Как да спрем детските истерии само с 1 въпрос
Всички деца изпадат в положения, които най-общо назоваваме нервности. Тръшкат се, пищят, въргалят се по пода, тропат с крайници и блъскат.
Всеки родител се тормози и търси най-хубав метод да спре този изблик на яд по най-разумен метод. Без да стига до крайности – санкции или пестник... Защото в този миг те не дават резултат.
Майка от Бразилия споделя своя опит. Тя не е психолог, нито експерт по поведенчески лечения. Просто е майка, която гледа 5-годишно момиченце. И е уверена, че е намерила работеща формула, която бързо пренасочва и реорганизира мислите, възпламенили абсурда, и успокоява детето.
Ето нейната персонална история.
Дъщеря ми потегли на градина и стана изключително нервна. Твърдеше, че там не ѝ харесва и, че в никакъв случай няма да ѝ хареса. Вкъщи също напрежението беше високо. Алиса непрестанно изпадаше в нервности, тръшкаше се и плачеше с мотив и без мотив.
Възпитателките в детската градина ни посъветваха да търсим консултация с детски психолог с вярата той да даде някакво решение и обстановката да се успокои.
Психологът фактически даде доста потребни препоръки. Един от тях обаче се оказа „ попадение тъкмо в десятката “ - приказен и доста елементарен за приложение. Точно за него желая да ви опиша.
Психологът ми сподели, че най-важно е да покажем на детето, че го почитаме и че знаем какво то усеща. По време на рецесията, каквато и да е повода за експлоадирането, да му помогнем (дори то да е над 5 години) да размишления и да разбере, какво тъкмо се случва с него.
Когато родителите признаят и уважат възприятията на детето, би трябвало да го подтикват единствено да се се включи и да вземе присъединяване в решението на казуса. Така нервността секва.
Ето съответна обстановка:
Детето е готово да избухне. Поводът е без значение – куклата е със счупена ръка, пристигнало е време за лягане, не се оправя с домашното или просто не желае да прави това, което сте го помолили да свърши.
Вие стоите и наблюдавате обстановката. След това с допустимо най-спокойния глас, който имате, задавате единствено един въпрос: „ Това огромен проблем ли е, междинен или напълно дребен? "
Когато щерка ми се замисли какво тъкмо се случва с нея, това подейства като с магическа пръчка. Аз задавам въпроса, тя дава отговор, и нормално сама предлага решение или най-малко ме насочва къде да го търсим.
Малките проблеми се вземат решение най-бързо и просто.
Има такива, които щерка ми дефинира като „ междинни “. Повече от тях ги решаваме дружно, само че не на секундата. Това ѝ оказва помощ да осъзнае, че има неща, които желаят време.
Ако казусът е сериозен – и а в случай че вашето дете го дефинира като „ огромен “, се постанова да отделите повече време. Понякога е рационално да помогнете да детето да разбере, че в живота не всичко се случва по този начин, както ни се желае.
Още един образец по какъв начин методът ни оказа помощ:
Избирахме облекла за учебно заведение. Алиса нормално дълго се колебае какво да облече, изключително, когато на открито е хладно. На малко – искаше да обуе обичаните си дънки, само че те бяха в пералнята. Беше свъсила вежди и чупеше устни, когато я попитах: „ Алиса, това дребен, междинен или огромен проблем е? “
Тя отговори незабавно – дребен. Вече имахме опит и знаехме, че тези проблеми се вземат решение елементарно и бързо. Помолих я сама да предложи вид по какъв начин да се вършим. Знаех, че ще ѝ е нужно време, с цел да намерения. И тя сподели: „ Ще изберем други панталони! “ Веднага бях подготвена с отговора:„ Ти имаш няколко разновидността за избор. “
Тя се усмихна и отиде да ги търси. Не пропуснах да я поздравя, че е решила този проблем сама.
Важно е да похвалите детето за това, че се е справило и, че единствено е поставило точка в една обстановка за нервности.
Не мисля, че има вълшебни формули за образование на децата. Защото възпитанието е развой и желае дружно да преминем през всички стадии – това е същинска задача.
Да, от време на време ние не избираме верния път. Понякога би трябвало мъдрост, с цел да се върнем обратно, да помислим и да сменим посока.
Минавайки през доста обстановки, които водеха до нервности моето дете, най-сетне открих решение. Затова и желаех да опиша за моя опит и на други родители, изпаднали в сходна обстановка. Може моят опит да им помогне.
Всеки родител се тормози и търси най-хубав метод да спре този изблик на яд по най-разумен метод. Без да стига до крайности – санкции или пестник... Защото в този миг те не дават резултат.
Майка от Бразилия споделя своя опит. Тя не е психолог, нито експерт по поведенчески лечения. Просто е майка, която гледа 5-годишно момиченце. И е уверена, че е намерила работеща формула, която бързо пренасочва и реорганизира мислите, възпламенили абсурда, и успокоява детето.
Ето нейната персонална история.
Дъщеря ми потегли на градина и стана изключително нервна. Твърдеше, че там не ѝ харесва и, че в никакъв случай няма да ѝ хареса. Вкъщи също напрежението беше високо. Алиса непрестанно изпадаше в нервности, тръшкаше се и плачеше с мотив и без мотив.
Възпитателките в детската градина ни посъветваха да търсим консултация с детски психолог с вярата той да даде някакво решение и обстановката да се успокои.
Психологът фактически даде доста потребни препоръки. Един от тях обаче се оказа „ попадение тъкмо в десятката “ - приказен и доста елементарен за приложение. Точно за него желая да ви опиша.
Психологът ми сподели, че най-важно е да покажем на детето, че го почитаме и че знаем какво то усеща. По време на рецесията, каквато и да е повода за експлоадирането, да му помогнем (дори то да е над 5 години) да размишления и да разбере, какво тъкмо се случва с него.
Когато родителите признаят и уважат възприятията на детето, би трябвало да го подтикват единствено да се се включи и да вземе присъединяване в решението на казуса. Така нервността секва.
Ето съответна обстановка:
Детето е готово да избухне. Поводът е без значение – куклата е със счупена ръка, пристигнало е време за лягане, не се оправя с домашното или просто не желае да прави това, което сте го помолили да свърши.
Вие стоите и наблюдавате обстановката. След това с допустимо най-спокойния глас, който имате, задавате единствено един въпрос: „ Това огромен проблем ли е, междинен или напълно дребен? "
Когато щерка ми се замисли какво тъкмо се случва с нея, това подейства като с магическа пръчка. Аз задавам въпроса, тя дава отговор, и нормално сама предлага решение или най-малко ме насочва къде да го търсим.
Малките проблеми се вземат решение най-бързо и просто.
Има такива, които щерка ми дефинира като „ междинни “. Повече от тях ги решаваме дружно, само че не на секундата. Това ѝ оказва помощ да осъзнае, че има неща, които желаят време.
Ако казусът е сериозен – и а в случай че вашето дете го дефинира като „ огромен “, се постанова да отделите повече време. Понякога е рационално да помогнете да детето да разбере, че в живота не всичко се случва по този начин, както ни се желае.
Още един образец по какъв начин методът ни оказа помощ:
Избирахме облекла за учебно заведение. Алиса нормално дълго се колебае какво да облече, изключително, когато на открито е хладно. На малко – искаше да обуе обичаните си дънки, само че те бяха в пералнята. Беше свъсила вежди и чупеше устни, когато я попитах: „ Алиса, това дребен, междинен или огромен проблем е? “
Тя отговори незабавно – дребен. Вече имахме опит и знаехме, че тези проблеми се вземат решение елементарно и бързо. Помолих я сама да предложи вид по какъв начин да се вършим. Знаех, че ще ѝ е нужно време, с цел да намерения. И тя сподели: „ Ще изберем други панталони! “ Веднага бях подготвена с отговора:„ Ти имаш няколко разновидността за избор. “
Тя се усмихна и отиде да ги търси. Не пропуснах да я поздравя, че е решила този проблем сама.
Важно е да похвалите детето за това, че се е справило и, че единствено е поставило точка в една обстановка за нервности.
Не мисля, че има вълшебни формули за образование на децата. Защото възпитанието е развой и желае дружно да преминем през всички стадии – това е същинска задача.
Да, от време на време ние не избираме верния път. Понякога би трябвало мъдрост, с цел да се върнем обратно, да помислим и да сменим посока.
Минавайки през доста обстановки, които водеха до нервности моето дете, най-сетне открих решение. Затова и желаех да опиша за моя опит и на други родители, изпаднали в сходна обстановка. Може моят опит да им помогне.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ