Това е улицата без нито една къща в Пловдив
Всички ние доста обичаме своя Пловдив. Познаваме ли го обаче? " Марица " реши да ревизира, като стартира от най-важното - хората и улиците на този древен град. Наш екип ще ви гостува, с цел да ви попита на кого е кръстена вашата улица и какво знаете за този човек. Очакваме да ни разкажете още кои са най-известните хора, живели и живеещи в квартала ви. Ще изберем дружно и най-красивата къща на вашата улица. Очаквайте ни!
Малката уличка с гръмкото име „ Генерал Столетов “ е закътана в ловко изплетен лабиринт от също толкоз тесни капиляри на градския трафик в Пловдив. Тя е успоредна на бул. „ Марица-Юг “, заключена сред други улички с исторически имена - „ Загоре “ и „ Дръзки “. Вероятно тъй като военачалник Столетов е повел българското опълчение към свободата, а пътят към нея наложително минава през знанието, уличката е заключена сред оградите на няколко просветителни институции. От едната страна се намират СУ „ Цар Симеон Велики “ и прилежащата забавачка, а от другата - общежитията на Университета по хранителни технологии. Така на „ Генерал Столетов “ имат място всички, които през прехода на знанието желаят да станат свободни и почтени персони.
Това е и повода обаче тук да няма доста непрекъснати жители - студентите в пансиона се сменят всяка година, същото се отнася и за учениците и най-малките, които занапред встъпват на пътеката на учението. Единствените жилищни здания са в самото начало на уличката, която е дълга не повече от 300 м. Живеещите са трансформирали дворовете на солидните си кооперации в зеленчукови градини, в които отглеждат всякакви работи за летните салати и зимнината.
Тротоарите в тази част на „ Генерал Столетов “, както на множеството места в града, са превърнати в паркинги, защото в региона е по-лесно да намериш прикрито имане, в сравнение с място за колата. Борбата за тротоарните гаражи тук е безмилостно жестока, съвсем като онази, която съветският военачалник и неговите бойци са водили на Шипка.
Малко по-надолу се намира и единственото здание, което може да бъде наречено къща. То съставлява едноетажна дървена колиба с керемиден покрив, която се намира тъкмо до входа на СУ „ Цар Симеон Велики “. Преди години тя е функционирала като лавка, от която учениците са си купували закуски. От много години ориста е оставена на поривите на времето и градските вандали.
Точно след експавилиона стартира и стеснението на „ Генерал Столетов “. До самия си край уличката върви компактно сред оградите на школото и пансиона. Тук окото ни се стопира на три огромни контейнера за боклуци, за които има построено и „ ухо “ в тротоара. Малцина обаче ги употребяват по предопределение. За това свидетелства голямата купчина отпадъци, която се беше събрала директно зад казаните.
На дребната уличка придвижването не е натоварено, само че не липсват. Миналата година млада руса шофьорка сама разрушила страничното огледало на пежото си в един от към този момент упоменатите казани. Това се е случило при предприемане на рисково разминаване с различен автомобил, описаха студенти от УХТ, които се припичаха на слънце, на една от терасите на общежитията.
Точно против балкона им, от страната на учебното заведение, има гъста джунгла. Част от растенията са били изрязани и зарязани до тротоара, само че други саморасли се развиват добре и скоро ще образуват собствен тропически хабитат. Зад тях, в помещение, оградено с телени мрежи, майсторите от школото изхвърлят към този момент непотребните чинове, маси, дъски и така нататък
Ситуацията се трансформира на 180 градуса малко по-нататък. От страната на школото стартира дворът на детската градина, който е извънредно добре организиран и поддържан. За децата там има построени вдъхновяващи атракциони. Старият дънер на една бяла бреза е бил трансфорат в гъба, а малчуганите могат да научат повече за животинските типове, които са изобразени като дребни фигурки.
От другата страна, в двора на пансиона има изоставена и ръждясала платформа за ремонт на коли, която едва ли някой употребява сега.
Малката уличка с гръмкото име „ Генерал Столетов “ е закътана в ловко изплетен лабиринт от също толкоз тесни капиляри на градския трафик в Пловдив. Тя е успоредна на бул. „ Марица-Юг “, заключена сред други улички с исторически имена - „ Загоре “ и „ Дръзки “. Вероятно тъй като военачалник Столетов е повел българското опълчение към свободата, а пътят към нея наложително минава през знанието, уличката е заключена сред оградите на няколко просветителни институции. От едната страна се намират СУ „ Цар Симеон Велики “ и прилежащата забавачка, а от другата - общежитията на Университета по хранителни технологии. Така на „ Генерал Столетов “ имат място всички, които през прехода на знанието желаят да станат свободни и почтени персони.
Това е и повода обаче тук да няма доста непрекъснати жители - студентите в пансиона се сменят всяка година, същото се отнася и за учениците и най-малките, които занапред встъпват на пътеката на учението. Единствените жилищни здания са в самото начало на уличката, която е дълга не повече от 300 м. Живеещите са трансформирали дворовете на солидните си кооперации в зеленчукови градини, в които отглеждат всякакви работи за летните салати и зимнината.
Тротоарите в тази част на „ Генерал Столетов “, както на множеството места в града, са превърнати в паркинги, защото в региона е по-лесно да намериш прикрито имане, в сравнение с място за колата. Борбата за тротоарните гаражи тук е безмилостно жестока, съвсем като онази, която съветският военачалник и неговите бойци са водили на Шипка.
Малко по-надолу се намира и единственото здание, което може да бъде наречено къща. То съставлява едноетажна дървена колиба с керемиден покрив, която се намира тъкмо до входа на СУ „ Цар Симеон Велики “. Преди години тя е функционирала като лавка, от която учениците са си купували закуски. От много години ориста е оставена на поривите на времето и градските вандали.
Точно след експавилиона стартира и стеснението на „ Генерал Столетов “. До самия си край уличката върви компактно сред оградите на школото и пансиона. Тук окото ни се стопира на три огромни контейнера за боклуци, за които има построено и „ ухо “ в тротоара. Малцина обаче ги употребяват по предопределение. За това свидетелства голямата купчина отпадъци, която се беше събрала директно зад казаните.
На дребната уличка придвижването не е натоварено, само че не липсват. Миналата година млада руса шофьорка сама разрушила страничното огледало на пежото си в един от към този момент упоменатите казани. Това се е случило при предприемане на рисково разминаване с различен автомобил, описаха студенти от УХТ, които се припичаха на слънце, на една от терасите на общежитията.
Точно против балкона им, от страната на учебното заведение, има гъста джунгла. Част от растенията са били изрязани и зарязани до тротоара, само че други саморасли се развиват добре и скоро ще образуват собствен тропически хабитат. Зад тях, в помещение, оградено с телени мрежи, майсторите от школото изхвърлят към този момент непотребните чинове, маси, дъски и така нататък
Ситуацията се трансформира на 180 градуса малко по-нататък. От страната на школото стартира дворът на детската градина, който е извънредно добре организиран и поддържан. За децата там има построени вдъхновяващи атракциони. Старият дънер на една бяла бреза е бил трансфорат в гъба, а малчуганите могат да научат повече за животинските типове, които са изобразени като дребни фигурки.
От другата страна, в двора на пансиона има изоставена и ръждясала платформа за ремонт на коли, която едва ли някой употребява сега.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ