Затоплянето топи ледената шапка на Килиманджаро
Всички обичаме да пътуваме - из страната, в прилежащите страни или по-далече. Някои обаче избират по-екстремни прекарвания.
Преди дни старозагорските алпиниски Калин Иванов, Пламен Димов и Павел Цонев се завърнаха след сполучливата си експедиция за покоряването на високия 6000 м връх Ухуру в планината Килиманджаро в Танзания.
Изкачването беше в памет на алпиниста Атанас Скатов, който остана вечно в полите на планината Каракорум при несполучлив опит за нанагорнище на връх К2, и включваше 14 фенове алпинисти от цяла България.
Килиманджаро е планински масив в Североизточна Танзания, покрай границата с Кения, която минава по северното и източното подножие на планината. Той е образуван от три изгаснали вулкана – Шира, на запад с надморска височина 3962 м, Мауензи на изток с височина 5149 м и геоложки най-младият Кибо, ситуиран сред тях, чийто най-голям връх Ухуру (на танзанийски – „ Свобода “) има височина 5895 м и е най-високата точка в Африка.
Върхът е с това име от 1961 г., когато Танзания афишира своята самостоятелност. Надморската височина е измервана неведнъж от 1889 година насам. С помощта на GPS измервания през 2008 година е измерена височина 5892 метра.
Освен като най-високата планина на континента, Килиманджаро е прочут и със своята ледникова шапка, която прогресивно понижава от началото на ХХ век и е допустимо да изчезне изцяло през идващите десетилетия. Причина за това са намалелите снеговалежи, обяснявани както с световното стопляне, по този начин и с обезлесяването. Така макар значимата роля на основания през 1973 година народен парк „ Килиманджаро “, горският пръстен към планината продължава да се стеснява. Районът на Килиманджаро е населяван от скотовъдците масаи на север и запад, които употребяват планинските ливади като пасища за стадата си. От юг и изток пък живеят земеделците чага, които обработват все по-обширни елементи от предпланините.
След изненадващото разкриване на планината от немския мисионер, странник и откривател на Африка Йоханес Ребман през 1848 година, Килиманджаро притегля вниманието на откриватели като германеца Ханс Майер и австриеца Лудвиг Путшелер. Те се изкачват до върха на планината през 1889 година, придружавани от своя лидер Йоханас Киняла Лауво. През идващите години региона става предмет на съревнование сред католически и протестантски мисионери, които се стремят да християнизират локалното население. След десетилетия на немско, а по-късно и на английско ръководство, се образува публичен хайлайф на етническата група чага, който е в основата на националното придвижване, довело до основаването на самостоятелна Танзания през 1961 година.
От средата на ХХ век Килиманджаро се трансформира в емблематичен знак,
изобразяван в голям брой творби на изкуството и върху разнообразни търговски артикули. Планината е високо ценена от хилядите туристи, които я изкачват всяка година, наблюдавайки огромното многообразие на нейната флора и фауна.
Климатът е тропичен планински. Сухите сезони са от януари до март и от юли до септември. През останалото време изискванията са като в Европа през зимата.
Въпреки че се намира в тропично-екваториалната климатична зона, едно от най-горещите места в света,
на върха на Килиманджаро има непрекъсната снежна завивка,
включваща ледниците Фуртвенглер и Ребман.
В района се отглеждат кафе, банани и памук. Развит е туризмът, а също и отглеждането на животни. Прочут е и сафари туризмът, който в последно време се е трансформирал във фото сафари, защото убиването на животни е неразрешено.
През 1973 година е основан националният парк " Килиманджаро ", отворен за визити през 1977 година, който обгръща планината и близките екваториални гори. Целта му да опази Килиманджаро и неповторимите растения и животни в района. Паркът граничи с националния парк " Серенгети " и кратера Нгоронгоро, други предпазени територии в Танзания, опазващи богато биоразнообразие.
Изкачвания
През 1861 и 1862 г. Карл Клаус дер Декен прави несполучливи опити да изкачи върха. На 6 октомври 1889 година географът и планинар от Лайпциг - Ханс Майер, и австриецът Лудвиг Пуртшелер, вършат първото сполучливо нанагорнище на Килиманджаро.
Първото българско нанагорнище на върха е на 16 август 1967 година от учителката Даринка Камбурова.
Преди дни старозагорските алпиниски Калин Иванов, Пламен Димов и Павел Цонев се завърнаха след сполучливата си експедиция за покоряването на високия 6000 м връх Ухуру в планината Килиманджаро в Танзания.
Изкачването беше в памет на алпиниста Атанас Скатов, който остана вечно в полите на планината Каракорум при несполучлив опит за нанагорнище на връх К2, и включваше 14 фенове алпинисти от цяла България.
Килиманджаро е планински масив в Североизточна Танзания, покрай границата с Кения, която минава по северното и източното подножие на планината. Той е образуван от три изгаснали вулкана – Шира, на запад с надморска височина 3962 м, Мауензи на изток с височина 5149 м и геоложки най-младият Кибо, ситуиран сред тях, чийто най-голям връх Ухуру (на танзанийски – „ Свобода “) има височина 5895 м и е най-високата точка в Африка.
Върхът е с това име от 1961 г., когато Танзания афишира своята самостоятелност. Надморската височина е измервана неведнъж от 1889 година насам. С помощта на GPS измервания през 2008 година е измерена височина 5892 метра.
Освен като най-високата планина на континента, Килиманджаро е прочут и със своята ледникова шапка, която прогресивно понижава от началото на ХХ век и е допустимо да изчезне изцяло през идващите десетилетия. Причина за това са намалелите снеговалежи, обяснявани както с световното стопляне, по този начин и с обезлесяването. Така макар значимата роля на основания през 1973 година народен парк „ Килиманджаро “, горският пръстен към планината продължава да се стеснява. Районът на Килиманджаро е населяван от скотовъдците масаи на север и запад, които употребяват планинските ливади като пасища за стадата си. От юг и изток пък живеят земеделците чага, които обработват все по-обширни елементи от предпланините.
След изненадващото разкриване на планината от немския мисионер, странник и откривател на Африка Йоханес Ребман през 1848 година, Килиманджаро притегля вниманието на откриватели като германеца Ханс Майер и австриеца Лудвиг Путшелер. Те се изкачват до върха на планината през 1889 година, придружавани от своя лидер Йоханас Киняла Лауво. През идващите години региона става предмет на съревнование сред католически и протестантски мисионери, които се стремят да християнизират локалното население. След десетилетия на немско, а по-късно и на английско ръководство, се образува публичен хайлайф на етническата група чага, който е в основата на националното придвижване, довело до основаването на самостоятелна Танзания през 1961 година.
От средата на ХХ век Килиманджаро се трансформира в емблематичен знак,
изобразяван в голям брой творби на изкуството и върху разнообразни търговски артикули. Планината е високо ценена от хилядите туристи, които я изкачват всяка година, наблюдавайки огромното многообразие на нейната флора и фауна.
Климатът е тропичен планински. Сухите сезони са от януари до март и от юли до септември. През останалото време изискванията са като в Европа през зимата.
Въпреки че се намира в тропично-екваториалната климатична зона, едно от най-горещите места в света,
на върха на Килиманджаро има непрекъсната снежна завивка,
включваща ледниците Фуртвенглер и Ребман.
В района се отглеждат кафе, банани и памук. Развит е туризмът, а също и отглеждането на животни. Прочут е и сафари туризмът, който в последно време се е трансформирал във фото сафари, защото убиването на животни е неразрешено.
През 1973 година е основан националният парк " Килиманджаро ", отворен за визити през 1977 година, който обгръща планината и близките екваториални гори. Целта му да опази Килиманджаро и неповторимите растения и животни в района. Паркът граничи с националния парк " Серенгети " и кратера Нгоронгоро, други предпазени територии в Танзания, опазващи богато биоразнообразие.
Изкачвания
През 1861 и 1862 г. Карл Клаус дер Декен прави несполучливи опити да изкачи върха. На 6 октомври 1889 година географът и планинар от Лайпциг - Ханс Майер, и австриецът Лудвиг Пуртшелер, вършат първото сполучливо нанагорнище на Килиманджаро.
Първото българско нанагорнище на върха е на 16 август 1967 година от учителката Даринка Камбурова.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ