Всички българи трябва да помним Желю Желев. И не бива

Всички българи би трябвало да помним Желю Желев. И не трябва да подминаваме просто по този начин деня, когато четирима български президенти се събраха дружно, с цел да почетат паметта му, написа в коментара си нашият създател Иван Бедров.

" Прояви куража на инакомислието, когато други мълчаха ". Това са думи на днешния държавен глава Румен Радев за първия демократично определен президент на България - доктор Желю Желев. Може и да звучи шаблонно, само че това са думи, които българите от дълго време чакаме. Уважението към хората преди теб и чувството за дълъг път към този момент не са част от българския политически живот. Затова денят, в който четирима български президенти се събраха дружно, с цел да открият паметна плоча пред родния дом на техния предходник, е значима дата. Лекомислено е да подминаваме просто по този начин 7 ноември 2017 година.

„ Остана безсребреник, когато други осребряваха куража на инакомислещите и очакванията на всички българи. Остана демократ, когато всички се сочеха с пръст ", сподели още Радев. Но не беше самичък - до него застанаха Петър Стоянов, Георги Първанов и Росен Плевнелиев. Четиримата живи президенти на България уважиха предшественика си, който към този момент не е измежду нас. Това събитие, несъмнено, бе маркирано в новините. Но се появи сред редовете. Нямаше по какъв начин да се класира преди просташките намеци, подправените противодействия и всекидневните нелепости в българските медии. Защото всяко припомняне за дните, когато България имаше посока, създава възприятието на позор от лекотата, с която одобряваме неналичието на посока през днешния ден. А на кого му е притрябвал позор...

" Това, което ни липсва "

Свикнали сме да гледаме фотоси на някогашни американски президенти, които се събират дружно за разнообразни дела. Най-после го видяхме и в България, а идеята беше паметта на доктор Желев - на негово име няма нито една улица, нито един монумент, а до началото на тази седмица нямаше даже паметна плоча някъде из България.

Пред родната къща на Желев

„ Това, което ни липсва, е възприятието на последователност. Всеки от нас идва на власт с мисълта, че е първи, несравним и че стартира да гради новото бъдеще... ", сподели неговият директен правоприемник Петър Стоянов. И акцентира контраста с днешния ден. Желю Желев бе освен измежду първите дисиденти преди рухването на Стената, освен първият водач на демократичната съпротива, освен първият определен от българите президент - той бе първият политик от подобен мащаб, който съобщи посоката пред България. Ако през днешния ден Европа звучи като банална действителност, в тези дни това бе бленуван път, по който точно доктор Желев и неговите последователи поведоха България.

Тогава България имаше посока. Желю Желев беше пръв, само че решителния подтик в тази посока даде Петър Стоянов. Георги Първанов може и да протестираше с лозунги „ НАТО вън “ в качеството си на партиен водач, само че като президент не отстъпи от начертания път и точно в неговия първи мандат България стана член на НАТО, а във втория му се причисли и към Европейския съюз. А когато Кремъл реши да припомня за своя интерес в България, Росен Плевнелиев не отстъпи нито сантиметър от тази посока и понесе ударите на нападателната агитация.

Иван Бедров

Кой да се впечатли?

Как през днешния ден да чакаме някой да си спомня за политиците с посока? На кого са му притрябвали такива хора? На депутати с прякори на подправки, които внасят законопроекти от името на олигарси, заграбили бизнеси и институции - на тях ли тъкмо? Или пък на някогашни комунисти, подготвени да се извърнат против историята на България, единствено и единствено да погалят следващия каприз на Кремъл - на тях ли да им потрябват? На хора, наричащи българите „ дебили "? Или на обладаните от завист съдружни сътрудници, част от които към този момент са наказани за език на омразата - на тях ли? Или пък на събраните в парламентарната група на ръководещите анонимници, суджуци и ченгета в дантели? Достатъчно е да проследим един парламентарен ден, с цел да отличим равнището на политическите диспути през днешния ден от убедеността в посоката, която хора като Желев и Стоянов отстояваха през вчерашния ден.

Това им липсва на днешните ръководещи. Могат да печелят избори, могат да регистрират стопански напредък, могат да побеждават всички останали. Но я няма посоката, която да сплоти и въодушеви политици от разнообразни партии и разнообразни генерации. И тъкмо този недостиг прави още по-необходимо да не подминаваме безразлично датата 7 ноември 2017, на която четирима български президенти се поклониха пред първия ни държавен глава - индивида, който зададе посоката. Следващите единствено следваме.