол, лимонов, хлороформ. Те могат да доведат до смушения на горните дихателни пътища, ендокринната и централната нервна система. От Akerman Cancer Center допълват, че в омекотителя постоянно се съдържат и кватернерни амониеви съединения, които науката дефинира като извършител на астма.
Парите на бензинацетаът пък са мощно канцерогени и с изключение на рак на панкреаса, могат да провокират раздразнение на очите и дихателните пътища. А най-лесният метод за усвояването им от организма е точно през кожата. Веществото A-терпинеол също има потвърдена връзка с функционалността на централната нервна система и може да бъде извършител на респираторни нарушавания.
Всичко това несъмнено звучи притеснително и би ни предиздвикало да преосмислим използването на омекотител, изключително в случай че е постоянна. За благополучие, има други, по-безвредни други възможности, с които да постигнем същия резултат като от продукта.
Източник: iStock
От центъра за проучване на раковите болести разясняват, че с положителния, остарял и безвреден ябълков оцет облеклата ни могат да станат също толкоз меки, колкото и с омекотител, само че като заобикаляме цялата нездравословна химия.
Ако облекла, които са изпрани с прахуляк и прибавен оцет, се оставят да изсъхнат навън, то те ще бъдат много по-малко намачкани. Може да прибавим малко оцет и в сушилнята за унищожаване на статичното електрическо като на края на цикъла няма да има остатъчна миризма по облеклата.
В обществените мрежи попаднахме и на един друг съвет с какво да сменяем очевидно вредният за здравето ни омекотител. Става дума за примес от вода, ябълков оцет и сода бикарбонат. Ако желаеме и прелестен мирис, прибавяме няколко капки етерично масло. Така получената течност се прибавя в отделението на пералнята, където по принцип сипваме омекотителя.
Източник: iStock
Ако използваме сушилня, то има още една натурална опция за меки и прелестно ухаещи облекла. Нуждаем се единствено от топки от естествена вълна и обичаното етерично масло. Слагаме на всяка от тях по няколко капки и пускаме на нормалната стратегия за сушене.
Това е разновидността, който избираме пред листчетата за сушилня, които при нагряване на високата температура също отделят нездравословни химикали, които вдишваме, докато уредът работи.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ