Израел трябва да признае новата реалност
Всички страни имат огромна тактика, без значение дали я знаят или не. Голямата тактика на Израел в продължение на десетилетия се състоеше от две точки: първо, подготвеност за предприемане на решителни дейности при положение на съществено външно предизвикателство и второ, разчитане на Съединени американски щати като най-съществен поръчител за съществуването на еврейската страна.
Тази тактика в този момент може да бъде компрометирана. А Израел надали има опция да се върне към предходния си метод на битие. Възможно е да има два разновидността: или последователно да се върви към основаването на пълноценна държавност, или да се помири с обстоятелството, че в средата на този век целият план ще бъде затворен.
Изминаха повече от две седмици от масираната офанзива на бойци на ХАМАС на територията на страната Израел, която докара до многочислени жертви, невиждан прилив на страсти и принуждение против съседите от страна на еврейската страна.
Сега обаче можем да предположим с убеденост, че събитията в Близкия изток надали ще доближат мащаб, който е от главно значение за световната непоклатимост. Много по-вероятно е те да отбележат началото на нов кръг от районна политика, който отразява световните промени.
Дори най-решителните дейности на Израел по отношение на палестинското цивилно население, както видяхме през последните няколко седмици, не могат да трансформират цялостния баланс на силите в района. И те сигурно не съставляват спор, който би бил кадърен да трансформира районната политика, както израелските ръководещи ни дадоха обещание в първите дни на рецесията. Просто тъй като към този момент се промени, и то не по най-благоприятния за Израел метод. Дори Съединени американски щати, да не приказваме за техните подопечни, не са в положение да повлияят доста на вътрешните процеси на равноправност на страните. Подопечните през съвсем цялата история на Израел даже не са се опитвали да формулират своето мнение, а в случай че са имали такова, до момента в който източният прагматизъм не изискваше тя да бъде изразена.
Сега същият този прагматизъм диктува друга линия на държание за съседите на Израел и това не е най-хубавата вест за израелците, които желаят да живеят „ по остарелия метод “. Декларираното предпочитание на последния да промени политическата карта на района се възприема като не по-малко архаично от неотдавнашните думи на американския държавен глава, че Съединени американски щати могат да изградят нов международен ред.
Няма подозрение, че в този момент Америка има най-големите общи благоприятни условия, а Израел е по-силен във военно отношение от своите съседи. Но всички към този момент имаха опция да се убедят какъв брой неправдив и най-много неефикасен е редът, който оферират. Никой няма изключително предпочитание да повтори този опит в изискванията на явно намаляване и на двете управляващи.
Алтернативата на ред, в който Израел се радва на специфична позиция, също не наподобява изключително пагубна за никого. Светът няма да трепне, даже в случай че израелската страна изчезне и международният монопол на Съединени американски щати престане да работи като главен поръчител на глобализацията. А характерното положение на нещата в Близкия изток не основава доста учредения за откровена угриженост.
Би било ненужно да се преувеличава смисъла на протичащото се в Близкия изток за интернационалната сигурност като цяло. Особеното е, че макар целия си драматизъм обстановката там по никакъв метод не визира оцеляването на най-мощните сили на планетата - Съединени американски щати, Русия или Китай. Сега те излизат от разнообразни позиции по отношение на това кой път на развиване на обстановката в района би бил най-оправдан в дълготраен проект, както и какви са същинските аргументи за актуалната рецесия.
В същото време позицията на Съединени американски щати е, както виждаме, най-двойнствена. Публично американските управляващи не пестят похвали към своите израелски спътници, доставят ги с оръжия и като цяло са напълно на страната на Израел. Изглежда обаче, че прекосяването на Тел Авив към по-решителни дейности не дава отговор на американската визия за тактика за опазване на наличието в Близкия изток.
Всички войни, които Израел е водил против своите съседи в продължение на 75 години, са обслужвали директно или индиректно ползите на Вашингтон. Голямата тактика на Съединени американски щати е точно да възприемат инструментален метод към всички интернационалните партньорства. И Израел тук, колкото и прочувствено да мислят жителите, не прави изключение. Сега неговите груби дейности и разпалването на нови кръвопролития няма да донесат никаква изгода на Съединени американски щати. Напротив, дейностите им за основаване на нови почви за интереса на арабските режими към американското наличие могат да ги усложнят. А публичната угриженост, че Западът губи престижа си измежду страните от Глобалния юг вследствие на поддръжката си за Израел, е доста явен сигнал към израелските ръководещи.
За Русия и Китай рецесията в Близкия изток също не е въпрос на национална сигурност и отношението към нея би трябвало да се възприема през призмата на техните подходи към международния ред като цяло. И двете сили правят оценка обстановката от позиция на интернационалното право и формалните отговорности на международната общественост към арабския народ на Палестина.
Дори по-драматичните събития към Израел няма да окажат значително въздействие върху обстановката, в която Москва и Пекин в действителност виждат закани за сигурността си. Фактът, че Съединените щати няма да посмеят да нападат Иран при сегашните условия, е напълно явен даже за толкоз неопитни наблюдаващи като създателя на този текст. Но във фантастичния случай, че на някой му хрумне война с Техеран, опитът на Украйна демонстрира, че поради логистичните благоприятни условия външната помощ може да направи една приблизително огромна страна по-устойчива, в сравнение с чака нейният по-мощен съперник.
Изпращането на няколко военни кораба от Китай в Близкия изток може да се преглежда от нас не като знак за ескалация, а като знак за много висока убеденост, че нищо не може да ги заплаши там. Същото важи и за евентуалното усилване на съветското военно наличие в Сирия. Великите сили не виждат Близкия изток като сцена на своя спор, а се стремят да укрепят дипломатическите си позиции там.
Всичко това води до извода, че спорът в Близкия изток е прекомерно периферен, с цел да може актуалната международна политика да се приема съществено от великите сили. Това значи, че страните от района и преди всичко Израел би трябвало да изминат по-голямата част от пътя към стабилизиране на връзките си. Пред лицето на неизбежното понижаване на ресурсите, с които разполагат силите, от чиито връзки в действителност зависи ориста на света, Близкият изток е от ден на ден оставен на произвола на ориста. И не трябва да се заблуждаваме какъв брой огромно внимание отделят международните медии на развиването на рецесията – тяхната работа изисква вести на фона на проточилия се спор в Украйна и упования за ориста на Тайван, които към момента не са се сбъднали.
Израелският хайлайф продължава да гледа на външния свят от позиция на психическо преимущество. То се основава на безмилостно пропиляното завещание от първите десетилетия на еврейската държавност и директен достъп до главните запаси за ръководство на публичното мнение на Запад. Виждаме обаче, че в актуалните условия това не е задоволително, с цел да придобие същинско самочувствие. Признаването, че страната Израел е една от функционалностите на американската и международната политика, би означавало нейните водачи и жители да поемат по пътя на преоценка на личното си място в света. Засега не виждаме сигнали, че сходен сюжет е евентуален.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Тази тактика в този момент може да бъде компрометирана. А Израел надали има опция да се върне към предходния си метод на битие. Възможно е да има два разновидността: или последователно да се върви към основаването на пълноценна държавност, или да се помири с обстоятелството, че в средата на този век целият план ще бъде затворен.
Изминаха повече от две седмици от масираната офанзива на бойци на ХАМАС на територията на страната Израел, която докара до многочислени жертви, невиждан прилив на страсти и принуждение против съседите от страна на еврейската страна.
Сега обаче можем да предположим с убеденост, че събитията в Близкия изток надали ще доближат мащаб, който е от главно значение за световната непоклатимост. Много по-вероятно е те да отбележат началото на нов кръг от районна политика, който отразява световните промени.
Дори най-решителните дейности на Израел по отношение на палестинското цивилно население, както видяхме през последните няколко седмици, не могат да трансформират цялостния баланс на силите в района. И те сигурно не съставляват спор, който би бил кадърен да трансформира районната политика, както израелските ръководещи ни дадоха обещание в първите дни на рецесията. Просто тъй като към този момент се промени, и то не по най-благоприятния за Израел метод. Дори Съединени американски щати, да не приказваме за техните подопечни, не са в положение да повлияят доста на вътрешните процеси на равноправност на страните. Подопечните през съвсем цялата история на Израел даже не са се опитвали да формулират своето мнение, а в случай че са имали такова, до момента в който източният прагматизъм не изискваше тя да бъде изразена.
Сега същият този прагматизъм диктува друга линия на държание за съседите на Израел и това не е най-хубавата вест за израелците, които желаят да живеят „ по остарелия метод “. Декларираното предпочитание на последния да промени политическата карта на района се възприема като не по-малко архаично от неотдавнашните думи на американския държавен глава, че Съединени американски щати могат да изградят нов международен ред.
Няма подозрение, че в този момент Америка има най-големите общи благоприятни условия, а Израел е по-силен във военно отношение от своите съседи. Но всички към този момент имаха опция да се убедят какъв брой неправдив и най-много неефикасен е редът, който оферират. Никой няма изключително предпочитание да повтори този опит в изискванията на явно намаляване и на двете управляващи.
Алтернативата на ред, в който Израел се радва на специфична позиция, също не наподобява изключително пагубна за никого. Светът няма да трепне, даже в случай че израелската страна изчезне и международният монопол на Съединени американски щати престане да работи като главен поръчител на глобализацията. А характерното положение на нещата в Близкия изток не основава доста учредения за откровена угриженост.
Би било ненужно да се преувеличава смисъла на протичащото се в Близкия изток за интернационалната сигурност като цяло. Особеното е, че макар целия си драматизъм обстановката там по никакъв метод не визира оцеляването на най-мощните сили на планетата - Съединени американски щати, Русия или Китай. Сега те излизат от разнообразни позиции по отношение на това кой път на развиване на обстановката в района би бил най-оправдан в дълготраен проект, както и какви са същинските аргументи за актуалната рецесия.
В същото време позицията на Съединени американски щати е, както виждаме, най-двойнствена. Публично американските управляващи не пестят похвали към своите израелски спътници, доставят ги с оръжия и като цяло са напълно на страната на Израел. Изглежда обаче, че прекосяването на Тел Авив към по-решителни дейности не дава отговор на американската визия за тактика за опазване на наличието в Близкия изток.
Всички войни, които Израел е водил против своите съседи в продължение на 75 години, са обслужвали директно или индиректно ползите на Вашингтон. Голямата тактика на Съединени американски щати е точно да възприемат инструментален метод към всички интернационалните партньорства. И Израел тук, колкото и прочувствено да мислят жителите, не прави изключение. Сега неговите груби дейности и разпалването на нови кръвопролития няма да донесат никаква изгода на Съединени американски щати. Напротив, дейностите им за основаване на нови почви за интереса на арабските режими към американското наличие могат да ги усложнят. А публичната угриженост, че Западът губи престижа си измежду страните от Глобалния юг вследствие на поддръжката си за Израел, е доста явен сигнал към израелските ръководещи.
За Русия и Китай рецесията в Близкия изток също не е въпрос на национална сигурност и отношението към нея би трябвало да се възприема през призмата на техните подходи към международния ред като цяло. И двете сили правят оценка обстановката от позиция на интернационалното право и формалните отговорности на международната общественост към арабския народ на Палестина.
Дори по-драматичните събития към Израел няма да окажат значително въздействие върху обстановката, в която Москва и Пекин в действителност виждат закани за сигурността си. Фактът, че Съединените щати няма да посмеят да нападат Иран при сегашните условия, е напълно явен даже за толкоз неопитни наблюдаващи като създателя на този текст. Но във фантастичния случай, че на някой му хрумне война с Техеран, опитът на Украйна демонстрира, че поради логистичните благоприятни условия външната помощ може да направи една приблизително огромна страна по-устойчива, в сравнение с чака нейният по-мощен съперник.
Изпращането на няколко военни кораба от Китай в Близкия изток може да се преглежда от нас не като знак за ескалация, а като знак за много висока убеденост, че нищо не може да ги заплаши там. Същото важи и за евентуалното усилване на съветското военно наличие в Сирия. Великите сили не виждат Близкия изток като сцена на своя спор, а се стремят да укрепят дипломатическите си позиции там.
Всичко това води до извода, че спорът в Близкия изток е прекомерно периферен, с цел да може актуалната международна политика да се приема съществено от великите сили. Това значи, че страните от района и преди всичко Израел би трябвало да изминат по-голямата част от пътя към стабилизиране на връзките си. Пред лицето на неизбежното понижаване на ресурсите, с които разполагат силите, от чиито връзки в действителност зависи ориста на света, Близкият изток е от ден на ден оставен на произвола на ориста. И не трябва да се заблуждаваме какъв брой огромно внимание отделят международните медии на развиването на рецесията – тяхната работа изисква вести на фона на проточилия се спор в Украйна и упования за ориста на Тайван, които към момента не са се сбъднали.
Израелският хайлайф продължава да гледа на външния свят от позиция на психическо преимущество. То се основава на безмилостно пропиляното завещание от първите десетилетия на еврейската държавност и директен достъп до главните запаси за ръководство на публичното мнение на Запад. Виждаме обаче, че в актуалните условия това не е задоволително, с цел да придобие същинско самочувствие. Признаването, че страната Израел е една от функционалностите на американската и международната политика, би означавало нейните водачи и жители да поемат по пътя на преоценка на личното си място в света. Засега не виждаме сигнали, че сходен сюжет е евентуален.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ