Истинският въпрос не е дали ще допуснем грешка, а какво ще направим след това
Всички бъркаме. Това е неизбежна част от живота: и в персонален, и в професионален проект.
Истинският въпрос е не дали ще допуснем неточност, а какво ще създадем по-късно. Способността да извличаме уроци от пропуските си е това, което ни трансформира в по-осъзнати и зрели персони.
Когато насочим вниманието си към опциите за развиване, неуспехът губи смисъла си. Всяка неточност се трансформира в урок, който ни оказва помощ да опознаем по-добре себе си и да вървим по-уверено към задачите си. В този смисъл всяко предизвикателство е късмет да изградим по-добра версия на личната си персона.
Пътят към това минава през няколко основни стъпки.
Първата е да признаем грешката си .
Без осъзнаване, няма смяна. Нужно е да бъдем почтени със себе си и да си дадем сметка по кое време сме прекрачили граници, наранили сме някого или сме работили неправилно. Това вътрешно самопризнание е началото на израстването.
Следва извинението.
Истинското „ скърбя “ изисква ясно вдишване на отговорност, осъзнаване на вредата, която сме предизвикали, и подготвеност да изправим стореното. То има смисъл единствено в случай че е подкрепено с заричане за смяна и с действителни дейности.
Третата стъпка – прошката към себе си – постоянно се оказва най-трудната .
За да си простиш, би трябвало да се върнеш към прекарванията, довели до грешката, а това не всеки път е елементарно. Понякога личното его застава като бариера и не ни разрешава да бъдем толкоз състрадателни към себе си, колкото сме към другите.
След прошката идва ученето.
Всяка неточност носи обръщение и в случай че не го чуем, рискът да я повторим остава. Личностното и професионалното развиване зависят от способността ни да разпознаваме тези уроци и да ги прилагаме.
Последната стъпка е да не позволяваме същата неточност още веднъж.
Истинският напредък се демонстрира сега, в който осъзнаеш, че си на път да повториш остарял модел, само че умишлено избираш друго държание. Именно в тази пауза сред осъзнаването и действието се раждат честността и последователността. В последна сметка думите нямат стойност, в случай че не са подкрепени с дейности. Да станеш по-добра версия на себе си значи не просто да съжаляваш, а да доказваш наученото посредством изборите си. Това е и това, което в действителност има значение.
Истинският въпрос е не дали ще допуснем неточност, а какво ще създадем по-късно. Способността да извличаме уроци от пропуските си е това, което ни трансформира в по-осъзнати и зрели персони.
Когато насочим вниманието си към опциите за развиване, неуспехът губи смисъла си. Всяка неточност се трансформира в урок, който ни оказва помощ да опознаем по-добре себе си и да вървим по-уверено към задачите си. В този смисъл всяко предизвикателство е късмет да изградим по-добра версия на личната си персона.
Пътят към това минава през няколко основни стъпки.
Първата е да признаем грешката си .
Без осъзнаване, няма смяна. Нужно е да бъдем почтени със себе си и да си дадем сметка по кое време сме прекрачили граници, наранили сме някого или сме работили неправилно. Това вътрешно самопризнание е началото на израстването.
Следва извинението.
Истинското „ скърбя “ изисква ясно вдишване на отговорност, осъзнаване на вредата, която сме предизвикали, и подготвеност да изправим стореното. То има смисъл единствено в случай че е подкрепено с заричане за смяна и с действителни дейности.
Третата стъпка – прошката към себе си – постоянно се оказва най-трудната .
За да си простиш, би трябвало да се върнеш към прекарванията, довели до грешката, а това не всеки път е елементарно. Понякога личното его застава като бариера и не ни разрешава да бъдем толкоз състрадателни към себе си, колкото сме към другите.
След прошката идва ученето.
Всяка неточност носи обръщение и в случай че не го чуем, рискът да я повторим остава. Личностното и професионалното развиване зависят от способността ни да разпознаваме тези уроци и да ги прилагаме.
Последната стъпка е да не позволяваме същата неточност още веднъж.
Истинският напредък се демонстрира сега, в който осъзнаеш, че си на път да повториш остарял модел, само че умишлено избираш друго държание. Именно в тази пауза сред осъзнаването и действието се раждат честността и последователността. В последна сметка думите нямат стойност, в случай че не са подкрепени с дейности. Да станеш по-добра версия на себе си значи не просто да съжаляваш, а да доказваш наученото посредством изборите си. Това е и това, което в действителност има значение.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ