Можем ли да мечтаем като общност? Няколко „скандални“ идеи за България
Всички обичаме истории за хора, които са имали огромна фантазия, борили са се за нея и са съумели. Знаем, че животът без фантазии е просто битие. Същото важи и за обществата. Като персони, ние българите прелестно знаем какво желаеме от живота си. Това, което сме не запомнили, е по какъв начин да мечтаем като общественост.
Текстът на Начо Стригулев е част от .
Онлайн достъпът до цялото наличие на списанието е
От Ньойския контракт (1919 г.) насам не сме имали огромна национална фантазия. Да, искахме “да се върнем в Европа ” и това някак ни се случи с участието в Европейски Съюз. И в този момент какво? Чували ли сте някой политик или друга социална персона да формулира ясна и мотивираща цел за България и българите? Членство в Шенген? Добре, само че кой въобще се вълнува от това?
Борба с корупцията и правосъдна промяна? Това не може да бъде фантазия, тъй като е нужда. Влизане в Еврозоната? Чудесно достижение за страната, само че какъв брой хора се усещат окрилени от вероятността да заплащат сметките си в евро след няколко години?
Мечтите по дифолт би трябвало да бъдат без предварителни условия. За да имат късмет да станат действителност, трябва да бъдат ясно дефинирани и да имат потребност от период и проект за деяние.
Затова в идващите редове ще вляза в ролята на “адвокат на дявола ” и ще подредя къс лист от амбициозни цели, които бихме могли да си сложим като общественост, със периоди и обосновка. Естествено тези цели изискват воля за осъществяването им, както и пари. Последното не би трябвало да е проблем за страна с ресурсите на членка на Европейски Съюз.
Синтезна електростанция (2050 г.)
Дългосрочна цел на България може да е създаване на една от първите електростанции, произвеждащи електричество посредством нуклеарен синтез. Това ще обезпечи на страната източник на чиста и безвредна сила и ще я трансформира в “играч ” в тази безспорна технология на бъдещето. България има всички предпоставки за това, в това число опит в нуклеарната сила, готови учени и инженери, както и Институт за нуклеарни проучвания и нуклеарна енергетика към Българска академия на науките. Преди всичко обаче, посредством Европейски Съюз и Евратом (Европейската общественост за атомна енергия), България взе участие в огромния интернационален план ITER, чиято цел е да реализира самоподдържащ се нуклеарен синтез. Реакторът ще проработи през 2035 година, а прототипът на комерсиален синтезен реактор ще стане действителност до 2044 година Освен всичко друго злощастната “площадка в Белене ” (ако към момента е свободна) може най-сетне да получи предопределение, което да провокира положителни асоциации.
Текстът на Начо Стригулев е част от .
Онлайн достъпът до цялото наличие на списанието е
От Ньойския контракт (1919 г.) насам не сме имали огромна национална фантазия. Да, искахме “да се върнем в Европа ” и това някак ни се случи с участието в Европейски Съюз. И в този момент какво? Чували ли сте някой политик или друга социална персона да формулира ясна и мотивираща цел за България и българите? Членство в Шенген? Добре, само че кой въобще се вълнува от това?
Борба с корупцията и правосъдна промяна? Това не може да бъде фантазия, тъй като е нужда. Влизане в Еврозоната? Чудесно достижение за страната, само че какъв брой хора се усещат окрилени от вероятността да заплащат сметките си в евро след няколко години?
Мечтите по дифолт би трябвало да бъдат без предварителни условия. За да имат късмет да станат действителност, трябва да бъдат ясно дефинирани и да имат потребност от период и проект за деяние.
Затова в идващите редове ще вляза в ролята на “адвокат на дявола ” и ще подредя къс лист от амбициозни цели, които бихме могли да си сложим като общественост, със периоди и обосновка. Естествено тези цели изискват воля за осъществяването им, както и пари. Последното не би трябвало да е проблем за страна с ресурсите на членка на Европейски Съюз.
Синтезна електростанция (2050 г.)
Дългосрочна цел на България може да е създаване на една от първите електростанции, произвеждащи електричество посредством нуклеарен синтез. Това ще обезпечи на страната източник на чиста и безвредна сила и ще я трансформира в “играч ” в тази безспорна технология на бъдещето. България има всички предпоставки за това, в това число опит в нуклеарната сила, готови учени и инженери, както и Институт за нуклеарни проучвания и нуклеарна енергетика към Българска академия на науките. Преди всичко обаче, посредством Европейски Съюз и Евратом (Европейската общественост за атомна енергия), България взе участие в огромния интернационален план ITER, чиято цел е да реализира самоподдържащ се нуклеарен синтез. Реакторът ще проработи през 2035 година, а прототипът на комерсиален синтезен реактор ще стане действителност до 2044 година Освен всичко друго злощастната “площадка в Белене ” (ако към момента е свободна) може най-сетне да получи предопределение, което да провокира положителни асоциации.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ