Епидемиите, които промениха историята
Всеки знае за Черната гибел и Испанския грип от опустошителните последствия, които са имали за света. Но е имало и други епидемии, пандемии и епидемиологични гърмежи, които са трансформирали историята – някои от тях към по-лошо, а други, изненадващо, към по-добро.
Местоположение: Рим
Смъртни случаи: 8 кардинали и 30 други църковни чиновници
Смъртта на към 38 относително незнайни хора през XVII в. може би е избавила живота на милиони. През 1623 година католическите кардинали се събират от всички краища на християнството, с цел да изберат нов папа – само че скоро ги застига зараза от малария. Дори новоизбраният папа Урбан VIII се разболява и му трябват два месеца, с цел да се възвърне. Според легендата Урбан издава декрет за намиране на лек за заболяването.
Новината за смъртните случаи се популяризира в Южна Америка, където йезуитски мисионери виждат по какъв начин коренното население употребява кората на андското дърво чинкона за лекуване на трептене и тресчица – и двете признаци на малария. Така лекуването „ перуанска кора “ идва в Рим, където лекарите сполучливо го употребяват против заболяването. През 1820 година пък френски химици изолират хинина – дейното съединяване в нея.
Местоположение: Бостън
Смъртни случаи: 850 души
В началото на XVIII век авторитетният тесногръд свещеник Котън Мейтър от Бостън чете етюд за новопоявилата се имунизация против едра шарка и дава отговор на създателя му със свои лични мисли по въпроса. Мейтър пита африканския си плебей Онисимус дали в миналото е боледувал от тази болест, на което той дал отговор: „ И да, и не; а по-късно ми сподели, че се е подложил на интервенция, която му е дала нещо от дребната шарка, което вечно ще го защищава от нея. “
Пет години по-късно Бостън е обиден от заболяването. Мейтър стартира да упорства за акция за имунизация, само че доста от лекарите и жителите на града не са съгласни по религиозни аргументи, а други настояват, че е неетично да се третират здрави хора с непозната процедура. Един от критиците даже хвърля бомба в прозореца на Матър с записка, на която написа: „ Котън Матър, куче, прокълнат да си! Ще те имунизирам с това, нека се разболееш. “ (Бомбата не съумява да избухне.) Само един доктор, Забдиел Бойлстън, застава на страната на Матър: Бойлстън имунизира личния си наследник и стотици други. В края на епидемията той оповестява, в първият клиничен тест с съответни данни, че единствено 2% от имунизираните пациенти са умряли, спрямо съвсем 15% от тези, които не са били имунизирани. Според списание BMJ Quality & Safety резултатите насочват опитите на Едуард Дженър в региона на имунизацията няколко десетилетия по-късно. Що се отнася до Онисимус, той купува свободата си през 1716 година, при изискване че е длъжен да извършва домакинска работа за Матър, когато е належащо.
Местоположение: Днешно Хаити
Смъртни случаи: сред 29 000 и 55 000 души
Подобно на маларията, тази болест, пренасяна от комари, оказва голямо въздействие върху връзките сред Стария и Новия свят. През 1791 година робите и други маргинализирани групи във френската колония Сен Доменг (днес Хаити) се надигат против потисническото френско държавно управление, което слага началото на Хаитянската гражданска война. Единадесет години по-късно Наполеон Бонапарт изпраща своя зет Шарл Леклерк и 60 000 бойци да възвръща реда. Но френските бойци стартират да умират с хиляди от жълта тресчица, като относително малко от тях умират в борба – което може би е било целеустремено.
Хаитянският военачалник Тусен Лувертюр, един от водачите на революцията, написа на своя лейтенант Жан-Жак Десалин: „ Не забравяй, че до момента в който чакаме дъждовния сезон, който ще ни отърве от враговете ни, разполагаме единствено с заличаване и огън като оръжие. “ Той е знаел, че сезонните епидемии от жълта тресчица ще отслабят френската войска. Всъщност жълтата тресчица ще убие множеството от френските бойци, в това число Леклерк, и ще спомогне за независимостта на Хаити от Франция.
Някои историци обаче допускат, че Хаити е било единствено събирателен пункт за големия брой френски войски. Островът може да е служил като зона за подготовка на експедиция за възобновяване на контрола над Луизиана, която е била предадена на Испания през 1762 година и още веднъж добита от Франция сред 1800 и 1802 година Но евентуално вследствие на френското проваляне в Хаити Наполеон афишира: „ Отказвам се от Луизиана. Ще отстъпя освен Ню Орлиънс, само че и цялата колония без никакви запаси. “ Закупуването на Луизиана от Съединени американски щати през 1803 година ще удвои размера на младата страна.
Местоположение: гр: в целия свят
Смъртни случаи: Стотици хиляди до повече от милион
Третата холерна зараза (продължила от 1846 до 1863 година или от 1839 до 1856 година, според от източника) е запомнена най-много с две събития, трансформирали историята през 1854 година
В лондонския квартал Сохо холерата довежда до гибелта на 616 души. По това време множеството хора считат, че заболяването се предава посредством мръсния въздух (известна като теорията за миазмите). Но един локален анестезиолог на име Джон Сноу има радикалната за това време концепция – че холерата се популяризира от някакъв миниатюрен организъм. Така той стартира да картографира разположението на водните помпи в квартала и жертвите на епидемията и вижда, че те са съсредоточени към една помпа на ъгъла на улиците „ Броуд “ и „ Кеймбридж “ (сега „ Броудуик “ и „ Лексингтън “). Картата му убеждава локалния съвет да отстрани дръжката на помпата и броят на смъртните случаи внезапно спада. Разследването на Сноу се трансформира в основен миг в редица области, вариращи от епидемиология до визуализация на данни и градско обмисляне. Но той по този начин и не съумява да откри какво е предизвикало епидемията и евентуално не знае и за човек, който да е съумял в това начинание.
През същата година, когато холерата идва във Флоренция, анатомът Филипо Пачини прави аутопсии на жертвите и вижда странни микроскопични частици, които назовава вибриони. Той разгласява откритията си, само че те са подценени. През 80-те години на XIX век немският микробиолог Робърт Кох преоткрива, че вибрионите, които се намират в червата на жертвите на холера, само че не и в тези на здравите хора, в действителност са бактериите, които предизвикват заболяването. Изследванията му върху бактериите преодоляват мощната опозиция и трансформират метода, по който диагностицираме и лекуваме заболяванията. Но Пацини не е бил подценен – през 1966 година Международният комитет по номенклатура публично признава предходното изобретение на Пацини.
Местоположение: гр: Фиджи
Смъртни случаи: 40 000 души
В туристическите брошури южната част на Тихия океан Фиджи наподобява като спокоен парадайс, само че островите са разтърсени от поредност от държавни преврати, които частично стартират с един вирус. През януари 1875 година шлюпът (ветроходен военен кораб) на Кралския флот Дидо връща вкъщи могъщия фиджийски водач Какобау и фамилията му от държавно посещаване в Австралия. Но Какобау се заразява с морбили и макар че оздравява, заразява синовете си. Властите не съумяват да слагат кораба под сигурна карантина, тъй че когато Дидо идва във Фиджи, пасажерите му дебаркират и се срещат с вождове от близките острови, които по-късно се връщат вкъщи и популяризират болестта с поразителна експедитивност. Населението на Фиджи преди епидемията е било към 150 000 души, а до нейния край през юни 1875 година умират към 40 000 души.
Много фиджийци считат, че всеобщата болест е съзнателно деяние на английското държавно управление – Какобау се е съгласил Фиджи да стане английска колония през 1874 година – и провеждат въоръжено въстание. Вероятно вследствие на намаляването на популацията английските колонизатори съумяват да конфискуват благосъстоятелност на фиджийците и да доведат индийски наемни служащи, които се трансформират в забележителна (но въпреки всичко малцинствена) от популацията. Скоро след приемането на самостоятелност от Обединеното кралство през 1970 година „ вътрешнодържавни конфликти сред политическите партии, които съставляват болшинството от етническото население на Фиджи, и етническите малцинства, най-много индофиджийците, водят до боен прелом “, съгласно Държавния департамент на Съединени американски щати.
