Всички чорапи са тихи и скромни
Всички чорапи са тихи и скромни.
Кой за тях мисли и кой ли ги помни?
И макар че са нужни,
рядко ще срещнеш чорапи обичани.
А пък когато останат самички,
те си напомнят и мислят за всички
дълги разходки във всякакви обувки,
чехли, терлици, пантофки със джувки,
какъв брой са тичали, какъв брой са скитали,
стълби изкачвали, камъни ритали,
топлили дребните детски крачета,
бродили през планини и морета,
голове вкарвали, танци танцували,
и се обували, и се събували…
А пък когато си скъсат петичките
или напълно се протрият, горкичките,
зейнат ли дупчици за проветрение,
дори без довиждане и без страдание
хващат ги и ги изхвърлят във коша,
става ориста им тежка и неприятна,
и изоставени към този момент от хората,
те се предават напълно на умората.
Трудили са се на вятъра, напразно.
Те се отчайват. Но в този миг… Чудо!
Както окаяни страдат, тъгуват,
глас от небето чорапите чуват:
– Вярно ли служихте?
– Вярно!
Тогава
сграбчва ги ураган, звезди заваляват
и по небето политат, нечути,
ангели, в остарели чорапи обути.
Мария Донева, родена през 1974 година, е българска поетеса, преводач и създател на книги за деца. Драматург е на Драматичен спектакъл „ Гео Милев “ – Стара Загора. Пише текстове за песни.
