Всички ние носим древен вирус в мозъците си. Дори нещо

Всички ние носим античен вирус в мозъците си. Дори освен това - той е в основата на всяка една наша съзнателна мисъл. Звучи като научна фантастика, само че не е. Според научна публикация, оповестена в списание „ Сел " през януари, доста обратно във времето, един миниатюрен вирус съумява да свърже своя геном с този на четирикраките бозайници, оповестява КРОСС.

Др. Джейсън Шепърд, помощник професор от Университета в Юта, Съединени американски щати, началник на проучването, и екипът му имат вяра, че това се случило преди 350 до 400 милиона години. В този интервал предшественикът на вируса е съумял да инжектира своя генетичен материал в четирикрак сухоземен скотски тип. От първи допир стартира развиването на вирусния ген, наименуван от учените Арк, и който и до през днешния ден е жив и деен в човешкия мозък. Неговата функционалност е да „ пакетира " генетична информация в дребни капсули, самите те доста наподобяващи вируси, и да я изпраща от едни нервни кафези към други. Тези дребни пакети може да се окажат основопагащи за метода, по който нервните кафези споделят по сред си и се пренареждат в нови конфигурации.

Макар да звучи съвсем необикновено, че изрезки от човешкия генетичен код произлизат от вируси, това не е толкоз рядко явлние. Още през 2016 година друга научна обява демонстрира, че над 40% от човешкия геном са обвързани с съществуването на разнообразни типове архаични вируси.

Причината е, че, за разлика от бактериите, вирусите не просто се заселват в тялото на своя гостоприемник. Те са един тип генетични паразити, които инжектират личния си генетичен код в клеткита на тялото, в което са попаднали. По този метод те ги завладяват, подчинявайки ги на своите лични потребности, най-често превъщайки ги във „ заводи ", произвеждащи още вируси. В множеството случаи, този развой или остава без последици за гостоприемника, или му предизвиква вреди. Но има и изключения, когато вирусната инвазия се оказва от изгода. Тогава вирусът и неговият геном остават трайно свързани с този на инфектирания субект. Според научната публикация на Париш и Томонанга от 2016 година, вирусни гени имат значима роля за човешката имунна система и първите дни на ембрионалното развиване.

Новите проучвания на Шепърд и екип отиват още по-далеч в разгадаването на тези механизми. Древният вирус, който те изследват, освен е деен и до през днешния ден в мозъчните кафези на хора и животни, само че наподобява, че обработването на мисловните процеси, такива кавито ги познаваме през днешния ден, в никакъв случай не биха се развили без него, пишат създателите на публикацията. 

Вирусният ген Арк стартира да работи директно след активирането на синапсните окончания, които предстваляват връзката сред два неврона в човешкия мозък. Арк записва своите указания под формата на преносими генетични кодове, познати като РНК. РНК са „ посланиците " на ДНК, които водят информацията отвън клетъчното равнище. РНК копира избран код от двойната серпантина на ДНК и я придвижва до места, където тя е нужна.

РНК инструкциите от вируса Арк се изпращат до избрана нервна клетка, която стартира да построява капсиди, т.е. протеинови обвивки към РНК. По този метод информацията от Арк се трансформира в един тип писмо, съдържащо генетична кодове. Това разрешава на пакета да пътува езпрепятствено сред клетките и да навлиза в прилежащи неврони, където писмото се отваря и информацията е усвоява, написа в публикацията.

Все още не е изяснено какъв резултат има тази генетична информация върху клетката, в която идва. Но учените са забелязали, че без този развой, синапсте не могат да действат здравословно. За в този момент се знае, че проблеми, свързани с вирусния ген Арк се откриват в хора с аутизъм и с атипични невронални функционалности.

Следващата стъпка в разгадаването на функционалностите и точния генезис на вирусния ген Арк е, да се съберат изследващите античните вируси с невробиолозите с цел да разгадаят по какъв начин тъкмо той е дошъл в човешкия геном и каква тъкмо информация придвижва той сред човешките кафези през днешния ден.