Всеки втори приемен родител у нас казва, че детето му

Всеки втори приемен родител у нас споделя, че детето му е подигравано, изолирано или подценявано.

Това демонстрира изследване на Националната асоциация за приемна грижа (НАПГ), написа бТВ.

Изследването, извършено измежду 218 приемни родители от всички 28 области на страната в интервала юли - септември 2025 година, демонстрира, че пренебрегването и слагането на етикети са  ежедневие за доста приемни деца и техните фамилии.Проучването в границите на плана „ Щит за детството: отбрана против насилието и уязвимостта в приемна грижа “, който се с поддръжката на Европейски Съюз и ФРГИ. 

Резултати от изследването

Понякога необятната фамилна среда към приемните родители не постоянно е подкрепяща. 46% от приемните родители, взели участие в проучването, споделят, че далечните родственици не одобряват детето като пълноправен член на фамилията. 39% разясняват, че са чували мнения от рода на „ не е от нашата кръв “, а 32% оповестяват за разграничаване на другари, които не знаят по какъв начин да се държат с приемното дете.

Кварталът и съседите също постоянно поддържат стигмата. 52% от приемните родители са ставали обект на злословия и намеци, а 41% разясняват, че съседските деца заобикалят контакт с приемното дете. Всеки трети (29%) споделя, че фамилията му се е чувствало нежелано на празници и общностни начинания. Само 12% са на мнение, че получават открита поддръжка от съседи.

Особено тревожна е картината в просветителната среда. 57% споделят, че децата им са били третирани като „ разнообразни “ от учители или съученици, съвсем същият дял (44%) оповестява за насмешки и изолираност. 38% имат чувството, че към децата им има  по-занижени просветителни упования от страна на педагозите. Всеки пети приемен родител (22%) споделя, че учебното заведение трансферира виновността за поведенчески компликации върху произхода на детето. В детските градини 41% от приемните родители чуват отрицателни мнения от други родители, а всеки трети (35%) показва, че педагозите не са задоволително готови да работят с деца с травматичен опит.

Допълнителен проблем са пречките за фотозаснемане, на които са обект децата в приемни фамилии заради рестриктивните мерки на Закона за протекция на детето. Всеки шести приемен родител споделя, че децата му са били изключвани от фотоси за учебни албуми или постове в обществените мрежи, отразяващи учебни събития. 

Връстниците и съучениците, които би трябвало да бъдат естествената среда за интеграция, постоянно се трансформират в източник на прочувствена болежка. Всеки втори приемен родител (55%) споделя, че детето му е било обект на насмешки, 42% споделят за изолираност от рождени дни и игри, а един от трима (31%) оповестява, че детето му е било обект на някаква форма на онлайн тормоз.

Здравната система също възпроизвежда стигмата. 49% оповестяват за усложнения при записване при нов персонален доктор, 42% споделят за дистанцирано отношение на здравни служащи, а един от трима (34%) са усещали етикетиране на детето  като проблематично от страна на здравните служащи. В един от четири случая има закъснение или отвод на здравни грижи, тъй като приемните родители не са биологични родители и имат лимитирани права за взимане на решения за медицински интервенции за децата. Най-уязвимите групи остават децата със характерни потребности. 58% от приемните родители споделят, че обществото гледа на децата с увреждания като на „ безнадеждни “.

Медиите и публичното мнение задават рамката, в която се случват всички прояви на стигма, се споделя още в проучването.  49% от приемните родители мятат, че медиите показват приемната грижа сензационно - или посредством клишето „ деца, отглеждани поради парите “, или посредством облика на „ приемните родители - супергерои “. 43% имат прекарването, че обществото гледа на децата като на „ непознати “ или „ втора употреба “, а всеки трети приемен родител (29%) показва, че обществото съжалява децата, само че мъчно се ангажира трайно с техните проблеми.