Казвам го, защото те обичам: Негативните коментари, които ни нараняват
Всички ние в даден миг сме се сблъсквали с отрицателни мнения. В учебно заведение, на работа и даже на улицата ненадейно може да доближи до ушите ни неприятна дума, рецензия, засегнатост или жестока насмешка. Това може да ни нарани и да ни ядоса, само че истината е, че сходни изрази нанасят повече вреди, когато идват от някого, на който държим.
Обикновено имаме някакви упования за това по какъв начин да се отнасят към нас. Ако има нещо, което чакаме от нашите родители, това е любов, одобряване и грижа. По същия метод от колегата си ще желаеме обич, пристрастеност и деликатност. Когато обаче получим тъкмо противоположното, усещаме болежка.
Децата, които са били измъчвани вербално от родителите си, са по-уязвими към тревога и меланхолия. Както можем интуитивно да предположим, човешкото създание не е квалифицирано да получава отрицателни мнения от най-близкото си обграждане. Тези остри думи ни повреждат, трансформират и оставят бездънен отпечатък в съзнанието ни.
„ Не го приемай неправилно, споделям го за твое положително, само че ти… “, „ Казвам ти го с цялата обич на света, с цел да ти е потребно, само че ти си… ".
Кой не е чувал подобен вид отрицателни мнения, замаскирани като доброжелателни препоръки? Наистина, хората, които обичаме най-вече, от време на време ни насочат рецензия, мислейки, че с това ни вършат услуга.
Това са доста постоянно срещани обстановки, в които не постоянно знаем по какъв начин да реагираме. Има рецензии, които, макар че настояват, че са градивни, работят като ракети против нашето самочувствие.
Може би най-болезнено от всичко е сравнението. Ако погледнем обратно и се опитаме да го свържем с някакъв миг от нашето детство, е допустимо да се сетим за сходна обстановка. Обичайно е майките и татковците да съпоставят децата си с другите. „ Иванчо не е толкоз интелигентен, колкото батко си “, „ Марийка не се оправя доста добре, я виж детето на съседката “.
Такъв вид мнения могат да бъдат открити в любовните взаимоотношения. Става дума за тези обидни съпоставения с някогашни сътрудници, последвани от обвинявания, че сътрудникът им не се прави нещата както би трябвало.
Тези, които ни обичат, не би трябвало да насочват към нас отрицателни мнения, пренебрежение, насмешки, нездравословна рецензия и саркастични изречения. Привързаността изисква физическо, прочувствено и отзивчиво почитание. Без тези стълбове никоя връзка няма да бъде приемлива или щастлива.
Зад тези, които употребяват насилствена връзка и не виждат резултата от личните си думи, стои проблематична персона. Това, което би трябвало да вършим във всички случаи, е да реагираме и да пожелаваме почитание. Не тъй като са наши татко, брат, другар или сътрудник, а тъй като не би трябвало да толерираме език, учреден на насмешки и подценяване.
Имаме право да пожелаваме те да се обръщат към нас по оправдателен метод, да приказват с нас, както ние приказваме с тях. Ако решим да си премълчим, отрицателните мнения ще ескалират с времето.
Комуникацията е мостът, който сплотява или отдалечава хората. Нека чакаме от другите същото, което им предлагаме: грижа в дейности и думи, доверие и прочувствена съгласуваност.
Още от създателя:
Обикновено имаме някакви упования за това по какъв начин да се отнасят към нас. Ако има нещо, което чакаме от нашите родители, това е любов, одобряване и грижа. По същия метод от колегата си ще желаеме обич, пристрастеност и деликатност. Когато обаче получим тъкмо противоположното, усещаме болежка.
Децата, които са били измъчвани вербално от родителите си, са по-уязвими към тревога и меланхолия. Както можем интуитивно да предположим, човешкото създание не е квалифицирано да получава отрицателни мнения от най-близкото си обграждане. Тези остри думи ни повреждат, трансформират и оставят бездънен отпечатък в съзнанието ни.
„ Не го приемай неправилно, споделям го за твое положително, само че ти… “, „ Казвам ти го с цялата обич на света, с цел да ти е потребно, само че ти си… ".
Кой не е чувал подобен вид отрицателни мнения, замаскирани като доброжелателни препоръки? Наистина, хората, които обичаме най-вече, от време на време ни насочат рецензия, мислейки, че с това ни вършат услуга.
Това са доста постоянно срещани обстановки, в които не постоянно знаем по какъв начин да реагираме. Има рецензии, които, макар че настояват, че са градивни, работят като ракети против нашето самочувствие.
Може би най-болезнено от всичко е сравнението. Ако погледнем обратно и се опитаме да го свържем с някакъв миг от нашето детство, е допустимо да се сетим за сходна обстановка. Обичайно е майките и татковците да съпоставят децата си с другите. „ Иванчо не е толкоз интелигентен, колкото батко си “, „ Марийка не се оправя доста добре, я виж детето на съседката “.
Такъв вид мнения могат да бъдат открити в любовните взаимоотношения. Става дума за тези обидни съпоставения с някогашни сътрудници, последвани от обвинявания, че сътрудникът им не се прави нещата както би трябвало.
Тези, които ни обичат, не би трябвало да насочват към нас отрицателни мнения, пренебрежение, насмешки, нездравословна рецензия и саркастични изречения. Привързаността изисква физическо, прочувствено и отзивчиво почитание. Без тези стълбове никоя връзка няма да бъде приемлива или щастлива.
Зад тези, които употребяват насилствена връзка и не виждат резултата от личните си думи, стои проблематична персона. Това, което би трябвало да вършим във всички случаи, е да реагираме и да пожелаваме почитание. Не тъй като са наши татко, брат, другар или сътрудник, а тъй като не би трябвало да толерираме език, учреден на насмешки и подценяване.
Имаме право да пожелаваме те да се обръщат към нас по оправдателен метод, да приказват с нас, както ние приказваме с тях. Ако решим да си премълчим, отрицателните мнения ще ескалират с времето.
Комуникацията е мостът, който сплотява или отдалечава хората. Нека чакаме от другите същото, което им предлагаме: грижа в дейности и думи, доверие и прочувствена съгласуваност.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ