Всички народи се стремят да открият своите корени и древен

Всички нации се стремят да открият своите корени и античен генезис. За страдание, не всички съумяват да изпълнят този дълг към предците си. Историята на античните българи е образец за благосъстояние , което остава незадоволително изследвано и прието в международната историография.

Тези исторически обстоятелства се преглеждат в книгата „ Българските владетели от VII до XIV век. История на България “ , написана от историка. В нея писателят Румен Петков разкрива забавни събития от този интервал.

В книгата може да се запознаете по какъв начин от основаването на първата страна Идел във Волго-Уралието преди 17 000 години до приноса им към международните култури, религии и закони, българите са оставили трайна диря в историята на човечеството. Техните постижения в региона на науката, военното изкуство и културата разкриват един високостойностен народ, който заслужава повече внимание и самопризнание.

Тази публикация ще ви води на странствуване обратно във времето , с цел да разберете кои са били античните българи, по какъв начин са живели и какво е тяхното завещание, което през днешния ден продължава да въодушевява.

Публикуваме целия материал на доктор Петков без редакторска интервенция:

„ Всички нации търсят своя генезис и античните си корени. Не всички, обаче съумяват да изпълнят този си дълг пред своите предшественици. Главната причина е, че античните корени на дървото на човешкия жанр и техните историографски тълкования са надълбоко преплетени и в огромна степен видоизменени в актуалната историография. Докато Римската и Византийската империи са едни от най известните и известни най-много поради грамотноста, то българската империя остава съвсем непозната.

„ Това е народ /българите/, на който преди тебе е принадлежало всичко, което е поисквал, у който е стоял на респект оня, който е купувал достолепието си с кръвта на враговете си, у който полесражението е общо отечество, тъй като чиито оръжия във време на сражения повече почервеняваха, той е считан без заобиколки за по-възвишен. Този народ преди твоето стълкновение не му се е случвало да знае що е опозиция, той дълго време единствено с военни походи се занимаваше. Тях той продължи макар изпречилите се планини, препречилите се реки, лишенията от най-необходимата храна, додето мислят, че за нахранване е задоволително да се пие единствено конско мляко. ” /Енодий – 505 г./

Българите основават преди 17 000 година във Волго-Уралието тогава наричана Ара-Ура, първата си страна Идел, която е конфедерация от седем Български рода, откъдето идва и името: Иде-седем и Ел-род. Обединените към този момент родове стартират да се назовават иделци по името на страната, само че и българи като народностно име по знамето на тази страна – БЪЛГАР, чийто първи държател е кан/цар Шам /Джам, Сам/.

Българи значи: Бълг – Възвишени и Ари – Свободни. По това време арийците-иделци се занимават с лов на мамути, елени /ямал/, зубри /атбуга/, пещерни мечки и прочие Затова античните предшественици на Българите уважавали мощно опитния нощен ловджия – вълка /болг/. За това са ни наричали „ Народът на Вълка ”.

Съгласно историческите данни Българите изповядват най-древната монотеистична вяра в света – Тангрианството в респект на единствения си господ Тангра. В самото начало Тангра няма изображение – той е всичко очевидно и невидимо, което ни заобикаля, той е разсъдъкът. От тази вяра пораждат всички други монотеистични религии на човечеството. По това време Българите основават главните закони “Торе ” – на тяхна основа са писани в следствие законите в културите на Близкия изток и Юстиниановия, та дори и Наполеоновия алманах.

Българите почитали планините тъй като вярвали, че по върховете е най-силна връзката с Тангра. Когато някои родове се отдалечавали от Уралските планини за прехранване, както и по други краища на света, Българите почнали да строят храмове по модели на планините. Това са пирамиди, които от едната страна имали стъпала и се извисявали над всички постройки с цел да могат да са по близо до своя господ. С течение на времето някои от тях имали и погребални зали вътре в тях. Още тогава античните българи са употребили своя календарна система. При съставянето на античния български календар и при неговото рационализиране са употребени точни астрономически и математически знания.

Колобрите – висшите жреци, са се занимавали главно с астрономически проучвания. На местата, където са живели, са открити остатъци от астрономически уреди /в град Аркаим, на връх Кан Тенгри в планината Тян Шан, в дн. Северен Афганистан и др./. Българският календар е резултат от задълбочени знания за придвижването на небесните тела и техните взаимни позиции, а също и от систематични наблюдения на климатичните промени. Заради своята акуратност античният български календар е употребен и от други нации. В Китай е въведен през 2636 г.пр.Хр.от император Хуан Ти, прочут като „ Жълтия император ”. През 1976 година ЮНЕСКО не инцидентно афишира античния български календар за най-точния в света.

С течение на времето българите стартират да опитомяват някои животни, сред които и кучето и станали скотовъдци. Част от тях стартират да се занимават със земеделие, а други със строителството. Всичко това единствено по себе си разкрива, че са насъбрани умения за проучване и потребление на околната среда, което пък демонстрира високата им степен на цивилизованост. По огромната част от българите минават към установен метод на живот. Започват да строят градове. През лятото скотовъдците живеели във краткотрайни селища, грижейки се за животните, а през зимата всички се събирали в родово-племенните центрове – градовете.

Досега са открити седемнадесет града с двадесет и една замъци, както и доста селища. Най-древните селища са с овална форма – Алданско, Исиней-1, Берсаут, Кизилско, а по-късните са кръгли. Това са Аркаим, Исиней-2, Синташта, Саръм-сакла. Най-много разкопки са правени на град Аркаим под управлението съветският археолог Геннадий Борисович Зданович само че откакто провокира огромен интерес от страна на международните учени, тъй като има монументални отбранителни уреди с отзивчиви системи и изключителна планировка. Обектите са засекретени, а съветските управляващи и до момента не дават позволение за тяхното проучване.

През развиването на Българската страна Идел, по разнообразни аргументи, част от популацията напуща своята Волго-Уралска прародина и отпътува в други земи.
Така по днешните Български земи на Балканите /Балкан е антична Българска дума и значи землена пирамида, курган/ се появяват първите Българи, предшественици на Българите пелазги и Българите тракийци.

Друга част от Българите дебери се заселват в земите на днешна Украйна, където дълго време съществуват под името Таври, а друга част – в Близкия Изток, където образуват страната Самар /Шумер/, включваща в началото големи територии от сегашен Северен Египет до сегашен Западен Иран и Балканите. Но дано забележим какво можем да извадим от историята за нашите антични управници.

Кан Бурма /до 808 година пр.Хр./ подхваща строителство на голямо светилище наричано Алп-Капа, като замисълът му е да бъде заровен в него. Това обаче нямало позитивен резултат. Пораждат се недоволства и безредици които прерасват в религиозно разделяне на народа. Едните назовават себе си Ким-арийци, а другите Бълг-арийци. Ким-арийците се нарекли по този начин, тъй като вярвали и във Всевишната своя прамайка Камир, която изобразявали от тесто и я консумирали във тип на самун. И даже давали нейното име на своите деца. Те не харесвали, че Бълг-арийци почнали да вършат каменни изваяния на висшият господ Тангра във тип на елементарен човек, както и под формата на златни украшения, заради което престанали да посещават островърхите каменни планини с гладки и равни скатове /пирамида/.

Кан Албуга-Българ поема властта от 808-755 година пр.Хр. Династията му получава прозвището “Сармати ” и стартира да си предава ръководството по наследствена линия.
Наследникът му Кан Самар желае да съобщи благороден тип на династията и прави опит да вкара книжовност която да се употребява от Сарматите наречена „ Самра ”, в актуалната историография най-често се посочва “Тамги ”.

Наследилите го поредно кан Акбал като наследник на Самар, и кан Тухча като наследник на кан Акбал не сменят политиката на владичество върху останалите. През 683 до 633 година пр.Хр. когато властта се поема от синът на Тухча – кан Бурджан религиозните несъгласия от времето на кан Бурма прерастват в протести и междуособици водещи до непокорство. Ким-арийците отхвърлят да се одобряват като по низша класа и се обособяват като обособена страна. Но още преди да основат държавните си структури и най-много войска са нападнати и попадат в робска взаимозависимост от асирийците.

В отбрана на своите сънародници, войските на кан Бурджан се притичват на помощ. Българите влизат във борбата голи до кръста с избръснати глави. За първи път във международната история е въведена военна униформа за тъждественост и различаване. Бръснатата мъжката прическа наречена чембас или кика, ще се трансформира в съществена прическа на античните българи и ще се резервира до 19–ти век. Във идващите борби против войските на цар Асархадон командирите към този момент поставят шапки с облик на вълчи глави. В хрониките на съвременника Асархадон, против асирийците българите употребяват необикновен военен зов, което внасяло боязън и разстройства в неговата армия, всяка стрела от колчана на подобен войни е “отворен гроб ”. По негови сведения конниците с вълчи глави превземат Асирия, Мидия и доста други страни.

С въведените новости във военното изкуство Кан Бурджан възвръща българското владичество на територията на някогашната Самарска /Шумерска/ страна. През 633 до 611 прочие Хр. властта се поема от синът му кан Азак. Той продължава завоеванията на своя татко и в Египет. Фараон Псаметих е длъжен да заплаща годишен налог на Азак. Мидия попада в същата взаимозависимост. Повече от четвърт век тези страни пращат годишният си налог, само че със промяната на ръководствата се основават раздори. През 596 година прочие Хр. мидиеца Киаксар желае преразглеждане на контракта. Целта е българския държател да участва на събитието с цел да бъде погубен.

Жертва на заговора е по-малкия наследник на Бурджан овластения кан Катраг 611–596 година прочие Хр. След гибелта му, защото синът им е доста дребен, държавните отговорности се поемат от неговата брачна половинка, кана/царица Сорен 596-576 прочие Хр. Първото нещо което желае да направи незабавно щом поема властта е да отмъсти за убития си брачен партньор. Оказва се обаче, че вследствие на дълготрайните войни не може да събере нужната войска. За това вкарва чудноват закон:

„ Когато в стълкновение загине брачният партньор, държавните отговорности се поемат от неговата брачна половинка. ”

По силата на това, забележителна част от нейните войски, са дами. След като попълня армията си Сорен стартира яростни сражения с Мидийците. С присъединяване на млади дами, наричани мъжеубийки в решителните сражения, разрушава войските на Мидийците в Азак /дн. Кавказ/ /Азак-Бурджан/ /Азербейджан/. Но основната и цел виновника Киаксар се избавя през цялото и 20 годишно ръководство като се крие в непроходимите гори на Кавказ. Отмъщението за убийството на своя татко Котраг се прави от овластения през 611 година неин наследник кан Лут.

За задачата той подписва контракт с Персите, да му приготвят подбрана порода бойни коне, подготвени във високопланинските райони на Азак/Кавказ. В стълкновение сред двете армии, Киаксар е погубен. След постигането на задачата си Лут извършва контрактуваното като дава териториите Маджия/Мидия на властта на Персите и се връща със своята непобедима кавалерия при своята майка, кана Сорен /596 г./ в Азак/Кавказ.

Кан Булут е наследник на Лут и внук на кана Сорен Управлявал 10 години. Прославил се с благодушие и миролюбие. Управлението му е особено с това, че той се насочва в посока на интернационално съдействие. Влюбва се в жена и обратно на тогавашните родови схващания се дами за нея. Съпругата му е от остров Крит. Новите му роднински връзки дават съображение да позволи на гърците да построят няколко града в северното причерноморие против огромен налог.

Ползите за държавността са, че на основа на тяхната писмена система от епохата на неолита кан Булут вкарва предписание да се води писмена политика и с другите страни поради което получава прозвището Креш-Крит. Синът им кан Аскал още от дете приказва освен майчиния си гръцки език, само че и редица други езици.

След израстването му, неговия татко го изпраща поетапно като дипломат в Мидия, Индия, Египет, Сицилия и Гърция. Посредством дипломатическата си задача той си основава връзки освен с власт имащите само че и с интелигенцията. Пребивавал е известно време и на остров Лесбос и полуостров Коринт, където се учи от най-великите мъдреци на своето време. В разследване на това стартира да написа стихове, поеми и трактати. Бил е персонален другар на Солон. Голяма част от неговите мъдрости стават известни посредством Херодот и Диоген. Поддържал е преписка с тракийските царе. Участва в Олимпийските игри и даже е печелил награди. Избран е за член на гръцкия Ареопаг.

Поради дългото неявяване кан Аскал, държавните каузи се водят от неговия брат Айар. След гибелта на татко им, Айар поема цялата държавната власт и се прогласява за кан. Създава изкуствена конюнктура, че гръцките градове в северното причерноморие укриват налози и стартира да се приготвя за война с тях. Аскал схваща това, завръща се и се пробва да го разубеди, само че е упрекнат в изменничество по отношение на страната и измяна на религията, заради което е погубен. През 558 година пр.Хр. синът на Аскал – Аспарик прави прелом, обществено разобличава вуйчо си, и се афишира за легален кан на Българите.

Започва война с Персия, само че в една от борбите през 530 година пр.Хр. цар Кир го пленява и убива. Похода се насочва към българските градове, само че при плячкосването персийския цар пада от коня и умира. Жена на Аспарик, масагетската принцеса Тамар-Бика, поема командването и разрушава грабителската войска. След борбата на българския престол застава по-малкият синът на Аспарик и Тамар-Бика – кан Кундуз 530-494 година пр.Хр. През целия интервал на неговото ръководство България води непрекъснати войни с прсийския Цар Дарий І. За задачата той разделя властта си като поверява ръководството на войските на своя по-стар брат Колин давайки му длъжностите ичиргу-боил /командващ на войските/ и иджик-кош /глава на царския съвет т.е. пръв министър/.

През 494 прочие Хр. властта се поема от синът на Кундуз – кан Мосха. Войните против Персия не престават. За своите чести сражения в котловината Тимер Капа по късно наречена Сарматските порти – в Кавказ получава прозвището “Тимер ”. По това време на огромни групи антични източноирански конни номадски нации, произхождащи от централните елементи на Евразийската степ мигрират към Понтийско-Каспийската степ, а по пътя си плячкосват българското население и се явяват като опасност за империята на българите. За да предотврати набезите се дами за дъщерята на един от вождовете – Ширакската принцеса – Симбир Бика.

Кан Аскал 488-486 поема властта след гибелта на брат си Мосха и като завещание се ожени за вдовицата Симбир Бика. След две годишно ръководство умира по време на гуляй в чест на гръцки посланици. Отравя го третият брат Алвар, който похитил Симбир Бика и се укрил в планините, само че скоро по-късно е открит мъртав, на брега на река Днестър.

Империята остава без правоприемник, за това на трона се повишава кан Борис 486-475 като братов наследник на Кундуз. Новата династия ръководи дълги години само че не оставя сведения за историята. Неини представители са: кан Аудан, кан Ширак, кан Саумак, кан Байт, кан Тайга, кан Нар, кан Санар, кан Уфа, кан Кара, кан Угор. Сведения има чак за кан Бояр, тъй като се заема персонално със западните области на страната по поречието на р. Дунав. Причината е систематичното навлизане на Филип ІІ Македонски в българските територии.

Кан Етей идва на власт през 380 година пр.Хр. като потомък на Уфа, внук на Кам Етея. При неговото ръководство страната е в подем и се уголемява на Изток от Бактрия /дн. Северен Афганистан/ и на Запад до извора на река Дунав, т.е. планината Шварцвалд. Търговията с Гърците придобива значимо значение изключително за Атина, която разчитала на доставки от самун. По удостоверение на Демостен, годишно доставяното количество самун е било към милион пуда. Филип ІІ Македонски посредством пиратски дейности се пробва да пречи на тази търговия, като ограбва повече от 170 кораба, с което провокира Етей. Българският кан му изпраща обръщение:

”Не ми пречете на търговията тъй като ще дойда да напоя конете си във вашите реки ”.

Търговският продан по времето на Етей не е единствено самун за Атина, а голям брой артикули идващи от Азия. Етей издава златни монети с неговия облик. Измества столица на България в поречието на река Днепър, като и дава името Каменское городище. За няколко години гръдът придобива големи размери /12 кв.клм./ и мощни укрепления.

Ултиматумът не стряска Филип ІІ Македонски и той още веднъж прави обир в българските територии, като лишава 20 000 коня и още толкоз дами и момчета натоварени на тях. Целта му е да развъди българския Ахал-текински кон в Македония. Сред плевниците е и синът на Етей, Баламир. Съветниците убеждават кан Етей, че ще изплатят или договорят синът му. Но българският държател има и друга причина с която не може да се помири. За него се знае, че имал особена обич към конете. Запазен е неговия израз:

„ Предпочитам цвиленето на конете пред звуците на флейта ”.

Етей отхвърля дипломацията и стартира да стяга войските си за поход. Кана-колобъра му предсказва, че ще загине в случай че нападне владенията на Бал Бал /т.е. Македония/. Въпреки всичко Етей застава отпред на наказателния поход се насочва към Макидан /Балканите/, разгромява неговата столица Пела /на бълг. Бал Бал/, само че при завръщането, в един проход, отрядът му попада в засада и умира в 339 година пр.Хр., в пердах с Билдиу Балбал /Филип ІІ Македонски/. Противно на упованията самия Балбал оженва сина на Етей за доведената си щерка Уран-бика и се сродява с българите.

Кан Баламир като наследник на Етей поема ръководството през 339 и ръководи до 331 прочие Хр. За ръководството му е особено, че като родственик оказва помощ на Александър ІІІ Македонски да покори Персия. Битката при Иса извършена на 5 ноември 333 година прочие Хр. в Киликия, наоколо до устието на р. Пинар и гр. Иса, до днешната турско-сирийска граница. Персите, под персоналното рълководство на персийския шах Дарий III, превъзхождат българо-македоните в съответствие повече от 2:1, само че все пак са победени. Още при подготовката на Битката при Гавгамела която е от решаващо значение, Александър Македонски се обръща за военна помощ към кан Баламир. На 1 октомври 331 година пр.н.е. взаимната победа отваря пътя на Александър към персийската столица Вавилон както и към завладяването на останалата част от Персийската империя, без да среща огромна по-нататъшна опозиция от страна на персийския популярен цар Дарий III.

Кан Албуга като съуправител на своя брат Баламир отхвърля да признава властта му поради водената от него политика. Веднага оглавява армията и разрушава войските на Александър Македонски в 331 г.пр.н.е. През 310 година пр.Хр. става държател на източната част на Идел. Погребан е до могилата на Алабуга Булгар като негов потомък. Преди да почине заповядва върху надгробния му камък да бъдат изсечени единствено секира и нож казвайки:

”Аз и по този начин наподобявам на своите прародители за какво ми е да обрисувам и себе си. ”

През 320 ръководството се поема от синът на Баламир, кан Таргиз. Той потушава вътрешни безредици в страната, още веднъж я сплотява и след шест години ръководство непринудено се отхвърля от властта. Последват години които не ни оставят история, единствено знаем имената на владетелите които се редуват във времето. Това са кан Арбат, кан Балак, кан Чибук, кан Кур, кан Кубар, кан Аскал, кан Аспар.

За Кан Кашан също не се знае точното време на ръководство, само че хрониките донасят, че той е потомък на някой си Сигеркан. Неговата майка е кашанска/масагетска/ принцеса. Още в първите години на овластяване прави поход на изток до река Хин /Инд/ в Западна Индия. На Запад разгромява и подчинява Даките, а на юг, Кавказ и Мала Азия. Превзема Мидан /Азербейджан/, Аряк /Армения/, Барджил /Персия/ и даже подчинява страната на Селевкидите. По негово време е присъща потреблението на кашанската книжовност, която в действителност е писмена промяна на по-старата система “Самра ”. Знаците с религиозно и магическо значение на колобрите са превърнати в букви за държавна и социална преписка, които към този момент са наречени “Куниг ”.

Кан Кубан е наследник на Кашан. Въз основа на това, че татко му към този момент е основал писменост, той написва редица поеми и песни отразяващи историята на българите. Повечето неща и от тази публикация са с помощта на него. Вътрешната му политика е да има един народ – Българи. За това заставял всички да мислят за опазване на единството и за опазване на властта. Умело употребява религията за държавни цели. Под претекст, че всички дейности са подхванати по избор на Тангра. Кашан уголемява териториите от Седемречието /Бактрия/ до Сула /Дунав/. Негови са думите:

„ Аз, Кубан, съм потомък на Иджик, Таргиз и Кашан. Аз апелирам Тангра да ме вразумява както моите предшественици. ”

Кан Чиляр ръководи от 152-146 г.пр.н.е. само че у свален от престола от племенните вождове /таркани/. Последват безредици в резултат на което страната е разпокъсана. Кан Алан е Внук на Кубан и ръководи от 140-107 година пр.н.е. По време на рецесията е обезличен от властта на своите родственици. Подхожда с ловкост като сглючва съюз с Келбира и той му помога в 140 година пр.Хр. да стане Цар на Идел, а като признателност Алан обявава Келбира и неговите потомци за таркани /автономни владетели/ на Саклан/северното Причерноморие/. След 6 години раздробеност още веднъж сплотява държавната власт.

По време на сватбата на неговата щерка Узбика, край брега на река Кубан, пируващите са ненадейно нападнати от войски на Бершуд /Боспорското царство/ водени от Тама Диу. Боспорското царство по това време е гръко-скитска страна, ситуирана в източен Крим и Таманския полуостров, на брега на днешния Керченски пролив /тогава прочут като Кимерийски Босфор/ Пленяват малолетния наследник на Алан – Сакмар. От това се развихря дългогодишна война сред Идел и Бершуда. В тази война българските войски са ръководени от Келбир, а по-късно от Балак, синът на Келбир и Узбика. Бершудците са разрушени и Саумак е освободен, само че царят на Дарбазан /Понтийското царство/ се включва на помощ на бершудците и в 107 г.пр.н.е. още веднъж пленява Саумак. Разбирайки за това, Алан получава сърдечен удар и умира. Синът му Саумак също умира по време на заточението в Дарбазан. Тялото на Саумак е изплатено за огромно количество злато и е заровено на татковина земя по крайбрежията на река Сакмар.

Кан Саричин 107 година пр.н.е. – 65 година В по време на неговото царстване Бершуд /Босфорското царство/ попада под власта на Римската империя и българската страна Адел нече има граница с тях. На кан Саричин му се постанова да води първите сражения с Римляните. За този интервал римският историк Плиний Стари написа:

“По най-ниски калкулации всяка година лишават от нашата империя по 100 милиона сестерции, само че ни изпращат такива артикули, които при нас се продават 100 пъти по-скъпо. ”

Това дефинира и военната тактика на Римската империя на изток. Първите сражения сред римските легиони и сарматските/българските войски в северното Причерноморие са в І в. пр.Хр., по времето на кан Саричин и Луций Корнелий Сула. В тези сражения Боспорското и Понтийското царство, които са под властта на Митридат VІ и Парфия /Партия/, след две несполучливи войни със Сула и подписания мир в 85 година прочие н. е., те отдръпват своята поддръжка за кан Саричин и дават територии и плацдарм за римските легиони. В 66 година прочие Хр. римските войски, предвождани от Гней Помпей, нахлуват в Колхида, а по-късно и в Армения. Опитът на Помпей /65 г./ да мине от долината на Фазис към Каспийско море и да завладее античния търговски път за Изтока приключва с крах, като причина за това са българите.

Кан Катраг е наследник на Саричин и ръководи от 65-21. За войната с Рим, той наема на българска работа планинското кавказкото племе Катраги и с тяхна помощ разгромява доста римски градове в Северното Причерноморие. В тези сражения против легионите на Гней Помпей, сарматите/българите на кан Котраг взе участие с над 200 хиляди конници, подкрепени от още 20 хиляди конници от кавказкото племе котраги.

След завръщането си в Рим, Помпей регистрира пред Сената, че на Изток е победил, само че изпада в недружелюбност, тъй като не е осъществил основната задача, т.е. „ да завладее античния търговски път за изтока ”. Общественото самопризнание на немалкото негови военни триумфи, му основава опция да резервира отчасти своята власт като образува първия Триумвират – Помпей, Цезар и Крас. В 55-53 година пр.Хр. Крас поема отговорност и още веднъж насочва мощна войска от 7 легиона и 4000 конници против българите. В Кавказкия район, край селището Синака, е погубен, а армията му изцяло унищожена. От 40-хилядната римска войска единствено 10 хиляди се завръщат в рамките на римската провинция.

Кан Барджил е наследник на Катраг и ръководи 21г.пр.Хр.- 5 година след Хр. Той се опълчва на легионите на Октавиан Август /20 година пр.Хр./, окупирали Армения и долното течение на река Дунав /12 г.пр.Хр./. През цялото му ръководство се водят дълги и изтощителни войни.

Кан Сувар е наследник на Барджил и ръководи 5-23 година Провежда Заддунавски сполучлив поход и побеждава войските на император Тиберий. Кан Кумук е Син на Сувар и ръководи 23-46 година След 41 година до края на ръководството си води войни с войските на император Клавдий. Повечето са несполучливи, за това под зависимостта на Римската империя изпадат Оливия, Херсонес и Боспорското царство.

Кан Барин е наследник на Кумук и ръководи от 46-106 година Той подхваща редица военни дейности в интервала 55-62 година с римската войска изпратена в Армения от император Нерон. В последна сметка принуждава римляните да капитулират. Войната стартира с цел да отмъсти за гибелта на своя дядо Саумак. Когато обсажда Херсон слага изискване да му предадат скулптурата на Тама – пълководеца, който завладял дядо му. Римляните чувствайки се по-слаби незабавно извършват желанието. След като получава статуята, той й отсича демонстративно главата, а след това я заравя до гроба на дядо си. Градът е пощаден, а със непокътнатата войска се насочва към Дарбазан и го разгромява.

През 81 година Начело на Рим застава император Домициян. Той взема решение да не води война с българите, и за това предвижва римските войски в Централното Закавказие в региона на Дарялското дефиле. Там стартира да издига погранични укрепления за да завладее проходите към брега на Каспийското море. Всичко обаче приключва с цялостен крах, кан Барин разгадава навреме замисъла и го прогонва.

За кан Кавил няма сведения в коя година поема ръководството, само че единственото което се знае от Траяновата колона в Рим е, че ръководи по времето на Император Траян. В 101 година, откакто покорява Балканите с огромна римска войска, Траян построява мост над река Дунав за да овладее контрола на Северния търговски път на сарматите/българи и Южния търговски път на Парфия. Логичиски Кавил е претърпял крах, тъй като в чест на своите победи император Траян издига скулпторен монумент в Рим наименуван Траяновата колона. В тези особенно скъпи елементи от скулпторен релеф са изписани точно сраженията сред двете армии.

Кан Кубар взема решение да не води война и стартира да води политика по ползи с император Траян и последвалите го императори Адриян и Антоний Пий. Това обаче основава несъгласие в управлението на старите българи и довежда до разединение на страната. “

Очаквайте продължение идната неделя с още исторически обстоятелства, показани от доктор Румен Петков.

Българската история с Румен Петков: Въстанието на Травъл – забравената борба за Тракия