Всички много ни хвалят, че успяхме да уредим среща с

Всички доста ни хвалят, че успяхме да уредим среща с Реджеп Ердоган, само че на нея е неуместно да повдигаме двустранни въпроси – като да вземем за пример този с следващото изявление на Ердоган по какъв начин душевните граници на Турция обгръщат горе-долу целия Балкански полуостров, в това число Кърджали, както и така наречен Тракийски въпрос.
Коментар на редактора
На всеки човек с най-малко малко мозък в главата от дълго време е ясно, че дипломацията е изкуството на невъзможното. А България е сложена тъкмо в обстановка на невъзможното.
Предпоставките да имаш триумф на интернационалната сцена са две – да имаш въздействие, подплатено от вътрешните ти триумфи като страна (обвързаности на равнище стопанската система с други страни, тъй като имаш/произвеждаш нещо, което другите нямат и военна сила) и да имаш изкусни специалисти в региона на дипломацията. Първата причина дава на втората база за работа. Колкото по-слаби са позициите по точка едно, толкоз по-силни би трябвало да са специалистите по точка две - с цел да блъфират сполучливо при неналичието на мощни карти в ръката.
Какво е ситуацията за България? Държавата ни от дълго време е разграден двор и действително нямаме съвсем никакви механизми, с които да влияем на Турция при потребност, без тя да ни го върне двойно и тройно. Армия няма, стопанската система е като армията – с нищо не сме скъпи и потребни за Турция, с нищо не сме я сложили според, с изключение може би ненапълно на износа на ток. Турция, обаче, интензивно работи по въпроса, каквото и да приказват умниците от Българска академия на науките - " Турски поток " се строи, приготвя се и АЕЦ " Аккую ".
При това състояние най-силното ни оръжие е изкуството на словото. Кой ще приказва във Варна – Бойко Борисов! Само това е задоволително, с цел да спрем да разясняваме. В деня, в който Борисов успее да формулира вербално и една своя мисъл от начало до край, ще имаме вест! Затова в този момент имаме Екатерина Захариева и Румяна Бъчварова, които да изясняват по какъв начин всички ни хвалят за срещата и не би трябвало да си отваряме устата по щекотливи въпроси от двустранен темперамент. Да, не би трябвало – тъй като не сме създали нищо, че да ни извърнат внимание. Дори на равнище Европейски съюз не сме – макар че Бойко го тупат по главата и рамото всички в Брюксел. Нали знаете обаче такива жестове за кого се пазят – за домашния любим, като е съумял да научи някой номер. Например – да донесе чехлите на стопанина или пък вестника.
За да съм до дъно обективен, който и в настоящия парламент да управляваше, отново щеше да е по този начин. Корнелия Нинова щеше да е в същата обстановка, дори Ердоган щеше да я е низвергнал по-жестоко и унизително, тъй като щеше да е жена-премиер на слаба страна. Валери Симеонов, Красимир Каракачанов, Веселин Марешки... единствената разлика сред тях и Мустафа Карадайъ щеше да е, че Карадайъ щеше да приказва на родния си език на срещата.
Дълго време още ще е по този начин – тъй като не вършим нищо, с цел да имаме страна, както и нищо, с цел да имаме дипломация. И освен това състояние имаме ограничен избор – на кого да се кланяме. Борисов сега гледа да се върти на всички страни. Тази тактичност би могла да носи триумф единствено в случай че с нея се цели печелене на време. Както върви страната обаче, много време т.е. въртене ще е нужно. Така че – да се стягат всички, най-много министър председателят, който към този момент наподобява закрепостен. Или по-добре да се поотпуснат – по този начин боляло по-малко, споделят специалисти в региона.