Етиен Леви : Всевишният ме спаси в катастрофа
"Всевишна мощ ме избави мен и четирима индивида. Беше толкоз мощна преживелица, че и в този момент настръхвам, като ви я описвам. Да, аз съм набожен и доста постоянно се апелирам на Бог, с цел да благодаря за всичко, което ми се е случило. "
Това показа малко след 63-ия си рожден ден известният фронтмен на група "Трик " и обичан музикален възпитател Етиен Леви. Случката, за която за първи път реши да опише Сути, както му викали в младостта, била преди повече от 30 години.
"Свирихме с млада група в ресторанта на мотела в Правец, който към този момент го няма, а до него беше Шатрата. Тогава още я нямаше автомагистралата и пътувахме по остарелия път. До него бяха почнали работа по язовир "Бебреш ", копаеха там.Пътят беше дребен, мъчно се разминаваха кола и рейс. Свършихме една вечер работа и тръгнахме за ваучър в София, ние тогава спяхме в нещо като бунгала в Правец. Колата караше един от съучениците ми - Сашо Тубата, който към този момент не е жив, тъй като се самоуби в тези смутни времена. Той беше още млад водач, а другият ми другар, който от години караше, беше пил ракия и седна до него. Валеше като из ведро. На едно място очевидно се подхлъзна колата или водачът ни беше омаян от фарове на насрещните коли, по този начин се завъртяхме, че наби спирачки и колата едвам спря. Всички треперехме от боязън. Аз взех решение да сляза да взема въздух и усетих по какъв начин кракът ми потегля надолу, осветих и видях, че сме на 30-40 см от бездна. Викам: "Внимателно, че едно падение и сме до тук ". Излязохме постепенно всички и много се успокоявахме. После не знам с какви сили отново се върнахме вътре и се прибрахме в София. Само единият от сътрудниците - на барабаните, имаше предусещане, че нещо ще се случи, и остана в Правец, вика: "Ааа, с това неприятно време да вземе нещо да стане ". Но това е. След тази преживелица имам вяра, че силата на Всевишния ни избави - мен и всички хора в колата. Не ми се мисли, в случай че имаше и други коли сега да идват от другата посока. Нямаше да могат да ни съберат от пропастта долу ", описа пред "България Днес " артистът, който дефинира себе си не като набожен, а като набожен.
"Религията е измислена от хората. И няма по-страшно нещо от религиозните войни. Затова нямам доверие в нея ", показа Етиен, който има вяра и в груповата орис, или така наречен карма.
"Вярвам и в пророчествата на Ванга, да вземем за пример. Не знам дали съм разказвал, само че моята майка можеше да бъде избавена преди години, имаше вяра. Баба Ванга искаше да й донеса вода и пръст от Божи гроб. Исках да й ги подаря посредством Шкумбата, само че по този начин и не отидох. Преди доста години непосредствен другар на фамилията ми духовник е ходил при Ванга и й е занесъл захарче, върху което е спала мама, като е заболяла от левкемия. Когато пророчицата взела бучката, споделила: "Върни се незабавно в София и кажи на родителите на Кинчето, по този начин се споделяше мама, да я махнат от раковата болница и да стартира да пие урината на дребния, т.е. моята ". Тогава баба отишла при лекарите в онкологията. Те обаче й обяснили, че в случай че фамилията си вземе мама, би трябвало да се подпише, че медицинският личен състав няма да носи отговорност. Баба се отказала и майка ми си останала в раковата. Малко по-късно умря. Но постоянно съм чувствал неналичието й ", споделя един от най-хубавите български реализатори.
Ванга предсказала появяването на COVID-19 и лека против него
Етиен от дребен е отгледан от дами и споделя, че в компликациите и житейските уроци, през които е минал, единствено се е учил, не е съжалявал за нищо, което му се е случило.
"Никога не съм желал да се прекръстя. Леви е едно от най-старите древен имена. Но ме назоваха приятелите Сути, което идва от "сутиен " - Етиен - сутиен ми викаха. Аз съм израснал измежду дами - баба ми, лелите ми, тъй че в никакъв случай не ме е тормозила женската анатомия. Така че одобрявам си прякора. Кой естествен мъж би се срамувал от нещо, обвързвано с най-красивата част от женското тяло, нещо, което пази гърдите, като сутиена ", към този момент с усмивка споделя Етиен и прецизира: "Да ви кажа, книга мога да напиша с всички случки в живота си. Пътят ми от чистенето на улиците, до озеленяването, носенето на мебели, въобще тежкият физически труд до мюзикъла на Анди Уебър в Израел, за който ме избраха, бе доста дълъг. Заминах на 33 година там, не в първа младост. Изживял съм какви ли не неща. Майка ми умря от левкемия, както към този момент споделих, в учебно заведение ми викаха "чифут " и "гаден евреин ", само че в никакъв случай не съм имал мотив да се срамя от името си. Моят прародител е бил ръководител на евреите в Базел. Баща ми е един от пионерите на българската известна музика, основател е на първия квартет "Лесли " през 1946 година Майка ми открива гения на татко ми и доста оказва помощ за основаването на втория квартет "Алегро " с Леа Иванова и Ирина Чмихова. Те и двамата бяха музиканти. Никога няма да не помни историята и да, аз съм един благополучен човек, това мога да кажа. Посрещам с усмивка всеки един ден, предназначен ни от Господ ", приключва изповедта си Етиен Леви.
Това показа малко след 63-ия си рожден ден известният фронтмен на група "Трик " и обичан музикален възпитател Етиен Леви. Случката, за която за първи път реши да опише Сути, както му викали в младостта, била преди повече от 30 години.
"Свирихме с млада група в ресторанта на мотела в Правец, който към този момент го няма, а до него беше Шатрата. Тогава още я нямаше автомагистралата и пътувахме по остарелия път. До него бяха почнали работа по язовир "Бебреш ", копаеха там.Пътят беше дребен, мъчно се разминаваха кола и рейс. Свършихме една вечер работа и тръгнахме за ваучър в София, ние тогава спяхме в нещо като бунгала в Правец. Колата караше един от съучениците ми - Сашо Тубата, който към този момент не е жив, тъй като се самоуби в тези смутни времена. Той беше още млад водач, а другият ми другар, който от години караше, беше пил ракия и седна до него. Валеше като из ведро. На едно място очевидно се подхлъзна колата или водачът ни беше омаян от фарове на насрещните коли, по този начин се завъртяхме, че наби спирачки и колата едвам спря. Всички треперехме от боязън. Аз взех решение да сляза да взема въздух и усетих по какъв начин кракът ми потегля надолу, осветих и видях, че сме на 30-40 см от бездна. Викам: "Внимателно, че едно падение и сме до тук ". Излязохме постепенно всички и много се успокоявахме. После не знам с какви сили отново се върнахме вътре и се прибрахме в София. Само единият от сътрудниците - на барабаните, имаше предусещане, че нещо ще се случи, и остана в Правец, вика: "Ааа, с това неприятно време да вземе нещо да стане ". Но това е. След тази преживелица имам вяра, че силата на Всевишния ни избави - мен и всички хора в колата. Не ми се мисли, в случай че имаше и други коли сега да идват от другата посока. Нямаше да могат да ни съберат от пропастта долу ", описа пред "България Днес " артистът, който дефинира себе си не като набожен, а като набожен.
"Религията е измислена от хората. И няма по-страшно нещо от религиозните войни. Затова нямам доверие в нея ", показа Етиен, който има вяра и в груповата орис, или така наречен карма.
"Вярвам и в пророчествата на Ванга, да вземем за пример. Не знам дали съм разказвал, само че моята майка можеше да бъде избавена преди години, имаше вяра. Баба Ванга искаше да й донеса вода и пръст от Божи гроб. Исках да й ги подаря посредством Шкумбата, само че по този начин и не отидох. Преди доста години непосредствен другар на фамилията ми духовник е ходил при Ванга и й е занесъл захарче, върху което е спала мама, като е заболяла от левкемия. Когато пророчицата взела бучката, споделила: "Върни се незабавно в София и кажи на родителите на Кинчето, по този начин се споделяше мама, да я махнат от раковата болница и да стартира да пие урината на дребния, т.е. моята ". Тогава баба отишла при лекарите в онкологията. Те обаче й обяснили, че в случай че фамилията си вземе мама, би трябвало да се подпише, че медицинският личен състав няма да носи отговорност. Баба се отказала и майка ми си останала в раковата. Малко по-късно умря. Но постоянно съм чувствал неналичието й ", споделя един от най-хубавите български реализатори.
Етиен от дребен е отгледан от дами и споделя, че в компликациите и житейските уроци, през които е минал, единствено се е учил, не е съжалявал за нищо, което му се е случило.
"Никога не съм желал да се прекръстя. Леви е едно от най-старите древен имена. Но ме назоваха приятелите Сути, което идва от "сутиен " - Етиен - сутиен ми викаха. Аз съм израснал измежду дами - баба ми, лелите ми, тъй че в никакъв случай не ме е тормозила женската анатомия. Така че одобрявам си прякора. Кой естествен мъж би се срамувал от нещо, обвързвано с най-красивата част от женското тяло, нещо, което пази гърдите, като сутиена ", към този момент с усмивка споделя Етиен и прецизира: "Да ви кажа, книга мога да напиша с всички случки в живота си. Пътят ми от чистенето на улиците, до озеленяването, носенето на мебели, въобще тежкият физически труд до мюзикъла на Анди Уебър в Израел, за който ме избраха, бе доста дълъг. Заминах на 33 година там, не в първа младост. Изживял съм какви ли не неща. Майка ми умря от левкемия, както към този момент споделих, в учебно заведение ми викаха "чифут " и "гаден евреин ", само че в никакъв случай не съм имал мотив да се срамя от името си. Моят прародител е бил ръководител на евреите в Базел. Баща ми е един от пионерите на българската известна музика, основател е на първия квартет "Лесли " през 1946 година Майка ми открива гения на татко ми и доста оказва помощ за основаването на втория квартет "Алегро " с Леа Иванова и Ирина Чмихова. Те и двамата бяха музиканти. Никога няма да не помни историята и да, аз съм един благополучен човек, това мога да кажа. Посрещам с усмивка всеки един ден, предназначен ни от Господ ", приключва изповедта си Етиен Леви.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ