По-добре да бъдеш майка на жертва, отколкото на насилник
Всички желаем най-хубавото за децата си, пишат от. Искаме да бъдат умни, надарени, грижовни, амбициозни - описът е дълъг, а ние сме уверени, че към този момент е формиран и приключен в главата ви.
А в този ред на мисли, имаме един значим въпрос към вас:
На кое място поставихте добротата?
Факт е, че добротата не е атрактивно супергеройско качество като смелостта и упоритостта.
Ако измежду вас има фенове на поредицата "Хари Потър ", ще ви дадем образец с дом "Хафълпаф ", който се характеризира с добрина и преданост. Членовете му са несправедливо поддценявани, тъй като не са маниакално амбициозни като "Слидерин " или смели до границата на човешката нелепост като "Грифиндор ".
Въпреки всички криворазбрани публични схващания обаче добротата сигурно би трябвало да бъде първият добродетел, който родителят предава на детето си.
Има един повсеместен майчин закон, с който ще подкрепим написаното дотук.
Всяка добра майка ще избра да има дете, което е жертва на принуждение, в сравнение с да има дете, което предизвиква принуждение.
Има нещо извънредно мъчително и отвратително, което се случва със сърцето ни, когато виждаме по какъв начин детето ни взима със мощ играчката на друго дете и го удря. Може би самото то усеща, че това не е и няма по какъв начин да бъде част от държанието на едно обикновено и рационално човешко създание.
Трябва да учим дребните ни съкровища на състрадание. Да им зададем въпроса "А ти по какъв начин би се почувствал, в случай че някой ти вземе играчката? " или "Как би реагирал, в случай че си на негово място? "
iStock
Без добрина ние ще губим човечността си. Тя ни е нужна, с цел да се свързваме и да поддържаме връзка същински. Защото най-искреното другарство и най-чистата любов стартират с един хубав жест.
Човек да бъде добър към индивида. Дете да раздели вафлата си с друго дете. А то да се усмихне и да го прегърне. Именно в такива моменти разбираш, че си добър родител.
iStock
Но да се върнем към образеца с взетата играчка - какво бихте сторили вие? Ще изтичате при майката и ще я обвините, че не може да управлява детето си, че не го е възпитала добре? Или ще покажете състрадание, като ѝ кажете: "Не се тревожи, дребни са, към момента се учат. Нали и на нас от време на време ни се случва да не реагираме по най-хубавия метод? "
Не всички деца удрят, хапят и наскърбяват другите, само че не съществува дете, което да не е заслужило нито една забележка. Независимо дали приказваме за говорене с цялостна уста или неприятна дума.
Скъпи родители, насърчаваме ви да научите децата си да бъдат смели, амбициозни и милион други неща. Но не забравяйте и добротата. Поставете я преди всичко, тъй като тя е и постоянно ще бъде най-важна.
А в този ред на мисли, имаме един значим въпрос към вас:
На кое място поставихте добротата?
Факт е, че добротата не е атрактивно супергеройско качество като смелостта и упоритостта.
Ако измежду вас има фенове на поредицата "Хари Потър ", ще ви дадем образец с дом "Хафълпаф ", който се характеризира с добрина и преданост. Членовете му са несправедливо поддценявани, тъй като не са маниакално амбициозни като "Слидерин " или смели до границата на човешката нелепост като "Грифиндор ".
Въпреки всички криворазбрани публични схващания обаче добротата сигурно би трябвало да бъде първият добродетел, който родителят предава на детето си.
Има един повсеместен майчин закон, с който ще подкрепим написаното дотук.
Всяка добра майка ще избра да има дете, което е жертва на принуждение, в сравнение с да има дете, което предизвиква принуждение.
Има нещо извънредно мъчително и отвратително, което се случва със сърцето ни, когато виждаме по какъв начин детето ни взима със мощ играчката на друго дете и го удря. Може би самото то усеща, че това не е и няма по какъв начин да бъде част от държанието на едно обикновено и рационално човешко създание.
Трябва да учим дребните ни съкровища на състрадание. Да им зададем въпроса "А ти по какъв начин би се почувствал, в случай че някой ти вземе играчката? " или "Как би реагирал, в случай че си на негово място? "
iStock Без добрина ние ще губим човечността си. Тя ни е нужна, с цел да се свързваме и да поддържаме връзка същински. Защото най-искреното другарство и най-чистата любов стартират с един хубав жест.
Човек да бъде добър към индивида. Дете да раздели вафлата си с друго дете. А то да се усмихне и да го прегърне. Именно в такива моменти разбираш, че си добър родител.
iStock Но да се върнем към образеца с взетата играчка - какво бихте сторили вие? Ще изтичате при майката и ще я обвините, че не може да управлява детето си, че не го е възпитала добре? Или ще покажете състрадание, като ѝ кажете: "Не се тревожи, дребни са, към момента се учат. Нали и на нас от време на време ни се случва да не реагираме по най-хубавия метод? "
Не всички деца удрят, хапят и наскърбяват другите, само че не съществува дете, което да не е заслужило нито една забележка. Независимо дали приказваме за говорене с цялостна уста или неприятна дума.
Скъпи родители, насърчаваме ви да научите децата си да бъдат смели, амбициозни и милион други неща. Но не забравяйте и добротата. Поставете я преди всичко, тъй като тя е и постоянно ще бъде най-важна.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ