Как живеят хората на кметската улица с грешните табели
Всички ние доста обичаме своя Пловдив. Познаваме ли го обаче? " Марица " реши да ревизира, като стартира от най-важното - хората и улиците на този древен град. Наш екип ще ви гостува, с цел да ви попита на кого е кръстена вашата улица и какво знаете за този човек. Очакваме да ни разкажете още кои са най-известните хора, живели и живеещи в квартала ви. Ще изберем дружно и най-красивата къща на вашата улица. Очаквайте ни!
Една от най-дългите вътрешноквартални улици в Пловдив носи значимо и значимо име. Кръстена е на Иван Стефанов Гешов, възрожденец, патриот, донор, третия кмет на Пловдив в златните Източнорумелийски години. Заради съвпадението на името и семейството даже изкушените от историята постоянно го бъркат с неговия братовчед Иван Евстратиев Гешов, министър председател на България от 1911 до 1913 година
На Иван Стефанов Гешов очевидно не му върви, когато става дума за историческата памет на пловдивчани. Преди 20 години локалната администрация реши да кръсти улица на негово име, само че обърка табелите, като го направи съименник по фамилия със страховития полицейски началник от царско време Никола Гешев.
За похлупак, хората, които живеят на улицата, към момента не могат да свикнат с новото име и избират партизанското. По време на социализма тя се споделяше " Никола и Васка Гарчеви ". Някои от старите къщи ревностното си пазят и старите табели, на които са изписани имената на брата и сестрата от партизанския отряд.
Целият регион преди 70 години е бил ябълкова градина. Преди огромното застрояване в близост имало още зеленчукови полета и ниви, засети с ръж и ечемик. Днес е друго, само че отново като от някой забутан завършек на света.
„ Някога тук имаше няколко остарели къщички, напряко в полето. И това беше всичко. Влязохме в една такава сграда - дори няма да я нарека къща. Без ток и вода. 4 години наред ходех с кофи да взимам вода от съседите. Никак не ми беше елементарно ”, спомня си Анастасия Бачева за годините, в които Пловдив се уголемява на запад. Искали да създадат независима къща, само че не им разрешили. 5 години по-късно вдигнали кооперация. Събират се 12 фамилии и подвигат общ дом.
„ По това време в квартала дори нямахме магазин. По-късно направиха една бакалия, само че първоначално нямаше. А пък на спирката против ХЕИ-то заран чакахме тъкмо двама души. То нямаше хора да живеят тук! И рейсът идваше с един-двама пасажери. Всичко беше пустота тука ”, впуска се още по-дълбоко в спомените си Анастасия.
Три- и четириетажните кооперации в този момент са преобладаващи по улица „ Иван Стефанов Гешов ”. Южната страна е напълно заета от тях. Отдясно - двайсетина години по-късно се появяват панелни блокове.
Днес улицата е с дължина от 650 метра и може да се измине от край до край тъкмо за 8 минути. В работно време и изключително в студа няма да срещнеш жив човек - безшумно е, дори безлюдно. Районът в този момент се избира точно поради спокойствието.
Хората, които населяват улицата, считат тишината за главното достолепие. Затова през лятото на 2015 година те поискали от районното кметство да им сложи „ легнали служители на реда ” против високите скорости.
В по-новата история на улицата значимо събитие е огромният ремонт на целия южен тротоар. Някогашната настилка е сменена с вибропресовани плочи. „ Такова беше желанието на живеещите тук и ние естествено се съобразихме ”, спомня си следващото доказателство на гражданска интензивност районният кмет Димитър Колев.
В последните години живеещите по „ Иван Стефанов Гешов ” се снабдяват още с дребен фитнес навън. Макар и единствено с 4 уреда, той основава наслада на младежите. Шофьорите пък си имат паркинг за 25 коли. Премахва се полуразрушена и рискова сграда на кръстовището с ул. „ Лерин ” (където жилище има някогашният кмет Иван Чомаков) - последната язва по ул. ”Иван Стефанов Гешов ”.
Ето от какво преустройства се нуждаят хората, които живеят тук:
Снежана Марунова, 47 години, персонален помощник:
Колите не са паркирани вярно и няма задоволително контейнери за отпадък.
Десислава Стоянова, 26 години, студентка в майчинство:
Детските площадки са изпочупени и децата няма къде да играят. Но за сметка на това кварталът е спокоен.
Славчо Булев, 60 години, пенсионер:
Улицата е в положително положение. Ремонтираха я преди години, само че няма задоволително контейнери за отпадък.
Калина Русинова, 80 години, пенсионер:
Тротоарите са в окаяно състояние, няма плочки, всичко е в тиня. Преди време ремонтираха пейките наоколо, само че няма по какъв начин да стигнем до тях.
Иван Стефанов Гешов е роден на 15 март 1854 година в Пловдив. Умира на 24 април 1932 година.
Получил образованието си в прословутия Робърт Колеж в Цариград, в началото се занимава с търговия. По-късно се насочва към политиката. Гешов е измежду водачите на националната партия в Източна Румелия и народен представител в Областното заседание. От 1880 до 1883 година е кмет на Пловдив, а от 1884 до 1885 година - ръководител на Постоянния комитет на Източна Румелия. След Съединението на България заема дипломатически постове и е ръководител в Османската империя до оповестяването на независимостта на през 1908 година. Депутат е в VIII Народно заседание.
Братовчед е на Иван Евстратиев Гешов, министър председател на България от 1911 до 1913 година.
Гешови са с корени от Карлово. Водят началото си от чорбаджията Иван Гешов, който има четирима синове - Христо, Евстрати, Димитрий и Стефан. Първоначално Христо и Евстрати Гешови се откриват в Пловдив и се заемат с търговия. През 1834 година четиримата братя основават в Пловдив комерсиалната къща Братя Гешови, която последователно отваря клонове в Цариград, Виена и Манчестър. Участват интензивно в българското църковно и просветно придвижване през Възраждането.
Една от най-дългите вътрешноквартални улици в Пловдив носи значимо и значимо име. Кръстена е на Иван Стефанов Гешов, възрожденец, патриот, донор, третия кмет на Пловдив в златните Източнорумелийски години. Заради съвпадението на името и семейството даже изкушените от историята постоянно го бъркат с неговия братовчед Иван Евстратиев Гешов, министър председател на България от 1911 до 1913 година
На Иван Стефанов Гешов очевидно не му върви, когато става дума за историческата памет на пловдивчани. Преди 20 години локалната администрация реши да кръсти улица на негово име, само че обърка табелите, като го направи съименник по фамилия със страховития полицейски началник от царско време Никола Гешев.
За похлупак, хората, които живеят на улицата, към момента не могат да свикнат с новото име и избират партизанското. По време на социализма тя се споделяше " Никола и Васка Гарчеви ". Някои от старите къщи ревностното си пазят и старите табели, на които са изписани имената на брата и сестрата от партизанския отряд.
Целият регион преди 70 години е бил ябълкова градина. Преди огромното застрояване в близост имало още зеленчукови полета и ниви, засети с ръж и ечемик. Днес е друго, само че отново като от някой забутан завършек на света.
„ Някога тук имаше няколко остарели къщички, напряко в полето. И това беше всичко. Влязохме в една такава сграда - дори няма да я нарека къща. Без ток и вода. 4 години наред ходех с кофи да взимам вода от съседите. Никак не ми беше елементарно ”, спомня си Анастасия Бачева за годините, в които Пловдив се уголемява на запад. Искали да създадат независима къща, само че не им разрешили. 5 години по-късно вдигнали кооперация. Събират се 12 фамилии и подвигат общ дом.
„ По това време в квартала дори нямахме магазин. По-късно направиха една бакалия, само че първоначално нямаше. А пък на спирката против ХЕИ-то заран чакахме тъкмо двама души. То нямаше хора да живеят тук! И рейсът идваше с един-двама пасажери. Всичко беше пустота тука ”, впуска се още по-дълбоко в спомените си Анастасия.
Три- и четириетажните кооперации в този момент са преобладаващи по улица „ Иван Стефанов Гешов ”. Южната страна е напълно заета от тях. Отдясно - двайсетина години по-късно се появяват панелни блокове.
Днес улицата е с дължина от 650 метра и може да се измине от край до край тъкмо за 8 минути. В работно време и изключително в студа няма да срещнеш жив човек - безшумно е, дори безлюдно. Районът в този момент се избира точно поради спокойствието.
Хората, които населяват улицата, считат тишината за главното достолепие. Затова през лятото на 2015 година те поискали от районното кметство да им сложи „ легнали служители на реда ” против високите скорости.
В по-новата история на улицата значимо събитие е огромният ремонт на целия южен тротоар. Някогашната настилка е сменена с вибропресовани плочи. „ Такова беше желанието на живеещите тук и ние естествено се съобразихме ”, спомня си следващото доказателство на гражданска интензивност районният кмет Димитър Колев.
В последните години живеещите по „ Иван Стефанов Гешов ” се снабдяват още с дребен фитнес навън. Макар и единствено с 4 уреда, той основава наслада на младежите. Шофьорите пък си имат паркинг за 25 коли. Премахва се полуразрушена и рискова сграда на кръстовището с ул. „ Лерин ” (където жилище има някогашният кмет Иван Чомаков) - последната язва по ул. ”Иван Стефанов Гешов ”.
Ето от какво преустройства се нуждаят хората, които живеят тук:
Снежана Марунова, 47 години, персонален помощник:
Колите не са паркирани вярно и няма задоволително контейнери за отпадък.
Десислава Стоянова, 26 години, студентка в майчинство:
Детските площадки са изпочупени и децата няма къде да играят. Но за сметка на това кварталът е спокоен.
Славчо Булев, 60 години, пенсионер:
Улицата е в положително положение. Ремонтираха я преди години, само че няма задоволително контейнери за отпадък.
Калина Русинова, 80 години, пенсионер:
Тротоарите са в окаяно състояние, няма плочки, всичко е в тиня. Преди време ремонтираха пейките наоколо, само че няма по какъв начин да стигнем до тях.
Иван Стефанов Гешов е роден на 15 март 1854 година в Пловдив. Умира на 24 април 1932 година.
Получил образованието си в прословутия Робърт Колеж в Цариград, в началото се занимава с търговия. По-късно се насочва към политиката. Гешов е измежду водачите на националната партия в Източна Румелия и народен представител в Областното заседание. От 1880 до 1883 година е кмет на Пловдив, а от 1884 до 1885 година - ръководител на Постоянния комитет на Източна Румелия. След Съединението на България заема дипломатически постове и е ръководител в Османската империя до оповестяването на независимостта на през 1908 година. Депутат е в VIII Народно заседание.
Братовчед е на Иван Евстратиев Гешов, министър председател на България от 1911 до 1913 година.
Гешови са с корени от Карлово. Водят началото си от чорбаджията Иван Гешов, който има четирима синове - Христо, Евстрати, Димитрий и Стефан. Първоначално Христо и Евстрати Гешови се откриват в Пловдив и се заемат с търговия. През 1834 година четиримата братя основават в Пловдив комерсиалната къща Братя Гешови, която последователно отваря клонове в Цариград, Виена и Манчестър. Участват интензивно в българското църковно и просветно придвижване през Възраждането.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ