Боян Стефанов от ВМРО разкри как София ще си върне блясъка!
Всички претенденти се надпреварват да дават обещание София да стане съвременен град. Като порасъл из софийските улици, с родители и техните родители родени в София, аз имам друга позиция. Модерността е естествена орис на огромния град, само че тя не трябва да заплашва и унищожава уюта и хубостта на остаряла София. За това се разгласи Боян Стефанов, претендент за общински консултант от Вътрешна македонска революционна организация в София.
Ето какво още споделя господин Стефанов:
Успешният съвременен град е оня, който съхранява и очарова с духа си, в който витаят сенките на поколенията преди нас. Затова желая да споделя с вас моята консервативна визия за София. Да съхраним и извадим на показ блясъка на софийския център – онази част от града с достолепните жилищни кооперации от 30-те години, архитектурния уют на къщите и павираните улици сред тях.
Преди всичко намирам за значимо да отбележа, че градът ни има належаща потребност от работа в посока решение на проблемите с трафика, замърсяването на въздуха, броя на детски градини и доста други чисто праграмтични измерения на живота в огромния град. Не считам, че има сериозен претендент, който би пренебрегнал тези проблеми, и затова имам вяра, че ще работим по тях с всички останали членове на общинския съвет. Нещата, които обаче ще поема като персонална идея, и с които имам вяра се откроявам от останалите, са таман в областта на културния образ на града ни.
Първата задача, с която би трябвало да се заеме новият Общински съвет е да вкара стандарти за поправки и строителство в центъра, които да съхраняват образа на града и да прекратят унищожаването на старите здания. Общината би трябвало да вмени обвързване, при поправки и саниране да се съхраняват и възвръщат орнаментите на постройките, строени преди 1944г.
Високите остъклени здания са част от пейзажа на всеки огромен град, само че мястото им не е в центъра. Твърдо ограничаване на височината на строителството в центъра до котата на обичайните 5 – етажни жилищни кооперации от 30-те. Тъкмо в постройките на остарелия център, носещи духа на София, живеят повече възрастни хора с лимитирани финансови благоприятни условия, доста притежатели и наследници са в чужбина и това е спънка за ремонта на фасадите. Градът би трябвало да има специфична стратегия, сходна на тогавашната „ Красива София “, която да финансира поддържането на фасадите на старите здания в блестящ и безукорен тип. Логично е ремонтът да се комбинира с стратегиите за саниране и енергийна успеваемост, а там където има ремонтирана красива постройка да има улично осветяване и видеонаблюдение.
В доста от старите кооперации архитектурно е допустимо на напълно допустима цена да се инсталира дребен външен асансьор, прилепен до външната стена на стълбищните кафези. Представете си по какъв начин би изглеждала една такава кооперация от 1934г. с хубава чиста фасада, присъщите архитектурни форми на епохата, приведена към актуалните правила за енергийна успеваемост, обляна в светлина и охранявана от видеонаблюдение! Това би повишило цената на парцелите и би снижило осезаемо разноските за отопление и осветяване. Сега си представете една цяла улица с такива блестящи остарели здания. А цялостен квартал? Целият център? Инвестиция, която ще се върне като богатство за града, повече хубост и повече гости, а това значи и повече бизнес и повече налози, които ще изплатят инвестицията. Видеонаблюдението ще разреши специфични ограничения против вандализма на графитите по стените, които обезобразяват града.
Освен за фасадите е извънредно време да помислим и за задните дворове. В метафоричен, само че и в напълно дословен смисъл. Дворовете, затворени в каретата сред старите кооперации са свързани с уюта и детските мемоари на генерации софиянци. Днес, със застаряване на популацията те са тотално занемарени. А малко самодейност на жителите и помощ от общината – финансова и логистична, може да ги трансформира още веднъж в красиви градини, места за почивка, обществени контакти, детски шум и чист въздух. Не е нужно всяка педя да е паркинг или механа. Всъщност дано е това, което хората решат. Но да е красиво и потребно.
В същото време, най-старата съхранена част от София – регионът сред булевардите Сливница, Хр. Ботев, Дондуков и Васил Левски е не просто занемарена, а се развива като гето. Гарата, Женският пазар и други специфики на региона са спомогнали там трайно да се настанят форми на търговия, лица и занятия, които носят неприятно име на квартала, основават предпоставки за престъпна престъпност, коренните поданици се изселват, цените на парцелите падат, а това води и до забележимата съсипия на този исторически квартал. Трябва да се усили денонощното наличие на Общинска полиция в тази част на София, а другите държавни служби да вършат инспекции на търговски обекти, жилищни адреси и лица, до момента в който не бъдат прогонени смутителите и не се възвърне спокойствието на живеещите там.
Сърцето на града - „ жълтите павета “ и административния център може елементарно да върне своя бароков искра и да трансформира София в едно от бижутата на Югоизточна Европа. Старата ограда на Царския замък, която е непокътната в днешната резиденция „ Лозенец “ би трябвало да бъде възобновена, днешният безразсъден паркинг да стане отново градска градина, а Цар Освободител до Орлов мост да бъде пешеходна зона. Някои от най-емблематичните места на центъра са незавършени от десетилетия – по този начин да вземем за пример Художествента академия е редно най-сетне да бъде достроена съгласно плана си от 1906г., а мястото за висши държавни церемонии – Паметника на незнайния войник, би трябвало да бъде приключен, като лъвът заеме плануваното от създателя му място върху постамента. Заслужава внимание концепцията централната част на София – „ жълтите павета “ и зоната към тях да получи статут на архитектурен резерват и специфична държавна отбрана и поддръжка. Стара София може да бъде като пражкото „ Старе место “.
Паметникът на Съветската войска би трябвало да бъде махнат от мястото, което заема през днешния ден, освен, тъй като е политическо оскърбление към България и тъй като е исторически несъответстващ, а и тъй като вкарва недодялан сталински гигантизъм в сърцето на един тънък европейски град. ПСА би трябвало да откри своето място в музей или тематичен парк на тоталитарното изкуство, в подобаващото обграждане и с почитание към художествените качества на творбите, само че с ясно обръщение за техния исторически подтекст.
София е град с име на храм, един от историческите центрове на европейската християнска нематериалност. Дадено ни е да живеем в града на Светата Божия премъдрост и би трябвало сме почтени за тази привилегия. Не единствено да съхраним археологическото и архитектурно завещание, само че да мислим за него през жива религия, а освен като за туристическа атракция. Общината може да поддържа енорийския живот на столичните храмове и да спомага за положителния им тип. Църквата до Южния Парк в кв. Гоце Делчев би трябвало най-сетне да бъде приключена. Същото важи за арменската черква, която се строи от години и има потребност от още малко поддръжка. Така фамозният център на религиите ще получи комплектност с храма на още една от обичайните софийски общности.
Сред най- значимите публични дела, за която последните живи офицери от времето на Царство България се борят близо три десетилетия и която в последните години за благополучие откри необятна поддръжка е възобновяване на стените с паметните плочи на 1 и 6 полк. Дори най-малкото село в България има на площада монумент с имената на своите поданици, паднали във войните. София е положила на олтара на Отечеството 3000 свои чада – нашите предци, служили в „ Желязната дивизия “. Срамно е, че този монумент на съответни хора - скъпи предшественици на днешните софиянци още не в възобновен, близо 40 години след вандалското му разрушение. Като потомък на офицери, воювали във войните няма да намеря покой, до момента в който София не върне стените с имената и не уважи своите синове.
Ето какво още споделя господин Стефанов:
Успешният съвременен град е оня, който съхранява и очарова с духа си, в който витаят сенките на поколенията преди нас. Затова желая да споделя с вас моята консервативна визия за София. Да съхраним и извадим на показ блясъка на софийския център – онази част от града с достолепните жилищни кооперации от 30-те години, архитектурния уют на къщите и павираните улици сред тях.
Преди всичко намирам за значимо да отбележа, че градът ни има належаща потребност от работа в посока решение на проблемите с трафика, замърсяването на въздуха, броя на детски градини и доста други чисто праграмтични измерения на живота в огромния град. Не считам, че има сериозен претендент, който би пренебрегнал тези проблеми, и затова имам вяра, че ще работим по тях с всички останали членове на общинския съвет. Нещата, които обаче ще поема като персонална идея, и с които имам вяра се откроявам от останалите, са таман в областта на културния образ на града ни.
Първата задача, с която би трябвало да се заеме новият Общински съвет е да вкара стандарти за поправки и строителство в центъра, които да съхраняват образа на града и да прекратят унищожаването на старите здания. Общината би трябвало да вмени обвързване, при поправки и саниране да се съхраняват и възвръщат орнаментите на постройките, строени преди 1944г.
Високите остъклени здания са част от пейзажа на всеки огромен град, само че мястото им не е в центъра. Твърдо ограничаване на височината на строителството в центъра до котата на обичайните 5 – етажни жилищни кооперации от 30-те. Тъкмо в постройките на остарелия център, носещи духа на София, живеят повече възрастни хора с лимитирани финансови благоприятни условия, доста притежатели и наследници са в чужбина и това е спънка за ремонта на фасадите. Градът би трябвало да има специфична стратегия, сходна на тогавашната „ Красива София “, която да финансира поддържането на фасадите на старите здания в блестящ и безукорен тип. Логично е ремонтът да се комбинира с стратегиите за саниране и енергийна успеваемост, а там където има ремонтирана красива постройка да има улично осветяване и видеонаблюдение.
В доста от старите кооперации архитектурно е допустимо на напълно допустима цена да се инсталира дребен външен асансьор, прилепен до външната стена на стълбищните кафези. Представете си по какъв начин би изглеждала една такава кооперация от 1934г. с хубава чиста фасада, присъщите архитектурни форми на епохата, приведена към актуалните правила за енергийна успеваемост, обляна в светлина и охранявана от видеонаблюдение! Това би повишило цената на парцелите и би снижило осезаемо разноските за отопление и осветяване. Сега си представете една цяла улица с такива блестящи остарели здания. А цялостен квартал? Целият център? Инвестиция, която ще се върне като богатство за града, повече хубост и повече гости, а това значи и повече бизнес и повече налози, които ще изплатят инвестицията. Видеонаблюдението ще разреши специфични ограничения против вандализма на графитите по стените, които обезобразяват града.
Освен за фасадите е извънредно време да помислим и за задните дворове. В метафоричен, само че и в напълно дословен смисъл. Дворовете, затворени в каретата сред старите кооперации са свързани с уюта и детските мемоари на генерации софиянци. Днес, със застаряване на популацията те са тотално занемарени. А малко самодейност на жителите и помощ от общината – финансова и логистична, може да ги трансформира още веднъж в красиви градини, места за почивка, обществени контакти, детски шум и чист въздух. Не е нужно всяка педя да е паркинг или механа. Всъщност дано е това, което хората решат. Но да е красиво и потребно.
В същото време, най-старата съхранена част от София – регионът сред булевардите Сливница, Хр. Ботев, Дондуков и Васил Левски е не просто занемарена, а се развива като гето. Гарата, Женският пазар и други специфики на региона са спомогнали там трайно да се настанят форми на търговия, лица и занятия, които носят неприятно име на квартала, основават предпоставки за престъпна престъпност, коренните поданици се изселват, цените на парцелите падат, а това води и до забележимата съсипия на този исторически квартал. Трябва да се усили денонощното наличие на Общинска полиция в тази част на София, а другите държавни служби да вършат инспекции на търговски обекти, жилищни адреси и лица, до момента в който не бъдат прогонени смутителите и не се възвърне спокойствието на живеещите там.
Сърцето на града - „ жълтите павета “ и административния център може елементарно да върне своя бароков искра и да трансформира София в едно от бижутата на Югоизточна Европа. Старата ограда на Царския замък, която е непокътната в днешната резиденция „ Лозенец “ би трябвало да бъде възобновена, днешният безразсъден паркинг да стане отново градска градина, а Цар Освободител до Орлов мост да бъде пешеходна зона. Някои от най-емблематичните места на центъра са незавършени от десетилетия – по този начин да вземем за пример Художествента академия е редно най-сетне да бъде достроена съгласно плана си от 1906г., а мястото за висши държавни церемонии – Паметника на незнайния войник, би трябвало да бъде приключен, като лъвът заеме плануваното от създателя му място върху постамента. Заслужава внимание концепцията централната част на София – „ жълтите павета “ и зоната към тях да получи статут на архитектурен резерват и специфична държавна отбрана и поддръжка. Стара София може да бъде като пражкото „ Старе место “.
Паметникът на Съветската войска би трябвало да бъде махнат от мястото, което заема през днешния ден, освен, тъй като е политическо оскърбление към България и тъй като е исторически несъответстващ, а и тъй като вкарва недодялан сталински гигантизъм в сърцето на един тънък европейски град. ПСА би трябвало да откри своето място в музей или тематичен парк на тоталитарното изкуство, в подобаващото обграждане и с почитание към художествените качества на творбите, само че с ясно обръщение за техния исторически подтекст.
София е град с име на храм, един от историческите центрове на европейската християнска нематериалност. Дадено ни е да живеем в града на Светата Божия премъдрост и би трябвало сме почтени за тази привилегия. Не единствено да съхраним археологическото и архитектурно завещание, само че да мислим за него през жива религия, а освен като за туристическа атракция. Общината може да поддържа енорийския живот на столичните храмове и да спомага за положителния им тип. Църквата до Южния Парк в кв. Гоце Делчев би трябвало най-сетне да бъде приключена. Същото важи за арменската черква, която се строи от години и има потребност от още малко поддръжка. Така фамозният център на религиите ще получи комплектност с храма на още една от обичайните софийски общности.
Сред най- значимите публични дела, за която последните живи офицери от времето на Царство България се борят близо три десетилетия и която в последните години за благополучие откри необятна поддръжка е възобновяване на стените с паметните плочи на 1 и 6 полк. Дори най-малкото село в България има на площада монумент с имената на своите поданици, паднали във войните. София е положила на олтара на Отечеството 3000 свои чада – нашите предци, служили в „ Желязната дивизия “. Срамно е, че този монумент на съответни хора - скъпи предшественици на днешните софиянци още не в възобновен, близо 40 години след вандалското му разрушение. Като потомък на офицери, воювали във войните няма да намеря покой, до момента в който София не върне стените с имената и не уважи своите синове.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ