Всички (или почти всички) знаят кой е Рудолф Дизел –

Всички (или съвсем всички) знаят кой е Рудолф Дизел – немски инженер, който основал дизеловия мотор. Изобретението се оказало доста скъпо и обещаващо. Днес то се употребява на всички места, където се изискват по-мощни мотори: в кораби, локомотиви, строителни машини, всевъзможни типове коли, изключително товарните. Почти цялата сухопътна военна техника на всички армии по света е с дизели.

Изглеждало, че след гениалното си откритие Рудолф Дизел трябвало да си почива на заслужените лаври. Но не било по този начин.

Рудолф Кристиан Карл Дизел е роден през 1858 година в Париж, където родителите му, немски имигранти, имали дребна книговезница. Той измислил нов мотор и патентовал изобретението си при започване на 1893 година.

През 1903 година стартирал първият транспортен съд с дизелов мотор. В 1908 година се появили компактни дизелови мотори, с които почнали да оборудват камиони и железопътни локомотиви. Но те били в дребни количества и начинанието се оказало нерентабилно.

Изобретателят имал потребност от пари и решил да усъвършенства финансовото си положение в Англия. Той предложил на англичаните нови механически разработки, които да подобрят качеството на моторите. В началото на ХХ век параходите били един от главните типове превоз. Бил издигнат цех, който трябвало всеобщо да създава дизелови мотори, най-много корабни.

През 1913 година изобретателят бил поканен в Англия. На 29 септември в Антверпен Рудолф Дизел се качил на палубата на парахода „ Дрезден “, с който трябвало да пътува.

След като корабът се отделил от кея и поел към Англия, изобретателят се качил на горната палуба. Там разговарял с двама мъже с много честен тип. Впоследствие те били разпитани от полицията. Господата обяснили, че диалогът бил основно за политика. После тримата отишли в ресторанта, където вечеряли.

В 10 часа вечерта Рудолф Дизел се сбогувал с новите си познати и отишъл в своята каюта. По пътя срещнал стюард и помолил да бъде разсънен в 6.15 ч.

В каютата инженерът отворил куфара си, извадил пижамата и акуратно я сложил върху леглото. На нощното шкафче поставил джобния си часовник. Всичко това по-късно било открито от следствието.

Рано сутринта в 6 часа и 15 минути стюардът почукал на вратата на каютата. Но не получил отговор. Тогава почнал да чука по-силно. Мълчание. Стюардът извадил връзка ключове от джоба си и отворил злощастната каюта. Когато влезнал, разкрил, че пасажерът го няма. На недокоснатото легло лежала сгънатата пижама, а върху нощното шкафче проблясвал джобният часовник. Лесно било да се досети, че никой не е спал в каютата.

Стюардът докладвал на капитана за изчезналия пасажер и на кораба оповестили паника. Скоро един моряк намерил върху палубата шапка и мантия. Стюардът споделил, че движимостите доста приличали на тези, с които бил Рудолф Дизел. Разпитали всички, които били на нощна вахта, само че никой не бил видял и чул нищо.

В Англия следователите се качили на кораба и пробвали да възстановят картината от предходната нощ. Били разпитани всички пасажери и членове на екипажа. Особено внимание било обърнато на двамата господа, които разговаряли и вечеряли с изобретателя. Но всичко това не дало никакъв резултат.

Била издигната версия, че Дизел се почувствал зле в каютата. Затова поставил шапката си, наметнал пелерината и излязъл на палубата. Там се облегнал на перилата, само че очевидно му станало още по-зле. Изгубил равновесие и паднал през перилата в морето.

Но капитанът показали, че те са високи метър и половина. Ако човек загубел схващане или равновесие, просто не бил в положение да се преметне през тях. Във всички случаи щял да остане на палубата.

Някои предположили, че се е самоубил. Но всички, които видели Дизел в този драматичен ден, споделили, че настроението му било доста положително. Той бил оптимист за бъдещето и цялостен с очаквания. Освен това, не оставил предсмъртно писмо и даже, преди да излезе на палубата, по някаква причина извадил пижамата от куфара си. Всичко това някак си не подхожда на предпочитание да умреш. Следствието забуксувало и не можело да предложи никаква рационална версия.

10 дни по-късно в Северно море, покрай Норвегия, екипажът на риболовния транспортен съд „ Кьорцен “ намерил тялото на удавник. Било мощно разложено, с цел да бъде разпознато. Ето за какво, съгласно морската традиция, го върнали в морето. Запазили единствено предметите, които намерили в джобовете – портфейл, паспорт, джобно ножче, калъф за очила. За страдание, върху паспорта нищо не можело да се прочете. На 13 октомври посочили тези неща на Юген, сина на изобретателя. Той декларирал, че те принадлежат на татко му.

А единствено седмица по-късно Марта, брачната половинка на Юген, отворила пакета, който Дизел й дал, преди да отплава за Англия. Той споделил, че тя би трябвало да го отвори след седмица. Но Марта се забавила и го сторила едвам в края на октомври. В пакета имало 200 хиляди немски марки. Защо изобретателят дал тези пари на снаха си? Няма отговор, само че всеки може да си гради разнородни хипотези.

През 1915 година, когато към този момент се водела Първата международна война, американски публицист от вестник „ New York World “ писал: „ Няма подозрение, че германците са хвърлили Рудолф Дизел зад борда. Искали са да запазят тайната на дизеловия мотор, с цел да го употребяват единствено те в подводниците си. Дизел имал желание да съобщи на Англия напълно нови разработки. Германското командване не можело да допусне това, ето за какво го умъртвили “.

В края на войната се разнесъл слух: покорен немски офицер декларирал, че персонално е ликвидирал Дизел, като го блъснал в морето. Но никой не могъл да удостовери това.

А дизеловият мотор останал и до ден-днешен се употребява в целия свят.