Всеки втори у нас е задлъжнял към банка, лизингово дружество

...
Всеки втори у нас е задлъжнял към банка, лизингово дружество
Коментари Харесай

Масово теглят малки кредити по 1000 лева за море

Всеки втори у нас е задлъжнял към банка, лизингово сдружение или компании за бързи заеми
Профилът на клиента в просрочие продължава да бъде млад мъж към 30 година

Стоковите заеми станаха същински шлагер

От няколко месеца насам се следи растеж от над 10% на бързите заеми, които се вземат за отмора на море.

Всеки втори българин се оказва подготвен да отмаря на заем, регистрират от компаниите за бързи заеми. Между 500 и 1000 лева е най-търсената сума за отмора. Тези заеми се оказват желани и от българи, живеещи и работещи в чужбина, които идват на едномесечна отмора у нас и теглят сред 2000 и 5000 лева против персонална карта.

Според последните данни на Българска народна банка българските семейства са изтеглили заеми за над 22 милиарда лв..

Всеки втори българин е задлъжнял към банки, компании за бързи заеми или лизингови сдружения.

Средният размер на отговорностите пораства дружно с приходите и към този момент гони междинната заплата.

По данни на колекторските компании средностатистическият дебитор

виси с 1161 лева

против 775 лева

година по-рано

Над 10 милиарда лв. са изтеглени, с цел да финансират покупка на парцел, сочат данните. Средната вноска по тях е 600 лева

С най-високи темпове порастват потребителските заеми, макар че те са доста по-скъпи.

За година са изтеглени близо 18% повече заеми за ползване, демонстрират последните данни на централната банка.

1 221 227 души

са дадени на

събирачи на

задължения

през 2018 година

Броят им обаче е намалял два пъти за година. През 2017 година хората, които са имали проблеми с колектори, са били 2 633 192.

Общата сума, предадена за наложително събиране за 2018 година, е 1,41 милиарда лв., регистрират професионалните събирачи.

Въпреки по-големия размер на междинния дълг размерът на нововъзложен дълг се е стопил с към 600 млн. лева спрямо 2017 година, когато е бил малко над 2 милиарда лева

Най-надеждните кредитополучатели у нас към този момент не са мъже от огромни градове, а дами от приблизително огромен град, на възраст към 30 години с дълг до 10 000 лева

Най-много образцови кредитополучатели живеят в София, Русе, Враца, Панагюрище, Пазарджик и Кърджали.

Най-рискови

за банките се

оказват Луковит,

Кнежа,

Берковица,

Добрич,

Бяла Слатина и Провадия. Профилът на клиента в просрочие продължава да бъде млад мъж на към 30 години, който мъчно преценя вярно приходите и разноските си.

Номинално максимален е броят на борчлиите в просрочие в Пловдив, Бургас и Стара Загора.

Компаниите, които оферират абонаменти за телефонни диалози, интернет услуги и телевизия най-често и най-бързо търсят услугите на професионални събирачи на просрочени отговорности.

Най-голям общ размер заеми със забавени заплащания, предоставени за

наложително

събиране, са на

банки -

700 млн. лева, регистрирани към началото на тази година.

Така трезорите остават обичайно главен клиент на колекторските компании - към 50% от задълженията са техни.

С минимален риск от просрочване се оказват стоковите заеми, които са отпуснати за закупуването на съответен артикул.

Причините съгласно специалисти са главно две - относително дребният размер на сумите за тях - до 2 хил.лв., както и това, че заемът е обезпечен 100% с скъпата движимост.

Все по-често българинът си купува жилище без лични спестявания, демонстрират пък разбори на кредитни консултанти.

Все повече покупко-продажби се финансират с

композиция от

ипотечен и

потребителски

заем,

макар че заемите за ползване са два пъти и половина по-скъпи, демонстрират данните на Българска народна банка.

Голямо търсене в последните няколко години банкерите регистрират и при ипотечни заеми със залог, само че без ограничаване във финансирането. Те се употребяват за финансиране на доста покупки - от придобиване на нов парцел до пускане на нов бизнес план.

Българите към този момент съблюдават и едно от златните правила, препоръчвани от финансисти при тегленето на заеми - те да бъдат

в тази валута, в

която получават

непрекъснати приходи

Основната причина за това е, че от 2016 година насам офертите за ипотеки в лв. стават по-атрактивни и последователно изместват евровите.

Разликите в цената на заема и лихвените проценти разрешават покриване на курсовите разлики при обмяната, защото парцелите се търгуват главно в евро. Данните на Българска народна банка сочат, че за 2018 година 79% от заемите са в левове.

По отношение на съответните предложения по ипотечни заеми от ден на ден хора избират закрепени пред плаващи лихви, защото по този начин могат да възнамеряват вноските си по-добре. Все повече хора, взели заеми, употребяват рефинансиране или сливане на отговорностите си, демонстрират данни от разнообразни проучвания.

Всеки трети

ипотечен заем

е рефинансиран,

а 39% от потребителските са композиция от нов и остарял дълг.

Бумът на кредитирането от 2018 година, обвързван с ниските лихви, растежът на стопанската система, на приходите и конкуренцията сред банките се резервираха и през тази година.

Най-високи са заплахите при ипотечните заеми, които са дълготрайни и при които растежът през предходната година бе максимален - над 10%, което значи, че те порастват по-бързо от приходите.

Очакваното покачване на лихвите обаче се отсрочи с най-малко една година, откакто ЕЦБ неотдавна разгласи решението си да не ги трансформира най-малко до 2020 година

Европейска инструкция обаче трансформира още от тази година разпоредбите при кредитирането, които може да доведат до изстудяване в системата.

От 1 юли банки ще дават заеми по нови правила

Нови правила за ръководство на неприятните заеми би трябвало да вкарат банките. Насоките за тях са на Европейския банков орган и са утвърдени от ЕНБ. Българска народна банка ги утвърди, а спазването им става наложително от 30 юни за тези трезори, при които брутните неприятни заеми са 5% или повече от останалите заеми. Ако рисковите са съсредоточени в район, бранш или са раздадени на свързани лица, разпоредбите работят без значение от размера им.

Всички банки към този момент ще вършат рискови профили на кредитополучателите. Тези с най-слаб рейтинг ще се следят непрестанно от специфични звена. При свързани лица най-лошият рейтинг ще се присъжда за цялата група. Клиенти, били към този момент в просрочие над 30 дни, автоматизирано получават най-високия рисков профил. Задължително ще се изследват с изключение на кредитоискателите и гарантите, обезпеченията, имотният пазар, общата икономическа обстановка.

Заплащането в трезорите би трябвало да се обвърже с ръководството на неприятните заеми. Част от проекта би трябвало да е и методика за ръководство на наложително конфискувани активи.

Специално внимание в разпоредбите е отделено на оценителите на залозите при кредитирането. Те не би трябвало да имат отношение към размера на заема, таксите и имуществото, което правят оценка. Специално ще се следи за съгласуваност с продавача и с купувача на парцела.

Преструктуриране на неприятен заем при ипотека на парцел ще се позволява до 24 месеца, а при търговски обект - до 12 месеца. Останалите позволени варианти за преструктуриране включват понижаване на погасителните вноски за къс интервал от време, още по-кратък гратисен интервал, капитализация на дълга, понижаване на лихвата, удължение на падежа, в допълнение поръчителство, разсрочени заплащания, конвертиране на валута, рефинансиране на дълга или неговото консолидиране. До отчасти или цялостно опрощаване на дълг ще се пристъпва единствено в случай че се потвърди, че другите варианти не работят.

От 1 април 2020 година пък всяка банка ще отделя по 1% от капитала си като гаранция по рискови заеми, реши Българска народна банка. До края на третото тримесечие на т.г. размерът на гаранцията остава 0% и ще е 0,5% за първите три месеца на 2020 година Мярката би трябвало да охлади взрива на кредитирането и да подтиква свиването на неприятните заеми. /24chasa.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР