Невиждана заплаха за околната среда – какво представлява Голямото тихоокеанско сметище
Всеверната част на Тихия океан, сред Калифорния и Хавайските острови, се намира една шокираща „ забележителност “, която потвърждава по категоричен метод какви вреди нанася човешката активност върху околната среда. Става въпрос за така наречен Голямо тихоокеанско бунище. То се състои от голямо количество боклуци, насъбрани на едно място вследствие на това, че там се пресичат маршрутите на няколко океански течения. Те се въртят в кръг, а водата сред тях е релативно постоянна и спокойна. Учените пресмятат, че сметището се състои от близо два трилиона части пластмаса и други отпадъци, в това число риболовни мрежи, въжета, контейнери и бутилки, тежащи почти 80 000 тона. Размерът му продължава да бъде обект на разногласия, като множеството специалисти считат, че се простира на повърхност сред 700 000 и 15 000 000 кв. км.
" Great Pacific Garbage Patch " is growing rapidly, study reveals
— CBS News (@CBSNews) Изненадващо изобретение
Роденият в Лонг Бийч моряк Чарлз Мур е считан за откривателя на Голямото тихоокеанско бунище. Той попаднал на него напълно инцидентно през 1997 година Мур обичал да плава със своя ветроходен транспортен съд, а обичаният му маршрут бил този сред Калифорния и Хавайските острови. През един съдбоносен ден, морякът поел от Хонолулу към Санта Барбара, само че ураганен вятър го отклонил от курса му. Тогава той забелязал нещо доста необичайно: във водата към него плавали тонове боклуци. Мур незабавно осъзнал, че нещо не е наред. „ Казах си, че тези отпадъци са освен това от трохи, оставени от Хензел и Гретел, с цел да ми покажат пътя към дома “, споделил той в изявление няколко години по-късно. „ Гледката ме изуми и ме накара да се замисля за бъдещето на нашата планета “, допълнил Мур.
„ Супа “ от отпадъци
Въпреки своите внушителни размери, Голямото тихоокеанско бунище в действителност не е остров и няма по какъв начин да се разноските по неговата повърхнина – в случай че не попаднете на задоволително солидно парче пластмасови боклуци. Учените изясняват, че то по-скоро съставлява самобитна „ чорба “ от всевъзможни отпадъци. Именно това е и повода, заради която няма по какъв начин да бъдат направени сателитни фотоси на сметището. Проведените проучвания разкриват, че то се състои най-вече от микропластмасови частици с размер под 5 мм. Те няма по какъв начин да бъдат видяни с просто око, а в това време са извънредно нездравословни за околната среда, означават специалистите. Освен това, по-голямата част от отпадъците са транспарантни и се намират на дълбочина от 1 до 100 м. Над 70 % от пластмасата пък се утаява в дънните пластове, заради което е невероятно да се дефинира тъкмо какъв брой отпадък има в региона.
The Great Pacific Garbage Patch isn't what you think
— CBS News (@CBSNews) Смъртоносна пластмаса
Никак не е изненадващо, че Голямото тихоокеанско бунище има пагубно влияние върху животните, обитаващи региона. Редица създания – измежду които делфини, риби, костенурки, а и птици, са привлечени от отпадъците, считайки, че те са елементарен източник на храна. За страдание, доста от тях гълтам разнообразни по величина части пластмаса, които остават в телата им и провокират тежки здравословни проблеми, които в множеството случаи водят до гибел. Още през 1966 година група учени открили, че някои морски животни гълтам шокиращо огромни количества пластмаса. През същата година било открито, че в стомасите на изненадващо висок брой умряли албатроси има следи от пластмасови частици. Всичко това се случило десетилетия преди Голямото тихоокеанско бунище да бъде намерено. Очевидно е, че то не е единствения екологичен проблем в Тихия океан, само че фактът, че размерите му непрестанно се усилват, значи единствено едно – обстановката ще продължи да се утежнява през идващите години.
Океанските сметища
Еколозите от дълги години сигнализират, че Голямото тихоокеанско бунище надалеч не е единственото сходно образувание. Подобни натрупвания на боклуци има и в други океани – като Атлантическия и Индийския, да вземем за пример. Експертите означават, че към сегашния миг площта им към момента е относително дребна, само че се усилва с притеснително бързи темпове. Според резултатите от няколко изследвания, осъществени през последните години, в Северния Атлантически океан се намира едно от най-бързо разрастващите се сходни сметища. Дори в Северно море, размерите на което са релативно скромни, също има подобен регион, изобилен от боклуци. Любопитна детайлност е, че второто по величина бунище (известно с името Западното сметище) също се намира в Тихия океан, сред Хавайските острови и Япония.
Ocean cleanup group removes record 25,000 pounds of trash from Great Pacific Garbage Patch in one extraction.
— ABC News (@ABC) Плаващи екосистеми
Според проучване, резултатите от което бяха оповестени предходната година, Голямото тихоокеанско бунище последователно се трансформира в неповторима екосистема. То е дом на типове, за които до неотдавна се смяташе, че населяват само крайбрежните региони. Сред тях са дребни ракообразни, както и морски анемонии. Откритието навежда учените на мисълта, че замърсяването с пластмаса евентуално дава опция на типове, неспособни да оцелеят в открития океан, да трансфорат сметището в собствен хабитат. Пластмасата не се разгражда бързо и може да се носи из водата в продължение на години, което разрешава на тези създания да се развъждат. Авторите на изследването изследвали десетки пластмасови боклуци, събрани в интервала сред 2018 и 2019 година Те разкрили 484 безгръбначни организма от 46 разнообразни типа, като множеството от тях нормално живеят в крайбрежни региони. Все още има доста въпроси, на които учените не могат да дадат безапелационни отговори. Те не са сигурни какви биха могли да бъдат следствията от появяването на нови типове в открития океан, нито по какъв начин те се озовават и оцеляват в сметището – дали просто се закрепят за частите пластмаса или колонизират и други боклуци. Едно нещо, обаче, е несъмнено – голямото количество отпадъци трансформира морските екосистеми по пагубен метод, а новите типове имат капацитета да трансформират фундаментално тамошните хабитати.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
" Great Pacific Garbage Patch " is growing rapidly, study reveals
— CBS News (@CBSNews) Изненадващо изобретение
Роденият в Лонг Бийч моряк Чарлз Мур е считан за откривателя на Голямото тихоокеанско бунище. Той попаднал на него напълно инцидентно през 1997 година Мур обичал да плава със своя ветроходен транспортен съд, а обичаният му маршрут бил този сред Калифорния и Хавайските острови. През един съдбоносен ден, морякът поел от Хонолулу към Санта Барбара, само че ураганен вятър го отклонил от курса му. Тогава той забелязал нещо доста необичайно: във водата към него плавали тонове боклуци. Мур незабавно осъзнал, че нещо не е наред. „ Казах си, че тези отпадъци са освен това от трохи, оставени от Хензел и Гретел, с цел да ми покажат пътя към дома “, споделил той в изявление няколко години по-късно. „ Гледката ме изуми и ме накара да се замисля за бъдещето на нашата планета “, допълнил Мур.
„ Супа “ от отпадъци
Въпреки своите внушителни размери, Голямото тихоокеанско бунище в действителност не е остров и няма по какъв начин да се разноските по неговата повърхнина – в случай че не попаднете на задоволително солидно парче пластмасови боклуци. Учените изясняват, че то по-скоро съставлява самобитна „ чорба “ от всевъзможни отпадъци. Именно това е и повода, заради която няма по какъв начин да бъдат направени сателитни фотоси на сметището. Проведените проучвания разкриват, че то се състои най-вече от микропластмасови частици с размер под 5 мм. Те няма по какъв начин да бъдат видяни с просто око, а в това време са извънредно нездравословни за околната среда, означават специалистите. Освен това, по-голямата част от отпадъците са транспарантни и се намират на дълбочина от 1 до 100 м. Над 70 % от пластмасата пък се утаява в дънните пластове, заради което е невероятно да се дефинира тъкмо какъв брой отпадък има в региона.
The Great Pacific Garbage Patch isn't what you think
— CBS News (@CBSNews) Смъртоносна пластмаса
Никак не е изненадващо, че Голямото тихоокеанско бунище има пагубно влияние върху животните, обитаващи региона. Редица създания – измежду които делфини, риби, костенурки, а и птици, са привлечени от отпадъците, считайки, че те са елементарен източник на храна. За страдание, доста от тях гълтам разнообразни по величина части пластмаса, които остават в телата им и провокират тежки здравословни проблеми, които в множеството случаи водят до гибел. Още през 1966 година група учени открили, че някои морски животни гълтам шокиращо огромни количества пластмаса. През същата година било открито, че в стомасите на изненадващо висок брой умряли албатроси има следи от пластмасови частици. Всичко това се случило десетилетия преди Голямото тихоокеанско бунище да бъде намерено. Очевидно е, че то не е единствения екологичен проблем в Тихия океан, само че фактът, че размерите му непрестанно се усилват, значи единствено едно – обстановката ще продължи да се утежнява през идващите години.
Океанските сметища Еколозите от дълги години сигнализират, че Голямото тихоокеанско бунище надалеч не е единственото сходно образувание. Подобни натрупвания на боклуци има и в други океани – като Атлантическия и Индийския, да вземем за пример. Експертите означават, че към сегашния миг площта им към момента е относително дребна, само че се усилва с притеснително бързи темпове. Според резултатите от няколко изследвания, осъществени през последните години, в Северния Атлантически океан се намира едно от най-бързо разрастващите се сходни сметища. Дори в Северно море, размерите на което са релативно скромни, също има подобен регион, изобилен от боклуци. Любопитна детайлност е, че второто по величина бунище (известно с името Западното сметище) също се намира в Тихия океан, сред Хавайските острови и Япония.
Ocean cleanup group removes record 25,000 pounds of trash from Great Pacific Garbage Patch in one extraction.
— ABC News (@ABC) Плаващи екосистеми
Според проучване, резултатите от което бяха оповестени предходната година, Голямото тихоокеанско бунище последователно се трансформира в неповторима екосистема. То е дом на типове, за които до неотдавна се смяташе, че населяват само крайбрежните региони. Сред тях са дребни ракообразни, както и морски анемонии. Откритието навежда учените на мисълта, че замърсяването с пластмаса евентуално дава опция на типове, неспособни да оцелеят в открития океан, да трансфорат сметището в собствен хабитат. Пластмасата не се разгражда бързо и може да се носи из водата в продължение на години, което разрешава на тези създания да се развъждат. Авторите на изследването изследвали десетки пластмасови боклуци, събрани в интервала сред 2018 и 2019 година Те разкрили 484 безгръбначни организма от 46 разнообразни типа, като множеството от тях нормално живеят в крайбрежни региони. Все още има доста въпроси, на които учените не могат да дадат безапелационни отговори. Те не са сигурни какви биха могли да бъдат следствията от появяването на нови типове в открития океан, нито по какъв начин те се озовават и оцеляват в сметището – дали просто се закрепят за частите пластмаса или колонизират и други боклуци. Едно нещо, обаче, е несъмнено – голямото количество отпадъци трансформира морските екосистеми по пагубен метод, а новите типове имат капацитета да трансформират фундаментално тамошните хабитати.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ