Може би разбрахме какво виждат хората, когато умрат
Всички ние сме на конвейера, наименуван живот, и от ден на ден се приближаваме към датата на приключване на периода ни на валидност. Но какво ще се случи, когато края стигнем до края, може единствено да се гадае. Въпреки това през последните няколко години откривателите получиха някои забавни сведения за това какво се случва в мозъка, когато поемаме последния си мирис, което ни дава опция да надникнем в по този начин екзотичното и мистериозно прекарване.
Например през февруари 2022 година учени инцидентно записват мозъчната интензивност на 87-годишен мъж, до момента в който той умира след сърдечен удар. Преди този съдбовен миг пациентът е бил екипиран с устройство, което непрестанно е следило мозъчните му талази като част от лекуването на епилепсията му, само че записите от електроенцефалографията (ЕЕГ) от момента на гибелта му са разрешили на откривателите да получат непредвидена информация за това какво се случва, когато прекрачим прага на гибелта.
Удивително, само че графията демонстрира, че тъкмо сега, в който сърцето стопира да бие се появяват моделите на мозъчна интензивност, свързани със сънуването и извикването на мемоари, като не престават известно време след края. Въпреки че е невероятно да се създадат безапелационни заключения от тази информация, мозъчната интензивност, обвързвана с извличането на мемоари, може да демонстрира, че когато умрем, животът ни в действителност минава пред очите ни.
Тази опция се укрепва в допълнение от резултатите от последвало изследване, включващо четирима пациенти с инфаркт, умряли в отделението за невроинтензивни грижи (ОНГ) в Мичиган Медисин, Мичигански университет. Наблюдавайки невронната интензивност на пациентите, до момента в който те умират, откривателите следили детонация на интензивност в по този начин наречената „ гореща зона “ на мозъка, която се намира в пресечната точка на темпоралния, париеталния и тилния лоб и е обвързвана както със сънуването, по този начин и със съзнателната мисъл.
За да схванат обаче по какъв начин тази мозъчна интензивност се трансформира в действителни прекарвания, откривателите би трябвало да беседват с хора, които са умряли и са се върнали към живота. Като част от настоящ план, който преглежда прекарванията на пациенти, които са изпаднали в безсъзнание, преди да бъдат реанимирани, учените неотдавна разгласиха прозрения от серия изявленията, извършени в голям брой лечебни заведения в Съединени американски щати и Англия.
Публикувайки част от данните си още през 2019 година, създателите разкриват, че 86% от участниците в проучването споделят, че са видели ярка светлина, а 54% са претърпели още веднъж главните събития в живота си, което удостоверява две от най-разпространените клишета, свързани с умирането.
Представяйки по-подробни резултати по-рано тази година, откривателите разкриват, че доста от пациентите в действителност са били наясно с медицинските процедури, които са били осъществявани, до момента в който са били подложени на изкуствено дишане, макар че явно са били в кома. Освен това повече от 1/5 от тях са имали нещо, което създателите назовават „ трансцендентно прекарване на гибелта “, което ще рече, че отпътуването и завръщането им са им разрешили да преоценят и преформулират историята на живота си, своята еднаквост и цели.
Въпреки тези прозрения, гибелта остава неразбираема тематика, която към момента не намира детайлно научно пояснение. Например не е ясно по какъв начин или за какво мозъкът реагира на личното си заличаване, като генерира такива прекарвания.
Една от теориите – въпреки и значително спекулативна и недоказана – е, че той освобождава мощното психеделично съединяване ДМТ, когато умираме, в опит да резервира невроните живи при неналичието на О2. Ако това е правилно, то може да изясни някои от духовните прозрения, получавани сега на гибелта, макар че са нужни повече проучвания, преди сходни изказвания да бъдат оправдани.
Засега не можем да кажем сигурно какво се случва, когато умрем. Не се тормозете обаче, все в миналото всички ще разберем…
